О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 79
гр. София, 29.02. 2016 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Върховният касационен съд на Република България, Трето гражданско отделение, в закрито съдебно заседание на двадесет и четвърти февруари две хиляди и шестнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: КАПКА ЮСТИНИЯНОВА
ЧЛЕНОВЕ: Л. БОГДАНОВА
С. ДИМИТРОВА
Като изслуша докладваното от съдия Б. ч. гр. д. № 382/2016 г. и за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по чл. 274, ал. 2, изр. 2 – ро ГПК.
Образувано е по частна жалба на Н. Н. Н., чрез адвокат Комарски против определение № 377 от 05.11.2015 г. по гр. д. № 5857/2014 г. на ВКС, IV гражданско отделение, с което е постановено издаването на обратен изпълнителен лист за сумите 28 154, 62 лв. и 6 002, 34 лв. или общо 34 156, 96 лв., платени от ответника [фирма], [населено място].
В частната жалба се правят оплаквания за неправилност на обжалваното определение и се иска отмяната му. От съдържанието на същата може да се направи извод, че частният жалбоподател подържа пред настоящата съдебна инстанция тезата, че при издаването на обратен изпълнителен лист по чл. 245, ал. 3 ГПК не следва да се присъждат в тежест на взискателя направените от длъжника такси и разноски за проведеното по – рано изпълнително производство.
Ответникът [фирма], [населено място], чрез процесуалния си представител П. Б. в срока за отговор по чл. 276, ал. 1 ГПК оспорва жалбата. Претендира разноски.
При проверка данните по делото, настоящият съдебен състав на Върховният касационен съд, Трето гражданско отделение, констатира следното:
Частната жалба е подадена в срока по чл. 275 ГПК, от надлежна страна и срещу подлежащ на обжалване съдебен акт съгласно чл. 274, ал. 2, изр. 1 ГПК, поради което е процесуално допустима.
Разгледана по същество, частната жалба е неоснователна. Съображенията за това са следните:
За да постанови обжалваното определение, предходният състав на ВКС е приел, че въз основа на отмененото въззивно решение на Софийски градски съд от 18.03.2014 г. по гр. д. № 11822/2013 г. и поправящото го решение от 22.07.2014 г. по същото дело на Н. Н. са издадени два изпълнителни листа съответно за сумите от 25 979, 80 лв. и 5 412, 50 лв. Били са образувани пред частен съдебен изпълнител рег. № 848, Р. А. две изпълнителни производства, по които от [фирма], [населено място] са събрани за погасяване на задълженията му суми в размер на 28 154, 62 лв. и 6 002, 34 лв., при което съдът е приел, че за тези суми са налице предпоставките за издаване на обратен изпълнителен лист в полза на [фирма], [населено място].
Определението на съда е правилно. По аргумент от чл. 79, ал. 1, т. 1 вр. чл. 433, ал. 1, т. 4 ГПК заплатените от длъжника суми по изпълнително дело, при отхвърляне след това на иска с влязло в сила решение, не следва да останат в негова тежест. В този случай на връщане подлежи цялата внесена от длъжника сума, включително заплатените от него такси и разноски по изпълнението. В този смисъл е и константната съдебна практика, обективирана в Определение № 250 от 31.10.2013 г. по гр. д. № 1382/2011 г., Трето ГО на ВКС, Определение № 51 от 28.02.2013 г. по гр. д. № 1389/2013 г., Трето ГО на ВКС и Определение № 232 от 07.07.2014 г. по гр. д. № 4075/2013 г., Четвърто ГО на ВКС, на която се е позовал ответникът по частната жалба.
Предвид изхода на спора на [фирма], [населено място] следва да се присъдят 200 лв. разноски за настоящото производство.
Мотивиран от горното, Върховният касационен съд, състав на Трето гражданско отделение
О П Р Е Д Е Л И:
ОСТАВЯ В СИЛА определение № 377 от 05.11.2015 г. по гр. д. № 5857/2014 г. на ВКС, IV гражданско отделение.
ОСЪЖДА Н. Н. Н. да заплати на [фирма], [населено място] сумата от 200 лв. /двеста лева/ разноски за юрисконсултско възнаграждение за настоящото производство.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: