3
ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 1208
С., 25.11. 2014 г.
Върховният касационен съд, трето гражданско отделение в закрито заседание на 19 ноември две хиляди и четиринадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Капка Юстиниянова
ЧЛЕНОВЕ: Л. Богданова
С. Димитрова
като разгледа докладваното от съдията Капка Юстиниянова
гр. д. № 3938/2014 година, за да се произнесе взе пред вид следното:
Производство по чл. 288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на Окръжна прокуратура [населено място] като представител на Прокуратурата на Република България против въззивно решение № 53 от 17.03.2014г. по в. гр. дело № 375/2013г. на Кърджалийски окръжен съд, с което е потвърдено решение № 94 от 31.10.2013г. по гр. дело № 747/2013г. на Кърджалийски районен съд, с което Прокуратурата на Република България е осъдена да заплати на С. А. Д. обезщетение за неимуществени вреди в размер на 6000 лв. от незаконно обвинение в извършване на престъпление, наказателното производство по което е прекратено, ведно със законна лихва считано от 13.05.2010 г. до окончателното изплащане на сумата и да заплати сумата 1500 лв. обезщетение за имуществени вреди изразяващи се в заплатен адвокатски хонорар, ведно със законна лихва считано от 13.05.2010 г. до окончателното изплащане на сумата.
В изложение за допускане на касационно обжалване жалбоподателят поддържа, че при постановяване на обжалваното решение е допуснато нарушение на материалния закон – чл. 52 ЗЗД, решението е необосновано, тъй като изводите на съда не намират опора в доказателствата, както и че съдът не бил обсъдил всички конкретни обстоятелства. Жалбоподателят се позовава на задължителна съдебна практика установена с Постановление№4/23.12.1968г. на Пленума ВС и Тълкувателно решение № 3/22.04.2005г. на ОСГК на ВКС, с които обжалваното решение не било съобразено. Поддържа приложно поле за допускане на касационно обжалване по чл. 280, ал. 1, т. 1 и т. 2 ГПК.
Ответникът С. А. Д. чрез пълномощник адв. М. Д. в писмен отговор оспорва наличие на основание за допускане на касационно обжалване. Твърди, че поставеният правен въпрос с обжалваното решение е съобразен със задължителната съдебна практика на ВКС. Излага съображения в подкрепа правилността на обжалваното решение. Прави искане за присъждане на съдебни разноски.
Върховният касационен съд, състав на трето г. о., като взе предвид, че решението е въззивно, с което е потвърдено първоинстанционно решение по разгледан иск по чл. 2, ал. 1, т. 3 З. намира, че касационната жалба е допустима, подадена е в срок и е редовна.
Поставеният в изложението материалноправен въпрос за приложение на принципа за справедливост по чл. 52 ЗЗД при определяне размера на обезщетението за неимуществени вреди е относим към предмета на делото, но с обжалваното решение не е разрешен в противоречие с посочената задължителна съдебна практика на ВС и ВКС.
С обжалваното решение, при определяне размера на неимуществените вредите, съдът е установил наличието на причинна връзка между незаконността на обвинението в извършване на конкретното престъпление, производството по което е било прекратено и причинените вреди – болки и страдания от това конкретно обвинение, преценени с оглед общия критерии за справедливост, дефинитивно определен в чл. 52 ЗЗД, съобразно приетото в т. 11 от ТР № 2/22.04.2004г. на ОСГК на ВКС и т. 11 от Постановление № 4/23.12.1968г. на Пленума на ВС .
В съответствие с посочената съдебна практика съдът е съобразил, че ищецът е бил задържан под стража общо четири денонощия; бил е обвинен в извършването на тежко престъпление с предвидено наказание от пет до петнайсет години лишаване от свобода, от което може да се очаква понасянето на тежка наказателна репресия; отчетен е сравнително разумния срок, в който е приключило наказателно производство; отчетено е влошеното психично здраве на ищеца наложило лечението му в психиатрична болница в периода 11.12.2009г. – 01.04.2010г., непосредствено след предприетите спрямо него наказателни мерки; обострянето на минали заболявания като хипертония и завишаване на кръвната захар; разгласяването на случая в местните и национални медии по информация изнесена от Окръжна прокуратура К.; понесените от ищеца морални страдания, стрес, негативни емоции като съдът е отчел и личната привързаност на ищеца към трите момчета, чиято смърт е настъпила при трагичния инцидент, което допълнително го е натоварило емоционално и психически. Тези факти и обстоятелства са дали основание на съда да определи обезщетение за претърпените от ищеца неимуществени вреди в размер на 6000 лв., което не може да бъде оценено нито като завишено и прекомерно, нито като определено в нарушаване принципа за обществена справедливост.
Когато са обсъдени всички правно-релевантни факти относими към степента и интензитета на претърпените болки и страдания от проведеното наказателно преследване, както съдът е процедирал с обжалваното решение, същото е постановено в съответствие с принципа за справедливост и неговата характеристика в най-пълна степен да компенсира увредения. Това изключва по поставения правен въпрос основание за допускане на касационно обжалване по чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК.
С оглед изхода на делото жалбоподателят ще следва да заплати съдебни разноски на другата страна в размер на 500 лв. адвокатско възнаграждение за касационното производство по представен договор за правна защита и списък на разноските.
Воден от горно, Върховният касационен съд, състав на трето г. о.
О П Р Е Д Е Л И
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивно решение № 53 от 17.03.2014г. по в. гр. дело № 375/2013г. на Кърджалийски окръжен съд.
ОСЪЖДА Прокуратурата на Република България да заплати на С. А. Д. съдебни разноски за касационното производство в размер на 500 лв. адвокатско възнаграждение.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ
ЧЛЕНОВЕ