2
ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 1123
С., 15.10. 2012 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Върховният касационен съд, трето гражданско отделение в закрито заседание на единадесети октомври две хиляди и дванадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Капка Юстиниянова
ЧЛЕНОВЕ: Л. Богданова
С. Димитрова
като разгледа докладваното от съдията Капка Юстиниянова
гр. д. № 418/2012 година, за да се произнесе взе пред вид следното:
Производство по чл. 288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на О. И. И. против въззивно решение от 21.03.2011 г. по гр. дело № 45/2011 г. на Софийски градски съд в частта, с което е потвърдено решение от 09.08.2010 г. по гр. дело № 55893/2009 г. на Софийски районен съд за отхвърляне на иска по чл. 344, ал. 1, т. 3 КТ във вр. с чл. 225, ал. 2 КТ против [фирма] [населено място] за разликата над уважения размер 20347,02 лв. до предявения размер 21707,16 лв., против решение от 10.10.2011 г., с което е оставена без уважение молбата на О. И. И. по чл. 250 ГПК за допълване на решението, като към базата за изчисляване на обезщетението се включат и полетно време над 75 часа – 101, 69 лв. и транспортни разходи – 125 лв., и е оставена без уважение молбата му на основание чл. 247 ГПК за поправка на очевидни фактически грешки в мотивите на решението и против определение от 10.10.2011 г., с което на основание чл. 248, ал. 1 ГПК е оставено без разглеждане искането на О. И. И. за изменение на решението в частта за съдебните разноски.
В изложение за допускане на касационно обжалване по молбите за поправка на очевидна фактическа грешка – чл. 247 ГПК и допълване на решението – чл. 250 ГПК, жалбоподателят не е извел правен въпрос, за който да поддържа, че с обжалваното решение е разрешен в противоречие с представена съдебна практика – решение по т. д. № 541/2009 г. ВКС и решение по гр. дело № 1654/2009 г ВКС.
В допълнително изложение против решението на съда от 21.03.2011 г. жалбоподателят поставя материално правния въпрос – кои са допълнителните възнаграждения с постоянен характер при формиране на базата за определяне на обезщетение по чл. 225, ал. 1 КТ. Представя решение по гр. дело № 229/2009 г. на Разградски окръжен съд и определение по гр. дело № 432/2010 г. ВКС, чрез които обосновава приложно поле по чл. 280, ал. 1, т. 2 ГПК, като основание за допускане на касационно обжалване.
В частна жалба вх. № 92544/19.10.2011 г. жалбоподателят е изложил съображения за незаконосъобразност на определението на съда постановено по чл. 248, ал. 1 ГПК.
Ответникът [фирма] [населено място] е подал насрещна касационно жалба във връзка с подадената касационна жалба на ищеца.
Върховният касационен съд, състав на трето г. о., като взе предвид, че решението е въззивно, с което са разгледани искове по чл. 344, ал.1, т. 1-3 КТ във вр. с чл. 225, ал. 1 КТ намира, че касационната жалба е допустима, подадена е в срок и е редовна.
По материалноправния въпрос – кои са допълнителните възнаграждения с постоянен характер при формиране на базата за определяне на обезщетение по чл. 225, ал. 1 КТ.
Прието е с обжалваните решения, че базата за изчисляване на обезщетението по чл. 225, ал. 1 КТ се формира от основната заплата, допълнително възнаграждение за трудов стаж и професионален опит, като въззивният съд е включил и възнаграждение нощен труд и е приел, че предвидените възнаграждение за полетно време над 75 часа – 101,69 лв. и транспортни разходи – 125 лв. имат социален характер и не могат да бъдат отнесени към допълнителните трудови възнаграждения с постоянен характер.
По поставения правен въпрос има уеднаквена съдебна практика на ВКС по реда на чл. 291 ГПК, според която при всички хипотези на уреждане на задължение за обезщетяване, законодателят е постановил това да става на база брутно трудово възнаграждение – неговите елементи се сочат в Наредбата за структурата и организацията на работната заплата и се включват възнагражденията с постоянен характер. За допълнителни възнаграждения с постоянен характер по смисъла на чл. 15, ал. 2 от Наредбата се считат допълнителните възнаграждения, които се изплащат постоянно заедно с полагащото се за съответния период основно възнаграждение и са в зависимост единствено от отработеното време. В този смисъл решение по гр. дело № 432/2010 г., трето г. о. ВКС; решение по гр. дело № 1558/2009 г., четвърто г. о. ВКС и решение по гр. дело № 895/2009 г., четвърто г. о. ВКС.
П. от жалбоподателя допълнителни възнаграждение за полетно време над 75 часа и транспортни разходи са в зависимост от отработено време, но нямат постоянен характер, а плащането транспортни разходи има характер и на социални плащания. Тези две плащания с обжалваното решение са изключени от базата на обезщетението по чл. 225, ал. 1 КТ и изводите в този смисъл не влизат в противоречие с установената съдебна практика. И. труд и нощният труд също са извън приложното поле на допълнителните възнаграждения с постоянен характер по чл. 15, ал. 2 от Наредбата за структурата и организацията на работната заплата въпреки, че въззивният съд при формиране на обезщетението е съобразил нощния труд, но поради липса на жалба от другата страна, в тази част решението е влязло в сила, а разглеждането на насрещната касационна жалба е в зависимост от изхода на касационната жалбата на И..
Изводите на съда по поставения правен въпрос не влизат в противоречие и с представената от жалбоподателя съдебна практика – съдебно решение по гр. дело № 229/2009 г. на Разградски окръжен съд където е казано, че допълнителните възнаграждения с постоянен характер, които се изплащат постоянно заедно с полагащото се основно трудово възнаграждение са в зависимост единствено от отработеното време, а задоволяването на социално-битови и културни потребности на работниците и служителите, касае допълнителни облаги целящи да подобрят жизнения им стандарт по времето, когато те не са заети непосредствено в трудовия процес.
Предвид изложеното не се установява приложното поле на чл. 280, ал. 1, т. 2 ГПК за допускане на касационно обжалване по поставения правен въпрос.
По частната жалба против определението на съда от 10.10.2011 г. по чл. 248, ал. 1 ГПК.
Прието е, че жалбоподателят не е представил списък на съдебните разноски пред въззивния съд до приключване на съдебното дирене, както го задължава разпоредбата на чл. 80 ГПК, поради което няма право да иска изменение на решението в частта за разноските, като твърди, че съдът не му е присъдил в пълен размер всички направени по делото разноски, извън присъдените със решението разноски от 254,30 лв. адвокатско възнаграждение съобразно уважения размер на иска.
Според установената съдебна практика – решение по гр. дело № 131/2010 г., четвърто г. о. ВКС постановено по реда на чл. 290 ГПК, списъкът за направените разноски е предпоставка за обжалване на решението в частта за разноските, но не и за присъждане на дължимия адвокатски хонорар в производството, доказан по надлежния ред.
Във въззивното производство жалбоподателят е направил съдебни разноски за адвокатско възнаграждение в размер на 2520 лв., доказано платени. Представил е своевременно списък за разноските по чл. 80 ГПК, което му дава право да иска изменение на решението в частта за съдебните разноски.
Разпоредбата на чл. 78, ал. 1 ГПК постановява, ответникът да заплати направените от ищеца разноски по производството и възнаграждение за един адвокат съразмерно с уважената част от иска.
Ищецът е предявил иск за 21707 лв. – уважен за 20347 лв. Направил е разноски за адвокатско възнаграждение в размер на 2520 лв., при което ответникът следва да му заплати 2362 лв. разноски за адвокатско възнаграждение съобразно уважената част от иска, и тъй като са присъдени 254,30 лв., решението в частта за съдебните разноски ще следва да се измени, като ответникът бъде осъден да заплати на ищеца още 2107, 70 лв. разноски.
Воден от горното, Върховният касационен съд, състав на трето г. о.
О П Р Е Д Е Л И
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивно решение от 21.03.2011 г. по гр. дело № 45/2011 г. на Софийски градски съд в частта, с което е потвърдено решение от 09.08.2010 г. по гр. дело № 55893/2009 г. на Софийски районен съд за отхвърляне на иска на О. И. И. по чл. 344, ал. 1, т. 3 КТ във вр. с чл. 225, ал. 2 КТ против [фирма] [населено място] за разликата над уважения размер 20347,02 лв. до предявения размер 21707,16 лв.; на решение от 10.10.2011 г., с което е оставена без уважение молбата на О. И. И. по чл. 250 ГПК за допълване на решението и е оставена без уважение молбата на основание чл. 247 ГПК за поправка на очевидни фактически грешки в мотивите на решението.
ОТМЕНЯВА определение от 10.10.2011 г. по гр. дело № 45/2011 г. на Софийски градски съд.
ИЗМЕНЯВА решение от 21.03.2011 г. по гр. дело № 45/2011 г. на Софийски градски съд в частта за съдебните разноски, като ОСЪЖДА [фирма] [населено място] да заплати на О. И. И. съдебни разноски още 21071 70 лв. към присъдените 254, 30 лв., адвокатско възнаграждение съразмерно с уважената част от иска.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ
ЧЛЕНОВЕ