4
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 253
С., 28.02. 2013 г.
Върховният касационен съд на Република България, Трето гражданско отделение, в закрито заседание на двадесети февруари, две хиляди и тринадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: КАПКА ЮСТИНИЯНОВА
ЧЛЕНОВЕ: Л. БОГДАНОВА
С. ДИМИТРОВА
изслуша докладваното от съдията Б. гр. дело № 1296/2012 г.
Производството е по чл.288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на Централно управление на БТК АД, [населено място], подадена от пълномощника му- адвокат Б. Е. срещу въззивно решение № 4754 от 25.06. 2012 г. по гр. дело № 5298/2012 г. на Софийски градски съд, с което като е потвърдено решение № ІІ-54-294 от 7.02.2012 г. по гр.д. № 2718/2011 г. на Софийски районен съд са уважени предявените от Р. Д. Я. срещу Централно управление на БТК АД, [населено място] обективно съединени искове с правно основание чл.344, ал.1, т.1-3 КТ и иск по чл.225, ал.3 КТ.
В изложение за допускане на касационно обжалване се поддържа, че материалноправният въпрос касаещ легитимацията на страните по иск с правно основание чл.225, ал.3 КТ и по-конкретно кой е материалноправно легитимиран да отговаря по този иск- търговското дружество или централното му управление е обуславящ за изхода по иска с правно основание чл.225, ал.3 КТ и е от значение за точното прилагане на закона, както и за развитието на правото.
Ответникът по касационната жалба Р. Д. Я. в писмения отговор, подаден чрез адвокат И. И., изразява становище че в изложението не бил формулиран правен въпрос което е достатъчно основание за недопускане на касационно обжалване. Въпросът за материалноправната легитимация не бил повдиган пред първата инстанция, както и че оплакванията на жалбоподателя касаят произнасянето на съда по конкретни въпроси. Претендира присъждане на разноски за касационното производство.
Върховният касационен съд, състав на ІІІ г.о., намира че касационната жалба е подадена в срока по чл.287 ГПК, срещу подлежащ на обжалване акт на въззивен съд, и е допустима.
С обжалваното решение въззивният съд е потвърдил решението на първоинстанционния съд, с което предявените от Р. Д. Я. срещу ЦУ на БТК АД иск за заплащане на обезщетение от незаконно недопускане до работа за периода 6.11.2009 г. до 4.05.2010 г. г. в размер на сумата 5047.44 лв. и исковете по чл.344, ал.1, т.1-3 КТ са уважени. Приел е, че по делото е установено противоправно недопускане на възстановения от съда незаконно уволнен служител да изпълнява работата на която е възстановен, макар и да се е явил в определения по чл.345, ал. 1 КТ срок за заемане на същата. Изложил е съображения, че жалбоподателят е субект на задължението да осигури работа на възстановения от съда служител – Р. Д. Я.- възстановен на заеманата преди уволнението длъжност с влязло в сила решение, което е и станало със заповед № 764 от 26.05.2010 г. издадена от жалбоподателят. Приел е за незаконосъобразна заповед № 15340 от 22.11.2010 г. на ЦУ на БТК АД, с която трудовото правоотношение с Я. е прекратено на основание чл.328, ал.1, т.4 КТ и е уважил исковете по чл.344, ал.1, т.1-3 КТ.
Поставеният от жалбоподателя материалноправен въпрос касае материалноправната легитимация на ЦУ на БТК АД да отговаря по иска с правно основание чл.225, ал.3 КТ. Въпросът е обуславящ за изхода на спора по този иск, но той е разрешен при точно прилагане на закона. Решаващият извод на въззивния съд, че жалбоподателят е материалноправно легитимиран да отговоря по този иск е изведен от издадената заповед № 7446 от 26.05.2010 г., с която Я. е допуснат на заеманата преди уволението му длъжност в ЦУ на БТК АД. По делото е установено, че въз основа на решение на Управителния съвет на БТК АД със заповед от 30.01.2006 г. е прекратена дейността на Регионално управление “Далекосъобщения”, същото е закрито като работодател и е постановено документацията да бъде предадена на централното управление на БТК АД. Установено е също така, че с влязло в сила решение № 931 от 19.06.2009 г. по гр.д. № 1291/2007 г. на Софийски апелативен съд е оставено в сила решение от 3.08.2005 г. по гр.д. № 3210/2004 г. на Софийски градски съд, с което Я. е възстановен на длъжността, заема преди уволнението “главен специалист – внедряване” в направление “Информационни технологии” при БТК АД- Р., [населено място], че със заповед № 7446 от 26.05.2010 г. издадена от ЦУ на БТК АД Я. е допуснат на заеманата преди уволнението му длъжност “главен специалист – внедряване” в Централно управление на БТК АД, считано от 4.05.2010 г. Изводът на въззивния съд, че жалбоподателя е материалноправно легитимиран да отговаря по този иск, т.е. че е негов работодател е съответен на установеното по делото и на закона. Съобразно разпоредбата на чл.225, ал.3 КТ, когато незаконно уволнен работник или служител бъде възстановен на работа и не бъде допуснат да я изпълнява, работодателят отговаря в размер на брутното трудово възнаграждение от деня на явяването му до действителното му допускане до работа, което в случая е станало с издадената от жалбоподателя заповед от 26.05.2010 г. Посочената правна норма е ясна и не се нуждае от тълкуване, а по прилагането й има задължителна съдебна практика, която не се нуждае от промяна.
По изложените съображения настоящият съдебен състав намира, че не е налице основание за допускане на касационно обжалване.
При този изход на делото на ответника следва да се присъдят направените по делото разноски в размер на 1000 лв.- заплатено адвокатско възнаграждение за адвокат И. И..
Водим от горното Върховният касационен съд, състав на ІІІ г.о.
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивно решение № 4754 от 25.06. 2012 г. по гр. дело № 5298/2012 г. на Софийски градски съд.
Осъжда Централно управление на БТК АД със съдебен адрес: [населено място], [улица], ет.ІІ да заплати на Р. Д. Я. със съдебен адрес: [населено място], район О., [улица], вътрешна къща, АК “А. и И.” направените разноски за касационната инстанция в размер на 1000 лв.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: