3
ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 1054
С., 11.11. 2015 г.
Върховният касационен съд, трето гражданско отделение в закрито заседание на 21 октомври две хиляди и петнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Капка Юстиниянова
ЧЛЕНОВЕ: Л. Богданова
С. Димитрова
като разгледа докладваното от съдията Капка Юстиниянова
гр. д. № 3276/2015 година, за да се произнесе взе пред вид следното:
Производство по чл. 288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на Х. Д. чрез пълномощник адв. П. Ч. П. адвокатска колегия против въззивно решение № 91 от 27.02.2015г. по в. гр. дело № 1035/2014г. на Пазарджишки окръжен съд, с което е потвърдено решение № 326 от 06.10.2014г. по гр. дело № 1210/2014г. на Велинградски районен съд, с което е отхвърлен иска на жалбоподателя за установяване на парично вземане по издадена заповед за изпълнение с правно основание чл. 422 ГПК.
В изложение за допускане на касационно обжалване жалбоподателят поддържа, че неправилно въззивният съд е възприел, че по делото липсват писмени доказателства установяващи паричното му вземане и не кредитира като такива банково извлечение и платежно нареждане, с които жалбоподателят превел процесната сума на ответника. Жалбоподателят счита, че е налице различно прилагане на закона, което е основание за допускане на касационно обжалване по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК.
Ответникът К. Г. Д. не е представил писмен отговор на касационната жалба.
Върховният касационен съд, състав на трето г. о., като взе предвид, че решението е въззивно, с което е потвърдено първоинстанционно решение по разгледан иск по чл. 422 ГПК намира, че касационната жалба е допустима, подадена е в срок и е редовна.
Изложението по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК не съдържа конкретно изведен правен въпрос от значение за изхода на делото като общо основание за допускане на касационно обжалване по чл. 280, ал. 1 ГПК.
В изложението се поддържа, че съдът неправилно не бил зачел представено банково извлечение и платежно нареждане, с които по банков път ищецът превел на ответника 10 000 лв. по фактура, каквато не е представена по делото – доказателства, които според жалбоподателя са достатъчни да установят вземането му по отношение на ответника. Това би било така, ако ищецът претендира връщане на даденото без основание, в който случай, ако платецът не е посочил основание на извършеното плащане, не е в негова тежест да го докаже. В тежест на получателя е да докаже основанието, на което е получил плащането.
По делото твърденията на жалбоподателя – ищец са други, че сумата е преведена авансово за доставка от ответника на дървен материал, за което последният е трябвало да му издаде фактура. Съобразно разпределяне на доказателствената тежест, всяка страна следва да докаже фактите, от които извлича изгодни за себе си правни последици, респ. на които основава своите искания и възражения (чл. 154 ГПК). В този смисъл твърденията в изложението, дори да се приеме, че косвено касаят разпределянето на доказателствената тежест между страните, с обжалваното решение съдът е приложил точно разпоредбата на закона – ищецът е следвало да установи твърденията, на които основава исковата си претенция.
Производството по чл. 288 ГПК е ориентирано към селектиране на касационната жалба по значимост на въведен в предмета на делото правен въпрос от значение за формиране на правната воля на съда за изхода на спора. Изложението не покрива изискванията въведени с Тълкувателно решение № 1/19.02.2010г. на ОСГТК на ВКС относно приложението на чл. 288 ГПК. Липсата на изведен правен въпрос изключва възможността обжалваното решение да бъде допуснато до касационно обжалване.
Воден от горното, Върховният касационен съд, състав на трето г. о.
О П Р Е Д Е Л И
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивно решение № 91 от 27.02.2015г. по в. гр. дело № 1035/2014г. на Пазарджишки окръжен съд.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ
ЧЛЕНОВЕ