4
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 1150
С., 02.12. 2015 г.
Върховният касационен съд на Република България, ГК, Трето гражданско отделение, в закрито заседание на eдинадесети ноември, две хиляди и петнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: КАПКА ЮСТИНИЯНОВА
ЧЛЕНОВЕ: Л. БОГДАНОВА
С. ДИМИТРОВА
изслуша докладваното от съдията Б. гр. дело № 4778/2015 г.
Производството е по чл.288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на [фирма], [населено място], подадена чрез юрисконсулт Ф. Г. срещу въззивно решение № 4272 от 18.06.2015 г. по гр. дело № 5862/2015 г. на Софийски градски съд, с което като е потвърдено решение от 23.08.2012 г. по гр.д. № 48419/2011 г. на Софийски районен съд, е отменено уволнението на Б. Н. Р., възстановен е на заеманата преди уволнението длъжност, и дружеството е осъдено да му заплати обезщетение по чл.225, ал.1 КТ в размер на 361.13 лв.
В изложение за допускане на касационно обжалване се поддържа, че е незаконосъобразен изводът на въззивния съд – че безспорно доказаното по делото противоправно поведение на Р., който напълно умишлено скрива и неуведомява работодателя за сключения от него допълнителен трудов договор с друг работодател, не е основание за налагане на дисциплинарно наказание; че е незаконосъобразен изводът на въззивния съд , че безспорно доказаното по делото противоправно поведение на Р. и злоупотреба с доверието на работодателя, не е основание за налагане на дисциплинарно наказание; че е неправилна и незаконосъобразна преценката на въззивния съд, който не обявява недействителността на трудовия договор сключен между страните по делото, независимо от безспорно доказаното по делото противоправно поведение на Р., който напълно умишлено скрива и не уведомява своя работодател, за сключения от него допълнителен трудов договор с [фирма]; задължението /забраната/ уговорена в трудов договор / чл.111КТ/, с което се забранява на работника или служителя да сключва трудови договори с други работодатели, без да е получил предварително разрешение от своя работодател, се отнася не само към сключването за в бъдеще на трудови договори, но също и към съществуващи вече сключени договори, които са сключени преди сключването на трудовия договор с работодателя, когато работникът или служителя е бил недобросъвестен и не е уведомил работодателя за тяхното съществуване; неправилно и незаконосъобразно според жалбоподателя е решението в частта, с което на Р. са присъдени разноски, без такива да са поискани.
Ответникът Б. Н. Р. в писмения отговор на касационната жалба, подаден чрез адвокат П. К. изразява становище, че не е налице основание за допускане на касационно обжалване, тъй като не е налице общото основание по чл.280, ал.1 ГПК. В изложението не е формулиран правен въпрос от значение за изхода на делото, по отношение на който да е налице критерия за селекция по чл.280, ал.1, т.2 и т.3 ГПК. Претендира присъждане на разноски за касационното производство.
Върховният касационен съд, състав на ІІІ г.о. намира, че касационната жалба е подадена в срока по чл.283 ГПК, срещу подлежащ на обжалване акт на въззивен съд и е процесуално допустима.
За да потвърди решението на първата инстанция, с което са уважени предявените от Б. Н. Р. срещу [фирма], [населено място] искове с правно основание чл.344, ал.1, т.1, т.2 и т.3 КТ Софийски градски съд е приел, че заповедта, с която на ищеца е наложено дисциплинарно наказание “уволнение” е незаконосъобразна, тъй като не е установено посоченото в нея нарушение на трудовата дисциплина да е извършено от Р.. Този извод е извел въз основа на установения по делото факт, че трудовият договор с третото лице- [фирма] не е бил сключен при действието на трудовото правоотношение с жалбоподателя, а преди това- на 15.01.2008 г. Фактът, че този трудов договор е сключен преди да възникне трудовото правоотношение с жалбоподателя, означава че не е извършено посоченото в заповедта дисциплинарно нарушение. Не е налице неизпълнение на задължението по т.11.1 от трудовия договор, а именно че през действие на трудовото правоотношение Р. няма право да сключва трудов договор с друг работодател. В случая трудовия договор с жалбоподателя е сключен на 28.12.2009 г. и въведената в т.11.1 забрана се отнася за сключени след тази дата трудови договори, а настоящия случай не е такъв. Изложени са и съображения, че противоправното поведение на Р., изразяващо се в нарушение на чл.12 ЗЗД да действа добросъвестно би могло да има значение за възникване на отговорност за вредите, претърпени от работодателя, на не е основание за налагане на дисциплинарно наказание.
Настоящият съдебен състав намира, че в изложение за допускане на касационно обжалване не е поставен въпрос от материалноправно или процесуалноправно естество, който да е обусловил изводите на съда за уважаване на исковете. Липсата на формулиран въпрос не дава възможност на касационната инстанция да извърши селекция по критериите визирани в чл.280, ал.1, т.2 и т.3 ГПК, на които жалбоподателят се е позовал. Поставените в изложението въпроси са относно извършената от съда преценка, че работодателят е не е доказал посоченото в заповедта основание за дисциплинарно уволнение, не са такива по смисъла на чл.280, ал.1 ГПК, а касаят обосноваността на изводите на въззивния съд по съществото на спора. Необосноваността е основание за касационно обжалване по чл.281, т.3 ГПК, но не и основание за допускане до касационно обжалване в производството по чл.288 ГПК. Преценката от касационната инстанция за допустимост на касационното обжалване се извършва въз основа на изложените от жалбоподателя доводи във връзка с правните изводи на въззивния съд, досежно съобразяването с практиката и закона, но не и с оглед приетата фактическа обстановка по делото и обосноваността на изводите на съда, чието решение се обжалва. Жалбоподателят е длъжнен да изложи ясна и точна формулировка на поставения правен въпрос, който е от значение за изхода на делото. Поставените въпроси относими към правилността на обжалваното въззивно решение не могат да обосноват допустимостта на касационното обжалване в производството по чл.288 ГПК.
По изложените съображения съдът в настоящия състав намира, че не е налице основание за допускане на обжалваното въззивния решение до касационен контрол.
При този изход на делото на ответната страна следва да се присъдят направените разноски за касационното производство в размер на 1850 лв.
Воден от горното Върховният касационен съд, състав на ІІІ г.о.
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивно решение № 4272 от 18.06.2015 г. по гр. дело № 5862/2015 г. на Софийски градски съд.
Осъжда [фирма], [населено място], „Б. М. Бизнес Център”, [улица] да заплати на Б. Н. Р. от [населено място],[жк], [жилищен адрес] ет.ІХ, ап.24 направените разноски за касационната инстанция в размер на 1850 лв.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: