2
ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 496
С., 3.04. 2012 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Върховният касационен съд, трето гражданско отделение в закрито заседание на 29 март две хиляди и дванадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Капка Юстиниянова
ЧЛЕНОВЕ: Л. Богданова
С. Димитрова
като разгледа докладваното от съдията Капка Юстиниянова
гр. д. № 1406/2011 година, за да се произнесе взе пред вид следното:
Производството е по чл. 288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на Държавно горско стопанство [населено място] против въззивно решение № 328 от 23.06.2011 г. по гр. дело № 234/2011 г. на Пловдивски апелативен съд, с което е отменено решение № 96 от 05.11.2010 г. по гр. дело № 81/2010 г. на Смолянски окръжен съд и е отхвърлен иска на жалбоподателя против Ф. Ф. Д. за заплащане на сумата 27 430,11 лв. парична равностойност на добита дървесина от имот № 198003 по КВС на [населено място] с площ 16 декара на отпаднало основание – прогласена нищожност на решение № 184 от 10.05.2001 г. на Поземлена комисия [населено място].
В изложение за допускане на касационно обжалване жалбоподателят поддържа основание за допускане на касационно обжалване по чл. 280, ал. 1, т. 2 и т. 3 ГПК по въпроса – следва ли да се иска отделно прогласяване нищожността на разрешението за сеч издадено на основание решението на Поземлената комисия, което е обявено за нищожно, за да се приеме, че е налице неоснователно обогатяване на ответника по чл. 55, ал. 1 ЗЗД на отпаднало основание. Представени са три съдебни решения на Девински районен съд по идентични казуси и две съдебни решение на Смолянски окръжен съд, за които няма данни да са влезли в сила съдебни актове.
Ответникът Ф. Ф. Д. в писмен отговор оспорва основанията за допускане на касационно обжалване. Поддържа, че представената съдебна практика не следва да бъде съобразена, тъй като няма доказателства съдебните решения да са влезли в сила. Изложени са и съображения в подкрепа правилността на обжалваното решение.
Върховният касационен съд, състав на трето г. о., като взе предвид, че решението е въззивно, с което е разгледан иск за неоснователно обогатяване намира, че касационната жалба е допустима, подадена е в срок и е редовна.
Поставеният в изложението по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК правен въпрос не обуславя решаващите изводи на съда за отхвърляне на иска и не е основание за допускане на касационно обжалване.
С обжалваното решение е прието, че юридическият факт, от който произтича правото да се добие определено количество дървесина на определена стойност не е правото на собственост върху гората, от която се добива, а издаденото от надлежния орган разрешение за сеч. Прието е, че извършената от ответника сеч е на основание издадено от надлежен орган на ищеца разрешение за сеч, т. е на правното основание, което не е отпаднало.
Въпросът на жалбоподателя е свързан с обстоятелството, че по реда на косвения съдебен контрол в производство по иск на жалбоподателя за ревандикиране на имота от наследодателя на ответника, в който е извършена сеч на гората, в мотивите на решението е призната нищожността на решението на Поземлената комисия за възстановяване по реда на чл. 14, ал. 6 З. на правото на собственост върху имота в полза на наследодателя на ответника, прехвърлил впоследствие имота с нотариален акт в негова полза.
Р. иск е уважен срещу наследодателя на ответника, което не води до отпадане на основанието, въз основа на което ответникът е извършил сечта. По принцип разрешението за сеч не е обвързано от правото на собственост върху гората, а уважения срещу наследодателя на ответника ревандикационен иск има действие за в бъдеще и не е основание по смисъла на чл. 55, ал. 1 ЗЗД. Ответникът е собственик на процесната гора на деривативно основание – договор за покупко-продажба, той не е бил страна в ревандикационното производството и това решение не го обвързва. Извършената сеч е по силата на разрешение издадено от орган на жалбоподателя, от което не възникват правоотношения пораждащи задължение за връщане на получено нещо.
Представените от жалбоподателя съдебни решения не са влезли в сила съдебни актове и не представляват източник на съдебна практика по смисъла на чл. 280 ал. 1, т. 2 ГПК, а основанието по т. 3-та е заявено формално, без развити съображения по приложението му.
Предвид изложеното не се установява основание за допускане на касационно обжалване.
С оглед изхода на делото жалбоподателят ще следва да заплати на другата страна направените съдебни разноски в размер на 500 лв. адвокатски хонорар.
Воден от горното, Върховният касационен съд, състав на трето г. о.
О П Р Е Д Е Л И
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 328 от 23.06.2011 г. по гр. дело № 234/2011 г. на Пловдивски апелативен съд.
ОСЪЖДА Държавно горско стопанство [населено място] да заплати на Ф. Ф. Д. съдебни разноски за настоящето производство в размер на 500 лв. адвокатско възнаграждение.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ
ЧЛЕНОВЕ