5
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 714
С., 19.06. 2015 година
Върховният касационен съд на Република България, Трето гражданско отделение, в закрито заседание на двадесет и втори април, през две хиляди и петнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: КАПКА ЮСТИНИЯНОВА
ЧЛЕНОВЕ: Л. БОГДАНОВА
С. ДИМИТРОВА
като разгледа докладваното от съдия С. Д. гр.д. № 1405 по описа за 2015 г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производство по чл. 288, вр. с чл. 280, ал. 1 ГПК.
Постъпила е касационна жалба от Г. Т. Г. от [населено място], чрез пълномощника си адв. П. И. от АК-С., против въззивно решение от 09.12.2014 г., постановено по в.гр.д. № 14878/2014 г. на Софийски градски съд, АО, ІІІ „Б” с-в, с което като е потвърдено решение № ІІ-79-67 от 25.07.2014 г. на Софийски районен съд, 79 с-в, постановено по гр.д. № 38647/2013 г., са отхвърлени предявените от касатора срещу [фирма] [населено място], искове за защита срещу незаконно уволнение с правно основание чл. 344, ал. 1, т. 1-3 КТ. Релевира довод за неправилност на въззивното решение по касационните основания на чл. 281, т. 3 ГПК.
В изложение на основанията за допускане на касационно обжалване, касаторът поддържа, че с постановеното решение на въззивния съд, с което неправилно са отхвърлени предявените искове за защита срещу незаконно уволнение, съдът се е произнесъл по материалноправен въпрос, който е решен в противоречие с практиката на ВКС – основание по чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК. И. правен въпрос от материално естество, обусловил изхода на делото, е по приложението на чл. 193, ал. 1 КТ и по-конкретно, спазена ли е процедурата по чл. 193, ал. 1 КТ в случаите, при които работодателят е поискал писмени обяснения от служителя и едностранно е определил срок за даването на тези обяснения, но преди изтичането му е наложил дисциплинарното наказание. В подкрепа на твърденията си жалбоподателят се позовава и представя съдебна практика, с твърдението, че приетото от въззивния съд й противоречи, а именно: решение № 873 от 26.11.1987 г. по гр.д. № 603/1987 г. на ІІІ г.о. на ВС, постановено по стария процесуален ред и решение № 49 от 08.02.2011 г. по гр.д. № 824/2010 г. на ІV г.о. на ВКС, решение № 137 от 02.03.2010 г. по гр.д. № 20/2009 т. на ІV г.о. на ВКС, решение № 205 от 26.03.2010 г. по гр.д. № 267/2009 г. на ІІІ г.о. на ВКС и решение № 307 от 24.06.2011 г. по гр.д. № 1342/2010 г. на ІV г.о. на ВКС, постановени по реда на чл. 290 и сл. ГПК.
Ответникът по касационната жалба [фирма] [населено място], чрез пълномощниците си адв. С. Д. и адв. Р. С., и двамата от АК-С. в писмен отговор по чл. 287, ал. 1 ГПК изразяват становище за нейната недопустимост с оглед приложението на чл. 280, ал. 2 ГПК, респ. неоснователност, както и за липсата на основанията по чл. 280, ал. 1, т. 1 и т. 3 ГПК за допускането й до касационен контрол.
Върховният касационен съд, Гражданска колегия, Трето отделение, като взе предвид изложените основания за допускане на касационно обжалване и като провери данните по делото, констатира следното:
Касационната жалба е срещу подлежащ на обжалване акт на въззивен съд – неоценяеми искове по чл. 344, ал. 1, т. 1 и т. 2 КТ, както и обусловен от първия, иск по чл. 344, ал. 1, т. 3, вр. с чл. 225, ал. 1 КТ, поради което се явява допустима. Същата е редовна като подадена в срока по чл. 283 ГПК.
За да постанови обжалваното решение, с което са отхвърлени предявените искове за защита срещу незаконно уволнение по чл. 344, ал. 1, т. 1-3 КТ, въззивният съд е приел, че преди налагането на дисциплинарното наказание „уволнение” работодателят е спазил разпоредбата на чл. 193 КТ като е поискал писмени обяснения от ищеца във връзка със започнало дисциплинарно производство, както и че атакуваната заповед съответства на разпоредбата на чл. 195, ал. 1 КТ, същата е мотивирана, тъй като в нея е посочен както нарушителят, така и нарушението, което е извършил, наказанието и законовия текст, въз основа на който се налага. По отношение на факта, че работодателят не е спазил определения от него срок за даване на писмени обяснения от страна на служителя – 19.07.2013 г., а е издал уволнителната заповед на 18.07.2013 г., въззивният съд е приел, че в случая се касае до очевидна фактическа грешка в изписването на датата на заповедта, или до проект за заповед, която действително е издадена преди да бъдат депозирани писмените обяснения на служителя, но след устния му отказ да даде такива пред работодателя, поради което е приел, че е спазена процедурата по чл. 193, ал. 1 КТ, тъй като заповедта е връчена на служителя след отказа му да даде обяснения на 19.07.2013 г. и тя се явява законосъобразна. Приел е, че фактите на дисциплинарните нарушения на ищеца – системно преждевременно напускане на работното място без разрешение на работодателя на 11.07., 12.07. и 15.07.2013 г. – чл. 190, ал. 1, т. 1 КТ, не са оспорени от ищеца и същият не е доказал, че е отсъствал поради служебни ангажименти, поради което заповедта за налагане на дисциплинарното наказание уволнение се явява законосъобразна.
За да е налице основание за допускане на касационно обжалване по чл.280, ал.1, т.1 ГПК следва правният въпрос, по който се е произнесъл въззивният съд в обжалваното решение, значим за изхода на спора, да е разрешен в противоречие с практиката на Върховния касационен съд, когато тази практика е задължителна, а това са – Постановленията на Пленума на Върховния съд, Т. решения на Общото събрание на гражданската и търговската колегии на Върховния касационен съд и решенията на ВКС, постановени по реда на чл. 290 ГПК. Затова незадължителната практика на Върховния касационен съд, доколкото е все пак противоречива, мястото й е в хипотезата на чл. 280, ал. 1, т. 2 ГПК/ТР № 1/2010 г. по тълк.д. № 1/2009 г. на ОСГТК на ВКС, т. 2 и т. 3/. В конкретния случай се сочи, че въззивното решение е постановено в противоречие с практиката на ВКС и са представени посочените по-горе съдебни решения на отделни състави на ВС/ВКС, както и такива постановени по реда на чл. 290 ГПК, което в случая се явява основание по чл. 280, ал. 1, т. 1 и т. 2 ГПК.
Поставеният от жалбоподателя материалноправен въпрос за приложението на чл. 193, ал. 1 КТ и по-конкретно, спазена ли е процедурата по чл. 193, ал. 1 КТ в случаите, при които работодателят е поискал писмени обяснения от служителя и едностранно е определил срок за даването на тези обяснения, но преди изтичането му е наложил дисциплинарното наказание, е обусловил изхода на делото, но той не е решен в противоречие с практиката на ВКС и с практиката на съдилищата, в частност с приетото в представеното решение на отделен състав на ВС. Приетото от въззивния съд в обжалваното решение е в съответствие със задължителната съдебна практика, включително и с тази, представена от касатора, а именно, че изискването към работодателя по чл. 193, ал.1 КТ да изслуша или да приеме писмените обяснения на работника за констатираното дисциплинарно нарушение е въведено, за да се осигури възможност на защита на работника и същевременно, за да се даде възможност на работодателя да прецени всички обстоятелства, свързани с констатираното дисциплинарно нарушение. На работника следва да бъде предоставена реална възможност да даде обяснения за нарушението, която възможност като време е различна в зависимост от конкретните обстоятелства. Когато исканите обяснения са относно обстоятелства – действия или бездействия на работника от сравнително отдалечен период от време или налагат работникът да извърши определени справки, проверка на документи и пр., срокът за обяснения трябва да е съобразен с реалните възможности на работника да ги даде. Когато обаче обясненията са за действия или бездействия, които не налагат обстойна проверка на минали събития, то наказанието може да бъде наложено и непосредствено след като работодателят е поискал от работника обяснения и такива не са били дадени. В този случай, с искането за даване на обяснения, работодателят е изпълнил изискването на чл. 193, ал.1 КТ, поради което разпоредбата на чл. 193, ал.2 КТ е неприложима, тъй като обясненията на работника не са били изслушани по негова вина/решение № 221 от 30.07.2014 г. по гр.д № 7639/2013 г. на ВКС, ІV г.о., постановено по реда на чл. 290 ГПК/. В конкретния случай в съответствие с тази съдебна практика, въззивният съд е приел, че работодателят преди налагането на дисциплинарното наказание „уволнение” е поискал писмени обяснения от ищеца във връзка със започнало дисциплинарно производство като му е дал срок за това до 19.07.2013 г., но тъй като на същата дата видно от показанията на св. А., ищецът е отказал да даде обяснения пред изпълнителния директор на ответното дружество, същият е издал уволнителната заповед с дата 18.07.2013 г., която в случая е без правно значение, тъй като заповедта е връчена на ищеца при отказ на 19.07.2013 г. след устния му отказ да даде обяснения, поради което е приел, че е спазена процедурата по чл. 193, ал. 1 КТ. В заключение, изложените твърдения, които касаят неправилност на решението, изразяващи се в необоснованост на въззивния съдебен акт, поради опорочени фактически констатации, въз основа на които е приложен материалния закон, както и допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила представляват касационни основания по чл. 281, т. 3 ГПК, но не могат да аргументират приложното поле на чл. 280, ал. 1, т. 1 и т. 2 ГПК, поради което не са налице тези основания за допускане на касационното обжалване. Тъй като по поставения правен въпрос е налице задължителна съдебна практика, в конкретния случай съобразена от въззивния съд в обжалваното решение, разпоредбата на чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК е неприложима, още повече, че това основание е заявена бланкетно от касатора.
При този изход на делото, на ответника по касационната жалба не следва да се присъдят разноски за настоящото производство, тъй като липсват данни такива да са направени.
По изложените съображения, Върховният касационен съд, състав на Трето гражданско отделение,
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивно решение от 09.12.2014 г., постановено по в.гр.д. № 14878/2014 г. на Софийски градски съд, АО, ІІІ „Б” с-в, по касационна жалба вх. № 3997 от 15.01.2015 г. на Г. Т. Г. от [населено място].
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: