О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 63
С., 22.01.2013 година
В ИМЕТО НА НАРОДА
ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД, ГК, ІІІ г.о. в закрито съдебно заседание на седми ноември две хиляди и дванадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: КАПКА ЮСТИНИЯНОВА
ЧЛЕНОВЕ: Л. БОГДАНОВА
С. ДИМИТРОВА
изслуша докладваното от съдия Б. гр.д. № 809 по описа за 2012 година за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на [фирма], [населено място] и М. Е. Сабо от [населено място], подадена чрез адвокат В. В. срещу въззивно решение № 57 от 3.04.2012 г. по гр.д. № 104/2012 г. на Варненския апелативен съд, с което като е потвърдено решение № 281 от 14.12.2011 г. по гр.д. № 39/2011 г. на Шуменския окръжен съд са осъдени на основание чл.49 вр. чл.45 ЗЗД солидарно да заплатят на К. Н. Й. сума в размер на 50 000 лв.; на В. Й. Б. сума в размер на 50 000 лв. и на Б. Й. Б. сума в размер на 50 000 лв., представляващи обезщетение за претърпени неимуществени вреди от смъртта на Й. Б. Й.- съпруг на първата и баща на останалите двама, починал на 9.05.2006 г. в резултат от действия на М. Е. Сабо, за които е признат за виновен с решение № 159 от 15.12.2009 г. по нох.д. № 604/2009 г. на Ш., ведно със законната лихва върху сумите.
В изложение за допускане на касационно обжалване се поддържа, че е налице основанието по чл.280, ал.1, т.1, т.2 и т.3 ГПК. Според жалбоподателя изводът на въззивния съд, че влязлото в сила решение по чл.78а НК има обвързваща гражданския съд сила по отношение на деянието и вината на дееца е в противоречие с даденото в решение № 175 от 22.10.2009 г. по т.д. № 312/2009 г. на ВКС, ІІ т.о. разрешение. По въпроса как в гражданския процес, разглеждащ гражданските последици от престъплението, следва да се установи факта на съпричиняване от страна на пострадалия и могат ли съдилищата да отказват допускане на доказателства за установяване на този факт се поддържа, че е налице основанието по чл.280, ал.1, т.3 ГПК за допускане на касационно обжалване.
Ответниците К. Н. И., В. Й. Б. и Б. Й. Б. не са подали писмен отговор на касационната жалба.
Върховният касационен съд, състав на ІІІ г.о. намира касационната жалба за процесуално допустима, като подадена в срока по чл.283 ГПК, срещу подлежащ на обжалване акт на въззивен съд, а искането за допускане на касационно обжалване за неоснователно.
За да постанови обжалваното решение, с което е потвърдено решението на първоинстанционния съд за уважаване на предявените от ищците К. И., В. Б. и Б. Б. срещу жалбоподателите-ответници искове с правно основание чл. 49 вр.чл.45 ЗЗД в размер на сумата от по 50 000 лв. на всеки един, представляваща обезщетение за претърпените морални вреди от загубата на техния близък Й. Б. въззивният съд е приел за установено, че с влязло в сила решение на наказателен съд е доказано извършването на деянието- причиняване от ответника Сабо на смъртта на наследодателя на ищците- Й. Й., противоправността на деянието и виновността на дееца. Тези елементи от фактическия състав на непозволеното увреждане установени от наказателния съд е прието, че са задължителни за гражданския съд. Затова не е възприето възражението на ответниците, че не следва да носят отговорност, поради това, че пострадалият на свой риск и без да спазва правилата за безопасност навлязъл в сечището и за липса на елементите от фактическия състав на чл.45 ЗЗД. Приел е за неоснователно възражението на ответниците за съпричиняване от страна на пострадалия на вредоносния резултат, тъй като същото не се подкрепяло от доказателствата по делото, а и такова не било заявено от тях пред първата инстанция. В обобщение съдът е приел, че отговорността на дружеството следва да се ангажира на основание чл.49 ЗЗД като възложител на работата, при чието изпълнение Сабо е причинил смъртта на Й. Й., а на Сабо по чл.45 ЗЗД.
При така изложените съображения от въззивния съд поставените от жалбоподателите правни въпроси обуславят въззивното решение.Те обаче нямат значение за точното прилагане на закона и за развитието на правото, и не са разрешени в противоречие със задължителната съдебна практика.
Въпросът има ли задължителна сила за гражданския съд влязлото в сила решение на наказателния съд по чл.78а НК е обуславящ изхода на делото. Същият обаче не е разрешен в противоречие с задължителната съдебна практика, уеднаквена с постановени по реда на чл.290 ГПК решение № 14 от 4.05.2011 г. по гр.д. № 1493/2009 г. на ВКС, ІV г.о. и решение № 47 от 23.04.2012 г. по т.д. № 340/2011 г. на ВКС, І т.о. Даденото в тях разрешение е, че влязлата в сила присъда на наказателния съд съгласно чл.300 ГПК е задължителна за гражданския съд, който разглежда гражданските последици от деянието, относно това дали е извършено деянието, неговата противоправност и виновността на дееца. Присъдата, с която първоинстанционния съд освобождава подсъдимия от наказателна отговорност и му налага административно наказание при условията на чл.78а НК, съответно решението на въззивната инстанция за освобождаване от наказателна отговорност съгласно чл.78а НК, има за гражданския съд същата задължителна сила. При постановяване на присъдата, наказателния съд освобождава подсъдимия от наказателна отговорност след като го е признал за виновен в извършване на деянието / чл.305, ал.5 НПК/, т.е. след като се е произнесъл по въпросите извършено ли е деянието, противоправно ли е и виновен ли е дееца, по които въпроси присъдата е задължителна и към които въпроси освобождаването на подсъдимия от наказателна отговорност при условията на чл.78а НК и налагането на административно наказание няма отношение. Даденото от въззивния съд разрешение е в съответствие с утвърдената съдебна практика, а решение № 175 от 22.10.2009 г. по т.д. 0 312/2009 г. на В., ІІ т.о. е изолирана практика.
По въпроса как в гражданския процес, разглеждащ гражданските последици от престъплението, следва да се установи факта на съпричиняване от страна на пострадалия и могат ли съдилищата да отказват допускане на доказателства за установяване на този факт не е налице основанието по чл.280, ал.1, т.3 ГПК за допускане на касационно обжалване. Налице е трайно установена съдебна практика, според която влязлата в сила присъда е задължителна за съда разглеждащ гражданско правните последици от конкретно деяние, но само относно това извършено ли е деянието, неговата противоправност и виновността на дееца. Всички останали факти, които имат отношение към гражданскоправните му последици, в т.ч. и съпричиняването на вредоносния резултата, следва да се установят конкретно със съответните доказателствени средства в гражданския процес. В. съд е приел, че възражението за съпричиняване на вредоносния резултат от страна на наследодателя на ищците не се подкрепя от доказателствата по делото. По приложението на чл.266, ал.3 ГПК практиката е уеднаквена с постановени по реда на чл.290 ГПК решения на Върховния касационен съд. Прието е,че нови доказателства са и тези, които не са били събрани поради процесуални нарушения, допуснати от първоинстанционния съд. В тази хипотеза са налице предпоставките на чл.266, ал.3 ГПК- въззивният съд следва да допусне доказателствата, които не са били събрани поради допуснати процесуални нарушения от първоинстанционния съд. В. съд не се е отклонил от задължителната съдебна практика. Същият е приел, че не е налице соченото от жалбоподателите нарушение на процесуалните правила от първоинстанционния съд, състоящо се в отказа му да допусне до разпит поисканите с отговора на исковата молба двама свидетели. Приел е, че жалбоподателите не са изпълнили дадените им от съда указания да уточнят искането за разпит на свидетели, а са заявили че нямат доказателствени искания, поради което заявеното с въззивната жалба искане по доказателствата се явява преклудирано. Наличието на задължителна съдебна практика, която не се нуждае от промяна изключва приложното поле на чл.280, ал.1,т.3 ГПК.
Предвид изложеното не е налице никое от основанията по чл.280, ал.1 ГПК и обжалваното решение не следва да се допуска до касационен контрол.
Водим от горното Върховният касационен съд, състав на ІІІ г.о.
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивно решение № 57 от 3.04.2012 г. по гр.д. 0 104/2012 г. на Варненския апелативен съд.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: