4
ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 191
С., 15.03. 2012 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Върховният касационен съд, трето гражданско отделение в закрито заседание на 12 март две хиляди и дванадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Капка Юстиниянова
ЧЛЕНОВЕ: Л. Богданова
С. Димитрова
като разгледа докладваното от съдията Капка Юстиниянова
ч. гр. д. № 154/2012 година, за да се произнесе взе пред вид следното:
Производството е по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК образувано по частна касационна жалба на Г. Димитрова М. против въззивно определение № 2271 от 06.12.2011 г. по гр. дело № 3695/2011 г. на Софийски апелативен съд, с което е потвърдено определение от 20.07.2011 г. по гр. дело № 461/2009 г. на Кюстендилски окръжен съд, с което е прекратено производството по делото в частта му по предявения от Г. Димитрова М. срещу Р. Д. Л., едноличен търговец „Р. Л. – дългото ухо” [населено място] иск с правно основание чл. 45 ЗЗД за претърпени неимуществени вреди.
В изложение за допускане на касационно обжалване жалбоподателката поддържа хипотезата на чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК като основание за допускане на касационно обжалване, като твърди, че от значение за точното прилагане на закона и за развитие на правото са процесуалноправните въпроси – какво е дължимото процесуално поведение на страната при противоречиви указания на съда относно исковата претенция; допустимо ли е при подробно изложени фактически твърдения в исковата молба същата да се остави без движение като нередовна и може ли съдът да прекрати производството по делото, когато дадените указания за отстраняване на нередовности на исковата молба са неясни и не съответстват на конкретизирания петитум. Представени са четири броя определения на ВКС по приложението на чл. 129, ал. 3 ГПК във вр. с чл. 274, ал. 3, т. 1 ГПК, чрез които следва да се приеме, че жалбоподателката обосновава приложно поле за допускане на касационно обжалване и по т. 2-ра на чл. 280, ал. 1 ГПК.
Ответникът едноличен търговец Р. Д. Л. в писмен отговор оспорва наличие на основание за допускане на касационно обжалване по чл. 280, ал. 1, т. 3, тъй като поставените процесуалноправни въпроси нямат характера на такива от значение за развитие на правото, а представената съдебна практика по приложението на чл. 129, ал. 3 ГПК, опровергава необходимостта за допускане на касационно обжалване на посоченото основание.
Върховният касационен съд, състав на трето г. о., като взе предвид, че определението е въззивно, с което е потвърдено първоинстанционно определение преграждащо по-нататъшното развитие на делото намира, че касационната жалба е допустима на основание чл. 274, ал. 3, т. 1 ГПК, подадена е в срок и е редовна.
Поставените в изложение правни въпроси касаят приложението на чл. 129, ал. 3 ГПК и са относими към редовността на исковата молба, която следва да отговоря на изискванията на чл. 127 ГПК и чл. 128 ГПК.
Въпросите не обуславят приложното поле на чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК, тъй като по приложението на посочените правни норми има установена съдебна практика – такава се представя и от жалбоподателката, при липса на твърдения, че посочената съдебна практика следва да се промени, като неправилна, че правната норма е неясна, непълна и това налага да бъде тълкувана.
Представената от жалбоподателката съдебна практика на ВКС не влиза в противоречие с приетото в обжалваното определение, като основание за прекратяване на производството в частта по иска за неимуществени вреди, поради липса на уточнен размер.
Прието е, че още с исковата молба размера на претенцията за обезщетение за неимуществени вреди не е била ясно определена, тъй като в петитума и поискано: обезщетение имуществени вреди 14500 лв. (7000 евро, платени на д-р Л.); разходи за четири пътувания от Щ. до К.; неимуществени вреди в размер на 25 500 лв. изразяващи се в необходими средства за стоматологично лечение, след което има изложение на понесени болки и страдания. Прието е, че въпреки дадените указания и последвали няколко уточнения жалбоподателката не е внесла яснота относно размера на обезщетението за неимуществени вреди в смисъл, дали сумата 25 000 лв. изцяло се отнася до тези вреди или само за част от нея, поради което с определение от 15.06.2011 г. съдът отново е оставил производството без движение и указал на жалбоподателката в едноседмичен срок от съобщението да уточни по размер претенцията за неимуществени вреди. Определението е било съобщено на 27.06.2011 г. и в течение на дадения срок жалбоподателката не е отстранила нередовността по този иск. Прието е, че пропускането на срока има за последица недопустимост на производството относно нередовната искова молба и след като е приложил разпоредбата на чл. 129, ал. 3 ГПК съдът прекратил производството по този иск.
Възприетото с обжалваното определение не влиза в противоречие с представената съдебна практика, която е в смисъл, че исковата молба следва да съдържа реквизитите по чл. 127 ГПК с приложенията по чл. 128 ГПК, и когато не отговоря на посочените изисквания, съдът е в правомощието си да я остави без движение и даде ясни и точни указания, за да обезпечи тяхното изпълнение – представени определение по ч.гр.д. № 162/2010 г. на ВКС и определение гр.д. № 437/2010 г. на ВКС. Твърденията за противоречиви указания на съда не се оправдават от фактическа и правна страна. Указанията на съда дадени с определение от 15.01.2010 г., от 16.09.2010 г. и от 15.06.2011 г. отговорят на изискването за пълнота, точност и яснота, тъй като е била констатирана нередовност на исковата молба и относно основанието, на което се претендира обезщетението – договорно или от непозволено увреждане предвид противоречиво наведени факти, на които се основава искането. В този смисъл е представеното определение по ч.гр.д. № 428/2011 г. на ВКС, в което по подобен случай е посочено, какво следва да съдържа исковата молба като правно-релевантни факти индивидуализиращи предмета на спора, за да покрие изискванията на чл. 127, ал. 1, т. 4 и т. 5 ГПК – подробно и изчерпателно навеждане на фактите свързани с договора за зъболечение, проведеното лечение, установените недостатъци от лечението, болки и страдания, твърдения за отказ на ответника да отстрани недостатъците, твърдение за разваляне на договора от страна на ищцата, ясно заявени и отграничени искания до съда (петитум) за осъждане на ответника да възстанови дадената за лечение сума и да заплати обезщетение за индивидуализирани неимуществени вреди в определени размер. Исковата молба на жалбоподателката е била противоречива относно наведените правно-релевантни факти, от които е изведено спорното право и в този смисъл дадените указания са били подробни и ясни. Неизпълнението на някои от тях – в случая не е уточнен и ясно разграничен размера на неимуществените вреди от размер на имуществени вреди, води до недопустимост на този иск, тъй като съдът не може да постанови решение по нередовна искова молба.
Предвид изложеното не се установява основание за допускане на касационно обжалване по поставените правни въпроси в хипотезата на чл. 280, ал. 1, т. 2 и т. 3 ГПК.
Воден от горното, Върховният касационен съд, състав на трето г. о.
О П Р Е Д Е Л И
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на определение № 2271 от 06.12.2011 г. по ч. гр. дело № 3695/2011 г. на Софийски апелативен съд.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ
ЧЛЕНОВЕ