5
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 652
С. 27.05.2013 г.
Върховният касационен съд на Република България, Трето гражданско отделение, в закрито заседание на двадесет и четвърти април, две хиляди и тринадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Капка Юстиниянова
ЧЛЕНОВЕ: Л. Богданова
С. Димитрова
изслуша докладваното от съдията Богданова гр. дело № 2283/2013 г.
Производството е по чл.288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на Л. Т. П., подадена чрез адвокат Д. Г. срещу въззивно решение № 517 от 2.04.2012 г. по гр.д. № 3376/2011 г. на Софийски апелативен съд в частта, с която е потвърдено решение от 16.05.2011 г. по гр.д. № 23/2011 г. на Врачанския окръжен съд за отхвърляне на иска за неимуществени вреди за разликата над 30 000 лв. до 80 000 лв., за имуществени вреди за разликата над 172.27 лв. до 820.45 лв. и по касационна жалба на [фирма], [населено място] срещу въззивното решение в частта, с която обезщетението за неимуществени вреди е завишено от 25 000 лв. на 30 000 лв. и е определен размера на приноса от страна на пострадалия.
По касационната жалба на Л. Т. П.:
В изложение за допускане на касационно обжалване се поддържа, че по материалноправния въпрос за критериите при определяне на обезщетението по чл.52 ЗЗД, е налице основание за допускане на касационно обжалване. Поставеният въпрос бил разрешен в противоречие с утвърдената съдебна практика – ППВС № 4/68 г. Поддържа се, че е налице основание за допускане на касационно обжалване и по процесуалноправния въпрос за задължението на съда да обсъди всички доказателства и доводи. Като основание за допускане на касационно обжалване се сочи чл.280, ал.1, т.1 и т.3 ГПК.
Ответникът П. Л. М. в писмения отговор на касационната жалба изразява становище, че не е налице основание за допускане на касационно обжалване. Ответникът [фирма], [населено място] в писмения отговор на касационната жалба изразява становище, че не е налице основание за допускане на касационно обжалване. Ответникът И. Д. Н. не е подал писмен отговор на касационната жалба.
Върховният касационен съд, състав на ІІІ гр. отделение намира, че касационната жалба е подадена в срока по чл. 283 ГПК, срещу подлежащ на обжалване акт на въззивен съд в частта за обезщетение за неимуществени вреди, поради което в тази част е процесуално допустима. В частта, с която е потвърдено решението на първата инстанция за отхвърляне иска за имуществени вреди, касационната жалба е процесуално недопустима на основание чл.280, ал.2 ГПК, тъй като цената на иска е под 5000 лв. В тази част касационната жалба следва да се остави без разглеждане.
С обжалваното решение, Софийски апелативен съд е потвърдил решението на първата инстанция в частта, с която П. Л. М., И. Д. Н. и [фирма], [населено място] са осъдени на основание чл.45 и чл.49 ЗЗД солидарно да заплатят на Л. Т. П. обезщетение в размер на сумата 25000 лв. за неимуществени вреди, претърпени от травматично размачкване на меките тъкани с голяма разкъсна рана в проксималната трета и счупване на дясна петна кост, настъпило на 22.04.2008 г., отменил го е в частта, с която искът е бил отхвърлен за разликата над 25000 лв. до 30000 лв. и е присъдил още 5000 лв. Приел е, че на 22.04.2008 г. на Л. Т. П. е причинена тежка травма на дясна подбедреница, в резултат на извършвана от П. Л. М., като кранист дейност по довършителна работа с двугредов мостови кран по метална конструкция, закачена на куката на крана и И. Д. Н., началник цех, който ръководил тази дейност. С постигнато на 3.06.2010 г. по нох.д. № 234/2010 г. споразумение М. и Н. са признати за виновни в това, че на 22.08.2010 г. са причинили тежка травма на дясната подбедрица на П., което съставлява средна телесна повреда по см. на чл.192, ал.2 НК, поради немарливо изпълнение на правно регламентирана дейност, представляваща източник на повишена опасност и поради нарушение на правила за безопасност на труда, свързани с осигуряване на здравословни и безопасни условия на труд, при извършване на товарно-разтоварни работи. Приел е, че отговорността на М. и Н. следва да се ангажира на основание чл.45 ЗЗД, тъй като въпросите за това извършено ли е деянието, неговата противоправност и вината на дееца са разрешени в наказателното производство, приключило със споразумение и обвързват гражданския съд, разглеждащ гражданските последици от деянието-чл.300 ГПК. Отговорността на [фирма] е ангажирана на основание чл.49 ЗЗД, като възложител на работата в резултат на която са причинени вреди на пострадалия. Отговорността е ангажирана при условията на солидарност с тази на М. и Н.. Размерът на обезщетение е определен на 60 000 лв., на база анализа на събраните по делото доказателства, установяващи претърпените от пострадалия болки и страдания. Приел е, че е налице съпричиняване на вредоносния резултат от страна на П., по съображения, че в деня на злополуката същият не е следвало да се намира на територията на дружеството и да присъства при извършване на товарно-разтоварителните работи, в зоната, в която е забранено влизането на външни лица и в непосредствена близост до дейности, представляващи източник на повишена опасност. На основание чл.51, ал.2 ЗЗД е намалил присъдената сума със 30 000 лв.
По поставения материалноправния въпрос за критериите при определяне на обезщетението по чл.52 ЗЗД не е налице основанието по чл.280, ал.1, т.1 ГПК за допускане на касационно обжалване. На този въпрос е дадено разрешение в задължителната съдебна практика- ППВС № 4/68 г. и постановени по реда на чл. 290 ГПК решения на ВКС: решение № 407 от 26.05.2010 г. по гр. д. № 1273/2009 г., III г. о.; решение № 177 от 27.10.2009 г. по т. д. № 14/2009 г., Т. К., II т. о. и др. Прието е, че съгласно трайно установената практика на ВКС, размера на обезщетението за неимуществени вреди е свързан с критерия за справедливост, дефинитивно определен в чл. 52 ЗЗД, спрямо който настъпилата вреда се съизмерява. Справедливостта, като критерий за определяне паричния еквивалент на моралните вреди, включва винаги конкретни факти, относими към стойността, която засегнатите блага са имали за своя притежател. В този смисъл справедливостта по см. на чл. 52 ЗЗД не е абстрактно понятие, а тя се извежда от преценката на конкретните обстоятелства, които носят обективни характеристики-характер и степен на увреждане, начин и обстоятелства, при които е получено, последици, продължителността и степен на интензитет. Принципът на справедливост включва в най – пълна степен обезщетяване на вредите на увреденото лице от вредоносното действие, и когато съдът е съобразил всички тези доказателства от значение за реално претърпените от увреденото лице морални вреди /болки и страдания/, решението е постановено в съответствие с принципа на справедливост. В случая размерът на обезщетението за неимуществени вреди е определен при съблюдаване на конкретните данни по делото и обществения критерий за справедливост, както е прието в ППВС № 4/68 г., в постановените по чл.290 ГПК решения на ВКС и чл. 52 ЗЗД, поради което не е налице основание за допускане на касационно обжалване по чл.280, ал.1, т.1 ГПК.
Наличието на задължителна съдебна практика по отношение на която не е обоснована необходимост от промяна изключва приложното поле на чл.280, ал.1, т.3 ГПК.
В изложението се поддържа, че е допуснато съществено процесуално нарушение по чл.12 и чл.235 ГПК, изложено подробно в касационната жалба, като основание за обжалване по чл.281, т.3 ГПК. Основанията по чл.281, т.3 ГПК касаят правилността на обжалваното въззивно решение, но те не са основания за допускане на касационно обжалване в производството по чл.288 ГПК.
По касационната жалба на [фирма], [населено място].
В изложение за допускане на касационно обжалване се поддържа, че по материалноправния въпрос за критериите при определяне на обезщетението по чл.52 ЗЗД, е налице основание за допускане на касационно обжалване. Поставеният въпрос бил разрешен в противоречие с утвърдената съдебна практика – ППВС № 4/68 г. Поставя се и въпросът за приложението на чл.51, ал.2 ЗЗД при наличие на съпричиняване на вредоносния резултат от страна на пострадалия. Като основание за допускане на касационно обжалване се сочи чл.280, ал.1, т.1 и т.3 ГПК.
Ответникът Л. Т. П. в писмения отговор на касационната жалба изразява становище, че не е налице основание за допускане на касационно обжалване. Ответникът И. Д. Н. изразява становище, че касационната жалба е основателна. Ответникът П. Л. М. не е изразил становище по касационната жалба.
На поставения материалноправен въпрос за критериите при определяне на обезщетението по чл.52 ЗЗД е даден отговор по касационната жалба на Л. П.. По изложените вече съображения настоящия съдебен състав намира, че не е налице основанието по чл.280, ал.1, т.1 ГПК за допускане на касационно обжалване.
Поставеният материалноправен въпрос за приложението на чл. 51, ал. 2 ЗЗД е свързан със задължението на съда да определи степен на съпричиняване на пострадалия. Въпросът за приноса на пострадалия в настъпването на вредоносния резултат, е въпрос, конкретен за всяко дело, специфичен с оглед данните по отделното дело и обуславя решаващата воля на съда, който разглежда спора, и който решава въпроса въз основа на събраните доказателства. За да приеме, че пострадалият е допринесъл в равна степен с деликвентите за настъпване на злополуката, съдът е изложил обосновани съображения при съобразяване на обстоятелствата, имащи значение за настъпване на вредоносния резултат. Съпричиняването на пострадалия съдът е определил съобразно трайноустановената практика по приложението на чл. 51, ал. 2 ЗЗД, която е в смисъл, че съпричиняване е налице, ако с поведението си увреденият е допринесъл за настъпването на вредите. Даденото от въззивния съд разрешение не е в отклонение от установената съдебна практика, за която не е обоснована необходимост от промяна, поради което не е налице основание за допускане на касационно обжалване по чл.280, ал.1, т.1 и т.3 ГПК.
Водим от горното, Върховният касационен съд, ІІІ г.о.
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивно решение № 517 от 2.04.2012 г. по гр.д. № 3376/2011 г. на Софийски апелативен съд.
Определението не подлежи на обжалване.
ОСТАВЯ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ касационната жалба на Л. Т. П. в частта, срещу въззивно решение № 517 от 2.04.2012 г. по гр.д. № 3376/2011 г. на Софийски апелативен съд в частта му, с която исковете за имуществени вреди са отхвърлени за разликата над 172.27 лв. до пълния предявен размер от 820.45 лв.
Определението подлежи на обжалване с частна жалба в едноседмичен срок от връчването му, пред друг състав на ВКС.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: