3
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 15
С., 07.01. 2014 година
Върховният касационен съд на Република България, Трето гражданско отделение, в закрито заседание на двадесет и седми ноември, през две хиляди и тринадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: КАПКА ЮСТИНИЯНОВА
ЧЛЕНОВЕ: Л. БОГДАНОВА
С. ДИМИТРОВА
като разгледа докладваното от съдия С. Д. гр.д. № 5835 по описа за 2013 г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производство по чл. 288, вр. с чл. 280, ал. 1 ГПК.
Постъпила е касационна жалба от [фирма] [населено място], чрез процесуалния си представител юриск. М. Ч., против въззивно решение № 1919 от 15.03.2013 г., постановено по в.гр.д. № 16041/2012 г. на Софийски градски съд, АО, ІІІ-Б състав, с което е отменено решение от 10.07.2012 г. по гр.д. № 31841/2011 г. на Софийски районен съд, 34 с-в, в частта му, с която е отхвърлен предявеният от М. А. Б. от [населено място], област С. срещу [фирма] иск с правно основание чл. 49, вр. с чл. 45 ЗЗД, за разликата над присъдения размер от 500 лв. до сумата в размер на 2 600 лв. и този иск е уважен в размер още на 2 100 лв. – обезщетение за причинени неимуществени вреди в резултат на деликт на 07.06.2011 г., със законните последици.
В изложение по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК касаторът поддържа, че с постановеното въззивно решение, с което е уважен предявеният иск с правно основание чл. 49, вр. с чл. 45 ЗЗД, за присъждане на обезщетение за причинени неимуществени вреди в резултат на непозволено увреждане, съдът се е произнесъл по правни въпроси от материално естество, значими за изхода на спора, които са от значение за точното прилагане на закона, както и за развитие на правото – основание за допускане на касационното обжалване по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК. Поставените правни въпроси са: как се доказва местоживеенето на дадено лице: с помощта на официални документи/адресна регистрация, лична карта/ или са достатъчни свидетелски показания; може ли да се възприеме за ноторно известно обстоятелството, че автобусите, обслужващи периферните на [населено място] села, са нередовни или неконфортни, или за всеки отделен случай това обстоятелство, подлежи на доказване; доказването на местоработата на дадено лице се осъществява с помощта на официални документи или би могло да стане и с помощта на свидетелски показания; разстоянието от дома на дадено лице до местоработата му не следва ли да се докаже категорично с писмени доказателства или с помощта на експертно заключение или са достатъчни свидетелски показания за приблизителните километри.
Ответникът по касационната жалба М. А. Б. от [населено място], област С., чрез пълномощника си адв. Я. Н. от АК-С. в писмен отговор по чл. 287, ал. 1 ГПК я оспорва като неоснователна и изразява становище за липсата на основанието за допускане на касационното обжалване по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК.
Върховният касационен съд, Гражданска колегия, Трето отделение, като взе предвид изложените основания за допускане на касационно обжалване и като провери данните по делото, констатира следното:
Касационната жалба е допустима и редовна като подадена срещу подлежащ на обжалване акт на въззивен съд, с цена над 5000 лв. и в срока по чл. 283 ГПК.
За да уважи предявеният иск с правно основание чл. 49, вр. с чл. 45 ЗЗД, въззивният съд е приел, че на 07.06.2011 г. в [населено място] е било реализирано ПТП, при което лекия автомобил на ищеца попаднал в голяма необезопасена дупка на пътя, получена в резултат на ремонтни дейности, извършвани от работници на ответното дружество и претърпял сериозни щети, а самият ищец като негов водач претърпял неимуществени вреди, изразяващи се в болки и страдания от предизвикания ужас и афект от катастрофата, както и неудобства, свързани с придвижването му до работа и до болния му баща, който обслужвал, без автомобила, останал на ремонт за период от 2-3 месеца. Съдът е приел, че в резултат от неправомерните/ненавременни/ действия на работниците на ответното дружество, на които им е била възложена работата по ремонтната дейност на пътя, свързана с отстраняване на повреда на водопреносната мрежа, които своевременно не са извършили възстановителната дейност, на ищеца са причинени неимуществени вреди, които съдът прилагайки принципа за справедливост, визиран в чл. 52 ЗЗД, е приел, че са в общ размер от 2 600 лв. Съдът е приел, че в случая са налице предпоставките за ангажиране гаранционно-обезпечителната отговорност на ответното дружество по чл. 49 ЗЗД, тъй като са налице вреди, виновно причинени на ищеца от лица, на които отговорният по чл. 49 ЗЗД/ответното дружество/ е възложил работа, като тези неимуществени вреди са причинени при и по повод възложената работа, поради което е уважил иска по справедливост в посочения размер.
В контекста на този основен извод на въззивния съд, обусловил изхода на спора, поставените от касатора правни въпроси от процесуално естество, свързани с допустимите доказателствени средства, в частност на свидетелските показания, са формулирани твърде общо, поради което не се явяват обуславящи изхода на спора, т.е. в случая не е налице главното основание за приложното поле на касационно обжалване – кой е правният въпрос от значение за изхода на спора/материалноправен и/или процесуалноправен/ – чл. 280, ал. 1 ГПК, който да е от значение за точното прилагане на закона, както и за развитие на правото. В случая такива въпроси са основните въпроси на спора, засягащи допустимостта и основателността на иска, по които съдът реализира произнасяне, от което зависи изхода на делото. В случая поставените по-горе правни въпроси не са от такъв характер. На практика в изложението се съдържат оплаквания за неправилност на обжалваното решение, поради нарушение на материалния и процесуалния закон и необоснованост във връзка с преценка на събраните по делото доказателства, които са касационни основания по чл. 281, т. 3 ГПК и които са относими към основателността на касационната жалба, но не могат да аргументират приложно поле на чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК за допускане на касационното обжалване. Вън от това, така както са формулирани правните въпроси от процесуално естество, решаването им не е от значение за точното прилагане на закона, както и за развитие на правото. Това е така, тъй като под „точно прилагане на закона“ най-общо се разбира еднородно тълкуване на закона, т.е. точното прилагане на закона е насочено към отстраняване на непоследователна и противоречива съдебна практика или към преодоляване на постоянна, но неправилна такава. В случая жалбоподателят е посочил това основание, но не се е позовал нито на противоречива практика на ВКС, нито на постоянна, но неправилна практика, в които случаи би било налице основание за издаване на тълкувателно решение. Липсва и обосновка, че разглеждането на касационната жалба е от значение за развитие на правото, тъй като в тази хипотеза предпоставките са липса на практика на ВКС и наличие на непълнота, неяснота или противоречивост на самия закон и в крайна сметка до усъвършенстване на правоприлагането, какъвто не е настоящия случай.
Въз основа на изложеното следва, че не са налице предпоставките на чл.280, ал.1, т. 3 ГПК за допускане на касационно обжалване на въззивното решение.
По изложените съображения, Върховният касационен съд, състав на Трето гражданско отделение,
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивно решение № 1919 от 15.03.2013 г., постановено по в.гр.д. № 16041/2012 г. на Софийски градски съд, АО, ІІІ-Б състав, по касационна жалба с вх. № 51230/29.04.2012 г. на [фирма] [населено място].
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: