3
ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 505
С., 01.07. 2014 г.
Върховният касационен съд, трето гражданско отделение в закрито заседание на 27 юни две хиляди и четиринадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Капка Юстиниянова
ЧЛЕНОВЕ: Л. Богданова
С. Димитрова
като разгледа докладваното от съдията Капка Юстиниянова
ч. гр. д. № 2611/2014 година, за да се произнесе взе пред вид следното:
Производство по чл. 274, ал. 3, т. 2 ГПК, образувано по частна касационна жалба на [фирма] [населено място] чрез пълномощник юрисконсулт Х. А. против определение № 6088 от 21.03.2014 г. по ч. гр. дело № 2457/2014 г. на Софийски градски съд, с което е потвърдено разпореждане от 05.09.2013 г. по гр. дело № 24087/2013 г. на Софийски районен съд, с което е отхвърлено заявление за издаване на заповед за изпълнение от [фирма] против [фирма] и А. В. Б. при условията на солидарност за сумата 45 458,04 евро главница, ведно с обезщетение за забавено изпълнение на парично задължение в размер на законната лихва върху главницата от дата на падежа до окончателното и изплащане, както и разноски по производството 1339,08 лв. юрисконсулско възнаграждение и 1778,16 лв. държавна такса на основание запис на заповед от 24.04.2008 г.
В изложение за допускане на касационно обжалване жалбоподателят поставя правния въпрос за действията на съда при констатирана нередовност на заявлението по чл. 410, ал. 2 ГПК за който поддържа, че се разрешава противоречиво от съдилищата.
С определение от 13.05.2014 г. е спряно производството по настоящето дело до постановяване на тълкувателно решение по тълкувателно дело № 4/2013 г. на ОСГТК на ВКС по въпроса – задължен ли е съдът, при констатирана нередовност на заявлението по чл. 410, ал. 2 ГПК, съобразно с изискванията на чл. 127, ал. 1 и ал. 3 и чл. 128, т. 1 и т. 2 ГПК, да дава указания на заявителя за поправянето му.
С решение № 4 от 18.06.2014 г. по т.д. № 4/2013 г. на ОСГТК на ВКС по поставения правен въпрос е даден отговор, с което пречките по движение на делото са отстранени и са налице предпоставките на чл. 230, ал. 1 ГПК за възобновяване на производството.
В цитираното тълкувателно решение т. 8-ма е прието, че въззивните определения, постановени в заповедно производство не подлежат на касационно обжалване. Приетото има отношение към допустимостта на частната касационна жалба, за която касационният съд следи служебно.
Обжалвано е въззивно определение, с което е потвърдено (оставена е без уважение частната жалба на частния касатор) разпореждане на първоинстанционен съд, с което е отхвърлено заявление за издаване заповед за изпълнение на частния касатор по реда на чл. 410 ГПК.
Според приетото в т. 8 на ТР № 4 от 18.06.2014 г. по т.д. № 4/2013 г. на ОСГТК на ВКС, заповедното производство по същество е уредено като двуинстанционно и по силата на чл. 274, ал. 4 ГПК не подлежат на обжалване пред ВКС постановените в това производство определения – включително преграждащите и тези, които обективират произнасяне по самостоятелни въпроси, свързани с предмета на заповедното производство. Изключението от правилото обхваща определенията на въззивния съд постановени по чл. 274, ал. 2, изр. 1 ГПК, които подлежат на обжалване пред ВКС като втора инстанция, какъвто не е настоящият случай.
Предвид изложеното частната касационна жалба се явява процесуално недопустима и следва да се остави без разглеждане.
Воден от горното, Върховният касационен съд, състав на трето г. о.
О П Р Е Д Е Л И
ВЪЗОБНОВЯВА производството по ч. гр. дело № 2611/2014 г. по описа на Върховен касационен съд, трето г. о.
ОСТАВЯ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ частна касационна жалба на [фирма] [населено място] против определение № 6088 от 21.03.2014 г. по ч. гр. дело № 2457/2014 г. на Софийски градски съд.
Определението може да се обжалва в едноседмичен срок от връчване на препис до страната пред друг тричленен състав на Върховен касационен съд.
ПРЕДСЕДАТЕЛ
ЧЛЕНОВЕ