1
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 279
С., 24.02. 2014 година
Върховният касационен съд на Република България, Трето гражданско отделение, в закрито заседание на дванадесети февруари, през две хиляди и четиринадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: КАПКА ЮСТИНИЯНОВА
ЧЛЕНОВЕ: Л. БОГДАНОВА
С. ДИМИТРОВА
като разгледа докладваното от съдия С. Д. гр.д. № 7130 по описа за 2013 г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производство по чл. 288, вр. с чл. 280, ал. 1 ГПК.
Постъпила е касационна жалба от [фирма] [населено място], чрез пълномощника си адв. Е. М. от АК-Р., против въззивно решение № 545 от 15.07.2013 г., постановено по в.гр.д. № 646/2013 г. на Русенския окръжен съд, ГК, с което е отменено решение № 686 от 15.04.2013 г. по гр.д. № 7737/2012 г. на Русенския районен съд, в частта му, с която е отхвърлен предявеният от Г. М. Г. от [населено място] срещу [община], иск с правно основание чл. 49, вр. с чл. 45 ЗЗД, за разликата над присъдения размер от 4 500 лв. до сумата в размер на 6 000 лв. и този иск е уважен в размер още на 1 500 лв. – обезщетение за причинени неимуществени вреди в резултат на деликт на 09.02.2012 г., със законните последици.
В изложение по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК касаторът, който е конституиран като трето лице помагач на ответната община поддържа, че с постановеното въззивно решение, с което е уважен предявеният иск с правно основание чл. 49, вр. с чл. 45 ЗЗД, за присъждане на обезщетение за причинени неимуществени вреди в резултат на непозволено увреждане, съдът се е произнесъл по правни въпроси от материално естество, значими за изхода на спора, които са решени от въззивния съд в противоречие със задължителната съдебна практика – основание за допускане на касационното обжалване по чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК. Поставените правни въпроси са: за правилното тълкуване и прилагане разпоредбата на чл. 49 ЗЗД относно наличието на всички елементи от фактическия състав; за приложението на чл. 51, ал. 2 ЗЗД относно наличието или липсата на съпричиняване и в каква степен е същото; както и за приложението на чл. 52 ЗЗД относно критерия за справедливост при определяне размера на обезщетението за причинените неимуществени вреди от деликта. Във връзка с наведеното основание жалбоподателят представя съдебна практика, както следва: ППВС № 17 от 18.11.1963 г. за обобщаване практиката по някои въпроси за непозволеното увреждане, ТР № 88 от 12.09.1962 г. на ОСГК на ВС, решение № 159 от 24.11.2010 г. по т.д. № 1117/2009 г. на ІІ т.о. на ВКС, решение № 45 от 15.04.2009 г. по т.д. № 525/2008 г. на ІІ т.о. на ВКС и решение № 39 от 16.07.2010 г. по т.д. № 551/2009 г. на ІІ т.о. на ВКС, постановени по реда на чл. 290 ГПК.
Ответникът по касационната жалба [община], представлявана от кмета П. С., в писмен отговор по чл. 287, ал. 1 ГПК не я оспорва и изразява становище за наличие на основанието за допускане на касационното обжалване по чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК.
Ответницата по касационната жалба Г. М. Г. от [населено място], не изразява становище по нея в писмен отговор по чл. 287, ал. 1 ГПК.
Върховният касационен съд, Гражданска колегия, Трето отделение, като взе предвид изложените основания за допускане на касационно обжалване и като провери данните по делото, констатира следното:
Касационната жалба е допустима и редовна като подадена срещу подлежащ на обжалване акт на въззивен съд, с цена над 5000 лв. и в срока по чл. 283 ГПК.
За да уважи предявеният иск с правно основание чл. 49, вр. с чл. 45 ЗЗД, въззивният съд е приел, че на 09.02.2012 г. в [населено място], при пресичане на уличното платно в[жк], поради попадане на заледена настилка ищцата Г. се подхлъзнала и паднала, в резултат на което получила телесни увреждания, изразяващи се в счупване на дясна лъчева кост в далечния край с вторично разместване, наложило метална остеосинтеза, контрактура на дясна гривнена става, периферно-нервна увреда на н. Медианус в дясно в областта на карпалния тунел, съпроводени със значителни болки и страдания. Същите съставляват за ищцата неимуществени вреди, които следва да бъдат обезщетени от общината, тъй като нейните служители не са положили дължимата грижа за обезопасяване на заледения път и подръжката му в нормално за движението състояние/почистване, опесъчаване и пр./. По отношение размера на обезщетението съдът е съобразил интензивността на болките при счупването, продължителността на възстановителния процес, както и остатъчната дисфункция на увредения крайник. Приел е, че в случая ищцата не е допринесла за настъпването на вредоносния резултат, поради което обезщетението не следва да бъде намалено при условията на чл. 51, ал. 2 ЗЗД, както и че в случая са налице предпоставките за ангажиране гаранционно-обезпечителната отговорност на ответната община по чл. 49 ЗЗД, тъй като са налице вреди, виновно причинени на ищцата от лица, на които отговорният по чл. 49 ЗЗД е възложил работа, като в случая тези неимуществени вреди са причинени в резултат на бездействието за изпълнение на задължения, които произтичат от закона, техническите или други правила и естеството на работата, изразяващи се в непочистване на общинските пътища в зимна обстановка, поради което е уважил иска по справедливост в посочения размер от 6 000 лв.
При тези мотиви на въззивната инстанция, поставените правни въпроси за приложението на чл. 49, вр. с чл. 45 ЗЗД, чл. 51, ал. 2 ЗЗД и чл. 52 ЗЗД са обуславящи изхода на спора, но те не са решени от въззивния съд в противоречие с посочената от касатора задължителна съдебна практика, а в съответствие с нея. Именно в съответствие с тази задължителна съдебна практика въззивният съд е приел, че в случая са налице предпоставките за ангажиране гаранционно-обезпечителната отговорност на ответната община по чл. 49 ЗЗД, тъй като причинените неимуществени вреди на ищцата са в резултат на бездействието на съответните длъжностни лица за изпълнение на задължения, които произтичат от закона, техническите или други правила и естеството на работата, изразяващи се в непочистване на общинските пътища в зимна обстановка, както и че в случая ищцата не е допринесла за настъпването на вредоносния резултат при условията на чл. 51, ал. 2 ЗЗД и че справедливия размер на обезщетение за причинените неимуществени вреди с оглед разпоредбата на чл. 52 ЗЗД е за сумата от 6 000 лв. Приетото е в съответствие със задължителната съдебна практика – ППВС № 4 от 1968 г., според която съдилищата трябва да преценяват при определяне на размера на обезщетението за неимуществени вреди редица конкретни, обективно съществуващи обстоятелства, като характер на увреждането, начин на извършване, допълнителното влошаване на здравето, причинените морални страдания и др. В. съд не е разрешил въпроса за приложението на чл. 52 ЗЗД в противоречие с това тълкуване, тъй като е отчел характера на увреждането, продължителността на възстановителния процес, остатъчната дисфункция на засегнатия крайник и т.н., поради което актът му е съобразен, а не е в противоречие със задължителната съдебна практика и няма основание за допускане на касационното обжалване и по този въпрос. На практика в изложението, както в касационната жалба се съдържат оплаквания за неправилност на обжалваното решение, поради нарушение на материалния закон и необоснованост във връзка с преценка на събраните по делото доказателства, които са касационни основания по чл. 281, т. 3 ГПК и които са относими към основателността на касационната жалба, но не могат да аргументират приложно поле на чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК за допускане на касационното обжалване.
Въз основа на изложеното следва, че не са налице предпоставките на чл.280, ал.1, т. 1 ГПК за допускане на касационно обжалване на въззивното решение по поставените правни въпроси.
По изложените съображения, Върховният касационен съд, състав на Трето гражданско отделение,
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивно решение № 545 от 15.07.2013 г., постановено по в.гр.д. № 646/2013 г. на Русенския окръжен съд, ГК, по касационна жалба с вх. № 9468/22.08.2013 г. на [фирма] [населено място].
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: