3
ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 1163
С., 4.12. 2015 г.
Върховният касационен съд, трето гражданско отделение в закрито заседание на 11 ноември две хиляди и петнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Капка Юстиниянова
ЧЛЕНОВЕ: Л. Богданова
С. Димитрова
като разгледа докладваното от съдията Капка Юстиниянова
гр. д. № 4079/2015 година, за да се произнесе взе пред вид следното:
Производство по чл. 288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на Държавна агенция „Държавен резерв и военновременни запаси” [населено място] чрез пълномощник юрисконсулт С. П. против въззивно решение от 23.04.2015г. по в. гр. дело № 16519/2014г. на Софийски градски съд, с което е потвърдено решение от 14.04.2014г. по гр. дело № 21035/2013г. на Софийски районен съд, в частта, в която искът по чл. 59, ал. 1 ЗЗД е уважен, като Държавна агенция „Държавен резерв и военновременни запаси” е осъдена да заплати на М. В. Е. сумата 13 772,08 лв., представляваща частично заявена претенция от 34 311,53 лв., обезщетение начислено за периода от 26.05.2008г. до 11.02.2013г. за лишаване от ползване на 1/12 идеална част от недвижим имот – апартамент стар № 35 (сега № 20) със застроена площ 175,40 кв. м, находящ се на четвърти надпартерен етаж във вход Б на жилищна сграда с адрес [населено място], [улица], ведно със законна лихва върху сумата, считано от 11.02.2013г. до окончателно изплащане на задължението.
В изложение за допускане на касационно обжалване жалбоподателят поставя въпроса дали има обогатяване на Агенцията за сметка обедняването на ищеца, в случай че Агенцията ползва имота без да плаща наем, който обаче е изцяло реконструиран и с променено предназначение, различно от това, за което е ползват от ищеца. Въпросът се задава в хипотезата на чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК, като от значение за точното прилагане на закона и развитие на правото.
Ответникът М. В. Е. чрез пълномощник адв. С. Н. в писмен отговор оспорва наличие на основание за допускане на касационно обжалване. Поддържа, че въпросът не засяга решаващите мотиви на съда за уважаването на иска, същият не е мотивиран с оглед посоченото основание по т. 3 на чл. 280, ал. 1 ГПК за допускане на касационно обжалване и съобразно изискванията на ТР № 1/19.02.2010г. на ОСГТК на ВКС. Сочи, че разпоредбата на чл. 59 ЗЗД е ясна, не се нуждае от тълкуване и по приложението и има създадена съдебна практика на ВКС, включително и по въпроса, който не е от съществено значение за изхода на делото.
Върховният касационен съд, състав на трето г. о., като взе предвид, че решението е въззивно, с което е потвърдено първоинстанционно решение по разгледан иск по чл. 59 ЗЗД намира, че касационната жалба е допустима, подадена е в срок и е редовна.
Поставеният правен въпрос не е обусловил решаващите изводи на съда за уважаване на исковата претенция.
Обжалваното решение е постановено при доказан фактически състав на иска с правно основание чл. 59 ЗЗД – съдът е установил, че ищецът е собственик на имота в съответната идеална част, че имотът фактически се полза от ответника без наличието на правно основание, размерът на обезщетението като пропусната полза е определен на база среден пазарен наем, с която собственикът на имота е обеднял, тъй като е бил лишен от възможността да реализира принадлежащото му право да ползва имота.
Без правно значение за отговорността по чл. 59 ЗЗД е дали държателят е реконструирал имота и променил неговото предназначение, тъй като това не променя факта на ползването му от ответника без правно основание. Ако държателят е извършил подобрения в чужд имот може да претендира обезщетение по същия ред – чрез субсидиарния иск по чл. 59 ЗЗД. Видно от решението по гр. дело № 1309/2011г. на ВКС, четвърто г. о., цитирано в обжалваното решение, чрез възражение за прихващане от ответника, вземането на ищците произхождащо от обезщетение за пропуснати ползи от имота за предходен период е било погасено (намалено) със сума съставляваща остатък от вземане на ответника за извършени в имота подобрения.
Предвид изложеното поставения правен въпрос не обуславя основание за допускане на касационно обжалване по чл. 280, ал. 1 ГПК. Въпросът не е обуславящ за изхода на делото, а визираната от жалбоподателя хипотеза като основание за допускане на касационно обжалване, при наличието на задължителна съдебна практика на ВКС по приложението на чл. 59 ЗЗД ( Постановление № 1/79г. на Пленума на ВС, решение по гр. дело № 6186/2014г., трето г. о., ВКС, решение по гр. дело № 1309/2011г., ВКС, четвърто г. о., решение по гр. дело № 532/2010г., трето г.о., ВКС) и липса на съображения, че същата е неправилна и следва да бъде променена, изключва приложението на чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК.
Съдът не присъжда съдебни разноски за настоящето производство в полза на ответника по касационната жалба, поради липса на доказателства страната да е направила такива.
Воден от горното, Върховният касационен съд, състав на трето г. о.
О П Р Е Д Е Л И
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивно решение от 23.04.2015г. по в. гр. дело № 16519/2014г. на Софийски градски съд.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ
ЧЛЕНОВЕ