4
ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 618
С., 09.05. 2014 г.
Върховният касационен съд, трето гражданско отделение в закрито заседание на 23 април две хиляди и четиринадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Капка Юстиниянова
ЧЛЕНОВЕ: Л. Богданова
С. Димитрова
като разгледа докладваното от съдията Капка Юстиниянова
гр. д. № 343/2014 година, за да се произнесе взе пред вид следното:
Производство по чл. 288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на В. Д. К. и И. И. К. чрез пълномощник адв. А. П. -Софийска адвокатска колегия против въззивно решение № 914 от 07.05.2013 г. по гр. дело № 3144/2012 г. на Софийски апелативен съд, с което е потвърдено решение от 28.05.2012 г. по гр. дело № 3504/2008 г. на Софийски градски съд за осъждане на Вяра И. П. да заплати на В. Д. К. и И. И. К. сумата общо 4734 лв. на основание чл. 86 ГПК – мораторна лихва за периода 01.09.2000 г. – 30.09.2005 г. върху главница в размер на общо 6982,24 лв. и отхвърлил иска по чл. 86 ЗЗД до предявения размер 10 251,22 лв.
В изложение за допускане на касационно обжалване жалбоподателите поддържат, че в нито едно производство съдът не изпълнил задължението си да отдели спорното от безспорното и след това да прецени, какви доказателствени средства ще се допуснат в процеса. Последица от неизпълнение на това задължение са мотивите на въззивното решение посветено изцяло на направеното възражение за погасяване на вземането по давност, както и прието от съда за недоказано да е проведено изпълнително производство по представен изпълнителен лист относно присъденото по привременна мярка в делбения процес между страните обезщетение от 150 лв., което според жалбоподателите не било оспорено от ответницата. Твърди се още, че съдът е изопачил фактите, допуснал е грешки при формиране на вътрешното си убеждение, което е препятствало разкриването на обективната истина в процеса. Представена е съдебна практика на ВКС и ВС със задължителен характер по приложението на чл. 31 ал. 2 ЗС, по приложението на чл. 109 ГПК (отм.), чл. 127, ал. 1 ГПК (отм.) и чл. 188 ГПК (отм.), чрез която се обосновава приложно поле за допускане на касационно обжалване по чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК.
Ответницата Вяра И. П. чрез пълномощник адв. В. Б. – Софийска адвокатска колегия оспорва наличие на основание за допускане на касационно обжалване. Поддържа, че съдът не е отделил спорното от безспорното, тъй като страните са спори по всички факти, поради което липсва правен въпросен, който да е от решаващо значение за изхода на делото. Оспорени са наведените оплаквания за допуснати процесуални нарушения при постановяване на решението, изложени са съображения по съществото на спора в подкрепа правилността на обжалваното решение.
Върховният касационен съд, състав на трето г. о., като взе предвид, че решението е въззивно, с което е потвърдено първоинстанционно решение по разгледан иск по чл. 86 ЗЗД намира, че касационната жалба е допустима, подадена е в срок и е редовна.
В изложението за допускане на касационно обжалване жалбоподателите не са извели конкретни правни въпроси, но твърденията са насочени към допуснати от съдилищата съществени процесуални нарушения, които са попречели да се разкрие обективната истина в процеса. Водещо в изложението е липсата на отделяне на спорното от безспорното по делото, което жалбоподателите свързват с обстоятелствената част на исковата молба, в която имало твърдение за образувано от ищеца, чиито процесуални правоприемници са жалбоподателите изпълнително дело, което като не било оспорено от ответницата е следвало да се приеме от въззивния съд за безспорно – не уважил възражението им за прекъсване на давността по чл. 116, б. „в” ЗЗД – с предприемане на действия за принудително изпълнение, по възражение за погасяване вземането на ищците по давност.
В протоколите от проведените съдебни заседания няма вписване за отделяне на спорното от безспорното. Видно от проведеното първо съдебно заседание по делото, повереникът на ответницата е оспорил предявените искове, поради което съдът не е имал основание да приеме, че посочения факт не се нуждае от доказване.
С въззивната жалба ответницата е направила възражение за погасяване по давност на претенцията, а в съдебно заседание е уточнено, че е погасено вземането за главницата и като акцесорно е погасено и вземането за лихви по чл. 86 ЗЗД. В това съдебно заседание двете страни са направили своите уточнения и са развили съображенията си по съществото на спора и по направените възражения.
В мотивите си въззивният съд е дал отговор на правно – релевантните са спора обстоятелства, на доводите и възраженията на страните въведени за първи път с въззивните жалби, направил е свои фактически и правни изводи по съществото на спора, което опровергава твърденията за постановяване на решението в противоречие с представената съдебна практика по приложението на чл. 127, ал. 1 ГПК (отм.) и чл. 188 ГПК (отм.).
За да е съществено, процесуалното нарушение трябва да се е отразило върху правилността на решението. В случая липсата на отделяне на спорното от безспорното по делото не се е отразило върху правилността на решението. По правилата за разпределяне на доказателствената тежест, всяка страна носи тежестта да установи фактите, от които извлича изгодни за себе си правни последици. Ответницата е оспорила иска при започване на делото и не е променила позицията си в процеса на неговото разглеждане. При направено възражение за погасяване по давност на вземането на ищците, в тяхна доказателствена тежест е било да установяват, че давността е прекъсната с предприето принудително изпълнение на постановената привременна мярка в делбеното производство, което съдът е приел за недоказано чрез представен изпълнителен лист. Твърденията в исковата молба за образувано изпълнително дело не са достатъчни, при оспорване на иска.
Предвид изложеното не се установява приложното поле на чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК като основание за допускане на касационно обжалване по приложението на чл. 127, ал. 1 ГПК (отм.), чл. 188 ГПК (отм.), чл. 109 ГПК (отм.).
Воден от горното, Върховният касационен съд, състав на трето г. о.
О П Р Е Д Е Л И
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивно решение № 914 от 07.05.2013 г. по гр. дело № 3144/2012 г. на Софийски апелативен съд.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ
ЧЛЕНОВЕ