4
ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 236
С., 05.03. 2015 г.
Върховният касационен съд, трето гражданско отделение в закрито заседание на 18 февруари две хиляди и петнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Капка Юстиниянова
ЧЛЕНОВЕ: Л. Богданова
С. Димитрова
като разгледа докладваното от съдията Капка Юстиниянова
гр. д. № 5836/2014 година, за да се произнесе взе пред вид следното:
Производство по чл. 288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на А. К. Т. против въззивно решение от 30.05.2014г. по в. гр. дело № 9667/2013г. на Софийски градски съд, с което е потвърдено решение ІІ-52-336 от 17.01.2013г. по гр. дело № 46005/2011г. на Софийски районен съд за отхвърляне исковете на А. К. Т. против Институт за ядрени изследвания и ядрена енергетика при Българска академия на науките за признаване за незаконно и отмяна на уволнението извършено със заповед № 32/27.07.2011г., за възстановяване на заеманата преди уволнението длъжност и присъждане на обезщетение за неимуществени вреди в размер на 1500 лв. на основание чл. 226, ал. 1, т. 1 КТ.
В изложение за допускане на касационно обжалване жалбоподателят поставя въпросите – счита ли се спазен срока по чл. 357, ал. 1,т. 2 КТ, когато предявяването на иска се дължи на обективна причина (продължителна отпуска по болест); следва ли работодателят да упражни задължително право на прекратяване на трудовото правоотношение с предизвестие по чл. 328, ал. 1, т. 10 (редакция към 01.07.2011г.) и следва ли да уведоми работника или служителя; следва ли въззивният съд да се произнесе по всички наведени доводи за неправилност на първоинстанционното решение и да извърши допълнителни действия при недостатъчност на доказателствата, включително назначаване на експертиза; следва ли въззивният съд да следи за съдържанието на исковата молба, включително да преценява процесуалните и материалните предпоставки за предявяването на иска; кога е крайния срок до който работникът или служителят може да изиска от работодателя необходимите му документи, удостоверяващи факти свързани с трудовото правоотношение и работодателят е длъжен да ги представи. Жалбоподателят поддържа, че поставените правни въпроси с обжалваното решение са разрешени в противоречие с цитирана практика на Върховния касационен съд, която не представя с изложението.
Ответникът Институт за ядрени изследвания и ядрена енергетика при Българска академия на науките в писмен отговор оспорва наличие на основание за допускане на касационно обжалване. Поддържа, че поставените правни въпроси с обжалваното решение са разрешени в съответствие със задължителната съдебна практика на Върховния касационен съд. Представя две съдебни решение по гр. дело № 192/2009г., четвърто г. о. на ВКС и по гр. дело № 1565/2009г., трето г. о., ВКС, с които е дадено разрешение на въпросите – към кой момент се преценява законността на уволнението, когато трудовият договор е прекратен с предизвестие и по въпроса за правните последици от изтичането на срока за предизвестие и на издадена след изтичането на този срок заповед за уволнение, постановени по реда на чл. 290 ГПК.
Върховният касационен съд, състав на трето г. о., като взе предвид, че решението е въззивно, с което е потвърдено първоинстанционно решение по разгледани искове по чл. 344, ал. 1, т. 1 и т. 2 КТ и по чл. 226, ал. 1 КТ намира, че касационната жалба е допустима, подадена е в срок и е редовна.
Поставените правни въпроси не са обуславящи за изхода на делото и не засягат решаващите изводи на съда за отхвърляне на исковете, въпросите визират хипотези, които са извън предмета на делото и не съставляват основание за допускане на касационно обжалване.
Исковете на жалбоподателя са отхвърлени на две основания: поради законно упражнено право от работодателя да прекрати едностранно трудовото правоотношение на основание чл. 328, ал. 1, т. 10 КТ в редакция преди изменението от м. януари 2012г. (уволнението се извършва по преценка на работодателя), когато правото на пенсия за осигурителен стаж и възраст е придобито от работника или служителя след възникване на трудовоправната връзка по време действието на трудовото правоотношение между страните и отправено предизвестие за уволнението, след като е придобито право на пенсия за осигурителен стаж и възраст (към 01.07.2011г., когато ищецът е получил предизвестието за прекратяване на трудовото правоотношение по т. 10, същият е имал трудов стаж над 37 години и е бил навършил 63 години – чл. 68, ал. 1 КСО), както и поради погасяването на иска по чл. 344, ал. 1, т. 1 КТ по давност – предизвестието на работодателя за прекратяване на трудовото правоотношение с ищеца е получено от него на 01.07.2011г., към този момент работодателят е упражнил потестативното си право да прекрати едностранно трудовото правоотношение с ищеца; правните последици от прекратяването на трудовото правоотношение са настъпили с изтичането на 30 дневния срок на предизвестието, т. е. към 01.08.2011г. трудовото правоотношение е било прекратено и е започнал да тече двумесечния давностен срок по чл. 358, ал. 2, т. 1 КТ, в който ищецът е следвало да оспори законността на уволнението, като връчването на заповедта за прекратяване на правоотношението има само констативно значение. Исковата молба е била предявена на 28.10.2011г., при което иска по чл. 344, ал. 1, т. 1 КТ е прието, че се явява погасен по давност.
Това са решаващите изводи на съда за отхвърляне на иска по чл. 344, ал. 1, т. 1 ГПК и обусловения иск по т. 2 КТ, които за изведени в съответствие със задължителната съдебна практика на ВКС, според която, когато работодателят е отправил предизвестие и правото му да прекрати трудовото правоотношение на това основание съществува, трудовият договор се прекратява с изтичането на срока на предизвестието, без да са необходими някакви действия на страните, ако работодателят е издал някакви актове след изтичането на срока за предизвестието, те са без правно значение – трудовото правоотношение вече е било прекратено – решение по гр. дело № 192/2009г., четвърто г. о., ВКС и по гр. дело № 1565/2009г., трето г.о., ВКС, постановени по реда на чл. 290 ГПК.
Предвид изложеното поставените правни въпроси, доколкото засягат решаващи изводи за отхвърляне на исковете, не обуславят основание за допускане на касационно обжалване по чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК.
С оглед изхода на делото на основание чл. 78, ал. 3 и ал. 8 ГПК жалбоподателят ще следва да заплати на другата страна съдебни разноски за настоящето производство в размер на 340 лв. адвокатско възнаграждение на основание чл. 7, ал. 1, т. 1 от Наредба за минималните размери на адвокатските възнаграждения, поискани с писмения отговор.
Воден от горното, Върховният касационен съд, състав на трето г. о.
О П Р Е Д Е Л И
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивно решение от 30.05.2014г. по в. гр. дело № 9667/2013г. на Софийски градски съд.
ОСЪЖДА А. К. Т. да заплати на Институт за ядрени изследвания и ядрена енергетика при Българска академия на науките съдебни разноски за настоящето производство в размер на 340 лв. адвокатско възнаграждение.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ
ЧЛЕНОВЕ