3
Определение на Върховен касационен съд, ІІІ г.о.
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 3
С., 4.01..2013 година
Върховният касационен съд на Република България, Трето гражданско отделение, в закрито заседание на трети януари, през две хиляди и тринадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: КАПКА ЮСТИНИЯНОВА
ЧЛЕНОВЕ: Л. БОГДАНОВА
С. ДИМИТРОВА
като изслуша докладваното от съдията С. Д.
ч.гр.дело № 650/2012 година и за да се произнесе, взе предвид следното :
Производството е по реда на чл. 278, вр. с чл. 274, ал. 2, изр. второ ГПК.
Образувано е по частна жалба на С. Д. С., Т. С. Д. и З. Н. Д., всичките от [населено място], чрез пълномощника си адв. С. Е. от АК-Шумен срещу определение № 506 от 18.07.2012 г. по ч.гр.д. № 218/2012 г. на ВКС, Трето гражданско отделение, с което е оставена без разглеждане частната жалба на С. Д. С., Т. С. Д. и З. Н. Д. срещу определение № 99 от 21.02.2012 г. по ч.гр.д. № 54/2012 г. на Шуменския окръжен съд и е прекратено производството по делото като процесуално недопустимо. Поддържат се оплаквания за незаконосъобразност и се иска отмяна на обжалваното определение.
Върховният касационен съд, състав на Трето гражданско отделение, разгледа частната жалба и провери обжалваното касационно определение, с оглед изискванията на чл. 274 и сл. от ГПК.
Жалбата е подадена в срока по чл. 275, ал.1 от ГПК и е процесуално допустима.
Разгледана по същество, частната жалба е основателна.
За да остави без разглеждане подадената частна касационна жалба на наследниците на длъжника Д. С. Д. по съдебно-изпълнителното производство, тричленният състав на ВКС, Трето гражданско отделение, е приел, че същата е недопустима, тъй като съгласно отменения Граждански процесуален кодекс, приложим в случая, определенията по чл. 213, б.”б” ГПК (отм.), каквото именно е и определението по чл. 250 ГПК (отм.) за спиране на изпълнението, подлежат само на двуинстанционно разглеждане. Освен това недопустимостта на касационното обжалване е аргументирана с обстоятелството, че постановеното определение е въззивно, а не преграждащо развитието на делото по см. на чл. 274, ал. 1, т. 1 ГПК, както и че не е от категорията съдебни актове по чл. 274, ал. 3, т. 2 ГПК, а и с обжалваното определение не се разрешава материалноправен въпрос, свързан с предмета на съдебното производство, нито се касае за отказ по охранително производство, а настоящото производство има обезпечителен характер.
Настоящият състав на ВКС, Трето гражданско отделение намира обжалваното определение за неправилно.
Изцяло следва да бъде споделен изводът на първия тричленен състав на ВКС за недопустимостта да бъдат обжалвани определенията на окръжния съд, в хипотезата, когато този съд е действал като въззивна инстанция по отношение определение по чл. 250 ГПК (отм.), като се е произнесъл по основателността на самото искане. Напълно правилно в тази връзка е извършеното позоваване на задължителната съдебна практика по т. 6 от Тълкувателно решение № 1 от 17.07.2001 г.. на ОСГК на ВКС, установяваща, че определенията по чл. 213, б.”б” ГПК (отм.), каквото е и определението по чл. 250 ГПК (отм.), подлежат на двуинстанционно разглеждане.
Тези съображения обаче не могат да бъдат отнесени към случаите, когато окръжният съд е обезсилил определение на първоинстанционния съд за уважаване на молбата по чл. 250 ГПК (отм.), оставил е без разглеждане молбата по чл. 250 ГПК (отм.) за спиране изпълнението и е прекратил образуваното въз основа на нея производство, т. е. когато се касае за акт, преграждащ по-нататъшното развитие на производството. Такъв именно е характерът на атакуваното пред Върховния касационен съд въззивно определение, постановено от Шуменския окръжен съд, тъй като с него молбата на С. Д. С., Т. С. Д. и З. Н. Д. за спиране на изпълнението по чл. 250 ГПК (отм.) е оставена без разглеждане като просрочена и е прекратено производството по делото пред въззивния съд, поради което то попада в обхвата на съдебните актове по чл. 274, ал. 1, т. 1 ГПК, респ. чл. 213, б.”а” ГПК (отм.), подлежащи на касационно обжалване пред ВКС.
По изложените съображения, частната жалба се явява основателна, поради което обжалваното определение на ВКС, Трето гражданско отделение, с което е оставена без разглеждане частната жалба на С. Д. С., Т. С. Д. и З. Н. Д. срещу определение № 99 от 21.02.2012 г. по ч.гр.д. № 54/2012 г. на Шуменския окръжен съд и е прекратено производството по делото като процесуално недопустимо, следва да бъде отменено и делото върнато на същия състав на ВКС за разглеждане на частната касационна жалба по същество.
С оглед на изложените по-горе мотиви, настоящият състав на Трето гражданско отделение на Върховния касационен съд,
О П Р Е Д Е Л И:
ОТМЕНЯ определение № 506 от 18.07.2012 г., постановено по ч.гр.д. № 218/2012 г. на Върховния касационен съд, Трето гражданско отделение.
ВРЪЩА делото на същия състав на ВКС за разглеждане на частната касационна жалба с вх. № 1358 от 29.02.2012 г. на С. Д. С., Т. С. Д. и З. Н. Д., всичките от [населено място], със съдебен адрес: [населено място], [улица], к. 21, адв. С. Е. от АК-Шумен.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ :
ЧЛЕНОВЕ :