4
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 1075
С., 3.10. 2011 година
Върховният касационен съд на Република България, Трето гражданско отделение, в закрито съдебно заседание на двадесет и девети септември, през две хиляди и единадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: КАПКА ЮСТИНИЯНОВА
ЧЛЕНОВЕ: Л. БОГДАНОВА
С. ДИМИТРОВА
като разгледа докладваното от съдия С. Д. гр.д. № 454 по описа за 2011 г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производство по чл. 288, вр. с чл. 280, ал. 1 ГПК.
Постъпила е касационна жалба от Н. Г. П. от [населено място], [община], чрез пълномощника си адв. Й. М. от АК-Велико Т., против въззивно решение № 329 от 18.10.2010 г., постановено по в.гр.д. № 814 по описа за 2010 г. на Великотърновския окръжен съд, с което като е потвърдено решение № 614 от 25.06.2010 г., постановено по гр.д. № 1440/2010 г. на Великотърновския районен съд, са отхвърлени предявените искове за защита срещу незаконно уволнение от Н. Г. П. срещу [фирма] [населено място], с правно основание чл. 344, ал. 1, т. 1-3 КТ.
К. поддържа, че въззивното решение е неправилно, поради нарушение на материалния и процесуалния закон, поради което моли да бъде отменено и постановено друго, с което исковете му за защита срещу незаконното уволнение да бъдат уважени. В изложение на основанията за допустимост по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК, касаторът не сочи като основание за допускане на касационното обжалване която и да е от хипотезите на чл. 280, ал. 1, т. 1, т. 2 и т. 3 ГПК, не извежда материалноправен или процесуалноправен въпрос, обусловил изхода на спора, по който се е произнесъл възивният съд в противоречие с практиката на ВКС, решаван противоречиво от съдилищата или да е от значение за точното прилагане на закона, както и за развитието на правото. Не са представени и влезли в сила съдебни решения, които да обосноват искането за допускане на касационно обжалване.
Ответникът по касационната жалба, [фирма] [населено място], чрез пълномощника си адв. Г. Х. от АК-Велико Т., в писмен отговор по чл. 287, ал. 1 ГПК оспорва касационната жалба като неоснователна като излага и съображения за липсата на основанията по чл. 280, ал. 1 ГПК за допускането й до касационен контрол.
Върховният касационен съд, Гражданска колегия, Трето отделение, като взе предвид изложените основания за допускане на касационно обжалване и като провери данните по делото, констатира следното:
Касационната жалба е допустима и редовна като подадена срещу подлежащ на обжалване акт на въззивен съд по неоценяеми искове за защита срещу незаконно уволнение с правно основание чл. 344, ал. 1, т. 1-2 КТ и обусловен от тях оценяем иск с правно основание чл. 344, ал. 1, т. 3, вр. с чл. 225, ал. 1 КТ и е депозирана в срока по чл. 283 ГПК.
В. съд е отхвърлил предявените искове за защита срещу незаконно уволнение като е приел, че в случая е налице хипотезата на чл. 328, ал. 1, т. 6, предл. второ КТ – липса на изискуемата по длъжностна характеристика професионална квалификация на ищеца за длъжността електротехник, специалност „ Е.”, поради което и безвиновното уволнение на това основание се явява законосъобразно, тъй като същият е с квалификация ел. монтьор на ел. уреди и машини, различна от тази по длъжностната му характеристика за длъжността „електромонтьор, подстанции”, а именно „електротехник”, специалност „Е.”.
На касационно обжалване, съгласно чл. 280, ал. 1 ГПК подлежат въззивните решения, в които съдът се е произнесъл по материалноправен и/или процесуалноправен въпрос, който е основополагащ за изхода на спора и който е решен в противоречие с практиката на ВКС – т. 1, решаван е противоречиво от съдилищата – т. 2, или е от значение за точното прилагане на закона, както и за развитието на правото – т. 3.
Н. на което и да е от гореизброените основания за допускане до касационно обжалване по чл. 280, ал. 1 ГПК, неконкретизирането от страна на касатора на правен въпрос, по който се е произнесъл въззивния съд и който да е от значение за изхода на спора, не дава възможност на настоящата инстанция да извърши преценката за наличие на законово определените предпоставки за допускане до касационно обжалване. Разпоредбата на чл. 280, ал. 1 ГПК изисква да се посочи правен въпрос от значение за изхода на конкретното дело, който е обусловил правната воля на съда, обективирана в обжалваното решение, и който с обжалваното решение е разрешен в противоречие с практиката на ВКС, в противоречие с практиката на съдилищата, или който има значение за точното прилагане на закона и развитие на правото. Изложението не съдържа такъв правен въпрос, отнесен към хипотезите на приложното поле на чл. 280, ал. 1, т. 1-3 ГПК. К. съд не може от данните по делото да изведе правния въпрос от значение на изхода на спора, без да упражни служебното начало във вреда на другата страна/ТР № 1/2010 г. по тълк.д. № 1/2009 г. на ОСГТК на ВКС, т. 1/. След като липсва изведен правен въпрос, който да определя рамките, в които Върховният касационен съд селектира касационните жалби съобразно критериите на чл. 280, ал. 1, т. 1-3 ГПК по допускане на касационно обжалване, въззивното решение не следва да бъде допуснато до касационен контрол. Релевираните в изложението твърдения за неправилни изводи на въззивния съд при преценка на доказателствения материал, свързани с характеристиката на двата фактически състава на чл. 328, ал. 1, т. 6 КТ и по-конкретно отграничението на уволнителните основания по този законов текст, а именно – липса на необходимото образование за длъжността от една страна и липса на професионална квалификация за изпълняваната работа от друга, биха обосновали евентуалното касиране на обжалваното решение като неправилно, поради необоснованост по смисъла на чл. 281, т. 3 ГПК, но едва след като същото бъде допуснато до касационен контрол, какъвто не е настоящият случай. Освен това във връзка с приложението на чл. 328, ал. 1, т. 6 КТ/липса на професионална квалификация/ като уволнително основание е без значение фактът, че касаторът, предвид продължителния му стаж като ел. монтьор в ответното предприятие е във фактическа възможност да изпълнява длъжността „електромонтьор подстанции”, за която не притежава необходимата професионална квалификация.
Въз основа на изложеното следва, че не са налице предпоставките на чл.280, ал.1 ГПК, поради което не следва да се допуска касационно обжалване на атакуваното въззивно решение.
При този изход на делото касаторът следва да бъде осъден да заплати на ответното дружество направените разноски за настоящата инстанция в размер на 500 лв. адвокатско възнаграждение.
По изложените съображения, Върховният касационен съд, състав на Трето гражданско отделение,
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивно решение № 329 от 18.10.2010 г., постановено по в.гр.д. № 814 по описа за 2010 г. на Великотърновския окръжен съд, по касационна жалба с вх. № 11810 от 22.11.2010 г. на Н. Г. П. от [населено място], [община].
ОСЪЖДА Н. Г. П. от [населено място], [община] да заплати на [фирма], [населено място], представлявано от изпълнителния директор Е. Д. Н., направените разноски по делото за касационната инстанция в размер на 500/петстотин/ лева.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: