3
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 71
С. 23.01. 2012 г.
В И М Е Т О НА Н А Р О Д А
Върховният касационен съд на Република България, ГК, Трето гражданско отделение, в закрито заседание на осемнадесети януари, две хиляди и дванадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: КАПКА ЮСТИНИЯНОВА
ЧЛЕНОВЕ: Л. БОГДАНОВА
С. ДИМИТРОВА
изслуша докладваното от съдията Б. гр. дело № 1140/2012 г. и за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по чл.288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на [фирма], [населено място], приподписана от адвокат М. Х. срещу въззивно решение от 4.04.2011 г. по гр. дело № 11151/2010 г. на Софийски градски съд, с което е потвърдено решение от 9.06.2010 г. по гр.д. № 52655/2009 г. на Софийски районен съд, с което е признато за незаконно и отменено уволнението на Н. Р. Г., извършено със заповед № 51 от 30.09.2009 г., с която й е наложено дисциплинарно наказание “уволнение” и е възстановена на заеманата до уволнението длъжност “продавач на Г.” в дружеството.
В изложението за допускане на касационно обжалване се твърди, че въззивният съд се е произнесъл по материалноправния въпрос за съдържанието на заповедта за дисциплинарно уволнение, с оглед изискванията на чл.195, ал.1 КТ. Поддържа се, че е налице хипотезата на чл.280, ал.1, т.1 ГПК, тъй като даденото от въззивния съд разрешение на поставения въпрос било в противоречие с т.29 на ППВС № 6/1959 г.
Ответницата по касационната жалба Н. Р. Г. не е подала писмен отговор по чл.287 ГПК.
Върховният касационен съд, състав на ІІІ г.о. намира, че касационната жалба е подадена в срока по чл.283 ГПК, срещу подлежащ на обжалване акт на въззивен съд и е процесуално допустима.
Настоящият съдебен състав намира, че не е налице основанието по чл.280, ал.1, т.1 ГПК за допускане на касационно обжалване по материалноправният въпрос относно реквизитите, на които следва да отговаря заповедта за дисциплинарно наказание по чл.195, ал.1 КТ.
За да потвърди решението на първоинстанционния съд, с което предявените от Н. Р. Г. обективно съединени искове с правно основание чл.344, ал.1, т.1 и т.2 КТ са уважени, Софийски градски съд е приел, че заповедта за дисциплинарно уволнение не е мотивирана по смисъла на закона от към конкретни факти, дали основание на работодателя да наложи дисциплинарното наказание. В нея не се съдържа описание на нарушението, времето и мястото на извършването му, а само е възпроизведена нормата на чл.190, ал.1, т.4 КТ „злоупотреба с доверието на работодателя“. Липсват конкретни обстоятелства в заповедта, които съдът да изследва и въз основа на които да направи извод има ли нарушение на трудовата дисциплина. Поради това уволнението е отменено на формално основание, без да се обсъждат доводите има ли извършено нарушение.
Поставеният от жалбоподателя правен въпрос обуславя изводите на въззивния съд за незаконност на уволнението, но касационното обжалване не следва да се допуска, тъй като тези изводи са в съответствие с установената практика, включително и задължителна- постановени по реда на чл.290 ГПК решения на състави на Върховния касационен съд: решение № 201 от 17.03.2010 г. по гр.д. № 38/2009 г. на ІV г.о. и решение № 393 от 7.10.2011 г. по гр.д. № 1670/2010 г. на ІV г.о. според която ако в актът за налагане на дисциплинарно наказание не са посочени обстоятелства за това в какво се състои нарушението, както и мястото и датата на извършването му, съдът отменя уволнението без оглед останалите доводи на страните. Неоснователно е позоваването от страна на жалбоподателя на ППВС № 6 от 1959 г., тъй като същото е издадено при действието на КТ от 1951 г., който е отменен през 1986 г. Даденото в това постановление тълкуване по поставения правен въпрос е изгубило значението си, тъй като отменения кодекс не съдържа разпоредба, която да е идентична по съдържание с нормата на чл.195, ал.1 от действащият КТ. Поради това не може да се приеме, че е налице основанието по чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК за допускане на касационно обжалване на въззивното решение.
Водим от горното Върховният касационен съд, състав на ІІІ г.о.
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивно решение от 4.04.2011 г. по гр. дело № 11151/2010 г. на Софийски градски съд.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: