1
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 861
С., 25.06. 2014 година
Върховният касационен съд на Република България, Трето гражданско отделение, в закрито заседание на двадесет и осми май, през две хиляди и четиринадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: КАПКА ЮСТИНИЯНОВА
ЧЛЕНОВЕ: Л. БОГДАНОВА
С. ДИМИТРОВА
като разгледа докладваното от съдия С. Д. гр.д. № 2720 по описа за 2014 г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производство по чл. 288, вр. с чл. 280, ал. 1 ГПК.
Постъпила е касационна жалба от С. В. Ч. от [населено място], чрез пълномощника си адв. М. М. от АК-С., против въззивно решение № 298 от 19.02.2014 г., постановено по в.гр.д. № 467/2013 г. на Сливенския окръжен съд, ГО, с което е отменено решение № 532 от 28.06.2013 г. на Сливенския районен съд, постановено по гр.д. № 3626/2012 г., и е прогласена нищожността на пълномощно рег. № 3121, 3122 от 02.12.2011 г. от регистъра на нотариус № 542 на НК, както и на сключените въз основа на него договор за дарение на недвижим имот, обективиран в н.а. № 200 от 09.12.2011 г., вписан в Службата по вписванията като акт № 189, т. ХХІІІ № 4105/2011 г., с който М. Д. К., чрез пълномощника си С. В. Ч. дарява на С. В. Ч. 10/908 ид. части от свой собствен поземлен имот, представляващ 600/908 ид. части от вилен имот, целият от 908 кв.м., представляващ Н. ХІІІ-7964 в кв. 16, м.”Мочурите” по плана за земеразделяне на землището на [населено място], [община], ведно с 3/80 ид.части от построената в имота вилна сграда на един етаж, застроена върху 106 кв.м., както и на договор за покупко-продажба на недвижим имот, обективиран в н.а. № 6 от 12.12.2011 г., вписан в Службата по вписванията като акт № 190, т. ХХІІІ № 4106/2011 г., с който М. Д. К., чрез пълномощника си С. В. Ч. продава на С. В. Ч. 440/908 ид. части от свой собствен поземлен имот, представляващ 600/908 ид. части от вилен имот, целият от 908 кв.м., представляващ Н. ХІІІ-7964 в кв. 16, м.”Мочурите” по плана за земеразделяне на землището на [населено място], [община], ведно с 57/80 ид.части от построената в имота вилна сграда на един етаж, застроена върху 106 кв.м., като С. В. Ч. е осъдена да върне на Х. Л. К., конституирана в хода на процеса като правоприемник на починалата ищца М. Д. К., описаните по-горе идеални части от процесния недвижим имот, предмет на процесните сделки – дарение и продажба. Релевира касационните основания за неправилност на въззивното решение по чл. 281, т. 3 ГПК.
В изложение на основанията за допускане на касационно обжалване, касаторката поддържа, че в обжалваното решение, въззивният съд се е произнесъл по правни въпроси, от значение за изхода на делото, които са решени в противоречие с практиката на ВКС – основание за допускане до касация по чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК. Жалбоподателката е конкретизирала правните въпроси, за които твърди, че са обусловили изхода на делото, както следва: нищожно ли е нотариално действие – заверка на верността на документ, когато върху документа, издаден от грамотен, но недъгав човек, не е положен отпечатък на десния палец, а е положен отпечатък на левия палец и изрично е посочено това обстоятелство, за който твърди, че е решен в противоречие с приетото в решение № 187 от 20.02.2009 г. по гр.д. № 633/2008 г. на ВКС, І г.о., постановено по стария процесуален ред, което съгласно приетото разрешение в т. 3 на ТР № 1 от 19.02.2010 г. на ВКС по тълк.д. № 1/2009 г. на ОСГТК съставлява противоречива съдебна практика и е основание по чл. 280, ал. 1, т. 2 ГПК. Поставените правни въпроси от процесуално естество, за които твърди, че са от значение за изхода на делото са: допустимо ли е решаващият въззивен съд да променя императивно установения преклузивен срок по чл. 283 ГПК, като без правно основание и в противоречие с действащия и прилаган закон предоставя срок за касационно обжалване – едноседмичен такъв, при положение, че чл. 283 ГПК определя, че срокът за касационно обжалване е едномесечен, както и допустимо ли е решаващият въззивен съд да отменя първоинстанционното решение на основание нововъведено едва във въззивната жалба, което не е първоначално посочено в исковата молба и не е било предмет на разглеждане и произнасяне от първоинстанционния съд. Позовава се на две определения на ВКС, постановени в производство по реда на чл. 274, ал. 2 ГПК, които предвид приетото разрешение, дадено в т. 1 на Тълкувателно решение № 2 от 18.09.2011 г. по тълк.д. № 2/2010 г. на ОСГТК на ВКС, не съставляват съдебна практика по см. на чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК.
Ответницата по касационната жалба Х. Л. К., действаща лично и със съгласието на своята майка и законна представителка Ю. П. К., и двете от [населено място], чрез пълномощника си адв. Л. Д. от АК-С. в писмен отговор по чл. 287, ал. 1 ГПК я оспорва като неоснователна и изразява становище за липсата на основанията за допускане на касационното обжалване по чл. 280, ал. 1 ГПК.
Ответникът по касационната жалба Т. Г. Ч. от [населено място], не изразява становище по нея в писмен отговор по чл. 287, ал. 1 ГПК.
Върховният касационен съд, Гражданска колегия, Трето отделение, като взе предвид изложените основания за допускане на касационно обжалване и като провери данните по делото, констатира следното :
Касационната жалба е срещу подлежащ на обжалване акт на въззивен съд – уважени установителни и осъдителен искове по чл. 26, ал. 2, пр. 3 и чл. 34 ЗЗД, с цена над 5 000 лв., поради което се явява допустима. Същата е редовна като подадена в срока по чл. 283 ГПК.
За да постанови обжалваното решение, с което са уважени предявените искове за прогласяване нищожността на упълномощаването на ответницата С. Ч. от ищцата М. К., поради липса на предвидената в закона форма, както и на сключените в последствие договори за дарение и продажба на процесния имот, въззивният съд е приел с оглед установените по делото факти, че в случая е налице нищожност на упълномощаването от 02.12.2011 г., с което М. К. е упълномощила С. Ч. „с право да дарява, продава на себе си за цена, каквато намери за приемлива и съответстваща на изискванията на закона” относно нейните идеални части от процесния застроен недвижим вилен имот, тъй като нотариалното удостоверяване е извършено в нарушение на чл. 579 ГПК. Приел е, че в случая документът е оформен от упълномощителката вместо с подпис – с отпечатък от левия й палец, без да е отбелязана причината защо отпечатъкът на десния палец не може да бъде сложен/чл. 579, ал. 2, вр. с чл. 189 ал. 1 ГПК/. Освен това е приел, че процесните сделки са нищожни и на основание липса на правомощия от помощник-нотариуса да изповяда сделките на основание чл. 46 З., тъй като по делото не е установено по-продължително отсъствие на нотариуса, което да налага той да бъде заместен от помощник-нотариуса, отговарящ на условията на чл. 8, ал. 1, т. 3 З. и да е положил изпит. Приел е за основателен и предявеният иск по чл. 34 ЗЗД за връщане на придобитото от нищожните сделки – съответните идеални части от процесния вилен имот, поради което го е уважил.
Разпоредбата на чл. 280, ал. 1 ГПК изисква да се посочи правен въпрос от материално и/или процесуално естество от значение за изхода на конкретното дело, който е обусловил правната воля на съда, обективирана в обжалваното решение, и който с него е разрешен в противоречие с практиката на ВКС, решаван противоречиво от съдилищата, или който има значение за точното прилагане на закона, както и за развитие на правото – основания за допускане на касационното обжалване по чл. 280, ал. 1, т. 1-3 ГПК. В случая е посочено основанието по чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК, но касаторката не се е позовала и не е представила задължителна съдебна практика, на която приетото във въззивното решение да противоречи, а по първия въпрос е представено решение на ВКС, постановено по стария процесуален ред, с твърдение, че приетото от въззивния съд му противоречи, което сочи на основанието по чл. 280, ал. 1, т. 2 ГПК за допускане на касационното обжалване – правен въпрос, решаван противоречиво от съдилищата. Това основание в случая не е налице, тъй като приетото от въззивния съд не е в противоречие с приетото в решение № 187 от 20.02.2009 г. по гр.д. № 633/2008 г. на ВКС, І г.о. Това е така, тъй като в решение № 187 съдът е приел, че нотариалното удостоверяване не е нищожно, тъй като вместо подпис, поради установена недъгавост упълномощителят е положил отпечатък от десния палец, както изисква закона и не са нарушени разпоредбите на чл. 475, ал. 2, вр. с чл. 485, ал. 2 ГПК/отм./, аналогични на чл. 579, ал. 2, вр. с чл. 589, ал. 2 ГПК, а в настоящият случай въззивният съд е приел, че нотариалното удостоверяване е нищожно, тъй като упълномощителката, поради недъгавост вместо подпис е положила отпечатък не от десния, така както изисква законът, а от левия палец, без изрично да е отбелязана причината за това. В случая въззивният съд е постановил решението си в съответствие с установената съдебна практика, в т.ч. и задължителна такава/решение № 313 от 22.06.2011 г. по гр.д. № 1409/2010 г. на ВКС, ІV г.о., постановено по реда на чл. 290 ГПК/. Съгласно тази съдебна практика при недъг, който обуславя необходимост да се положи отпечатък от десен палец при изповядване на нотариална сделка същата е валидна. Нормата на чл.579, ал.2 ГПК изисква, когато някое от участващите в нотариалното производство лица не може да се подпише поради неграмотност или недъгавост да се приложи чл.189, ал.1 ГПК. Този текст изисква документът да носи вместо подпис, отпечатък от десния палец. Ако не може да се постави отпечатък от десния палец, тогава следва да се посочи причината за това и от кой друг пръст е поставен отпечатък. Полагането на отпечатък от десния палец е алтернатива на невъзможността да се положи подпис поради неграмотност или недъгавост, в които случаи законодателят е предвидил потвърждението на изразената воля да стане с отпечатък от десния палец. Това е свързано с уникалността на дактилоскопските линии, които правят всеки пръстов отпечатък строго индивидуален и представляват идентифициращ белег в много по-висока степен от идентифициращите белези на почерка и подписа. Именно поради това законодателят е предвидил, че ако не може да се постави отпечатък от десния палец, тогава следва да се посочи причината за това и от кой друг пръст е положен отпечатъкът. В конкретния случай, в съответствие с тази задължителна съдебна практика, въззивният съд е приел, че в случая това изискване на закона при нотариалното удостоверяване не е спазено – не е отбелязана причината, поради която не е положен отпечатък от десния палец, а такъв от левия палец на упълномощителката, чието влошено здравословно състояние е свързано с невъзможността й да положи подпис като израз на волеизявлението й за конкретни правни действия, поради което по този въпрос не е налице основанието по чл. 280, ал. 1, т. 2 ГПК за допускане на въззивното решение до касационен контрол.
Останалите два правни въпроса от процесуално естество не се явяват обуславящи за изхода на делото, поради което по тях не е налице общото основание по чл. 280, ал. 1 ГПК за допускане на касационното обжалване. Така по първия въпрос, допуснатото от въззивния съд опущение, изразяващо се в определяне на по-къс срок за касационно обжалване от определения от закона, в случая не се е отразило на приетото от въззивния съд по същество в обжалваното решение, както и на възможността то да бъде обжалвано. Това е така, тъй като съгласно нормата на чл. 62, ал. 3 ГПК когато съдът определи по-дълъг от установения в закон срок, извършеното действие след законовия, но преди изтичане на определения от съда срок, не се смята просрочено. Т.е., когато съдът определи по-къс срок от установения в закон, извършеното действие след определения от съда срок, но в рамките на законовия, няма да се счита просрочено. В конкретния случай касаторката е спазила определения от съда в нарушение на закона по-къс срок за касационното обжалване и касационната й жалба е била администрирана от въззивния съд. Що се отнася до третия правен въпрос, както се посочи по-горе, предвид основния извод на въззивния съд за нищожност на нотариалното удостоверяване като извършено в нарушение на чл. 579, ал. 2, вр. с чл. 589, ал. 2, вр. с чл. 189 ГПК, същият не се явява обуславящ за изхода на делото, поради което по него не е налице общото основание по чл. 280, ал. 1 ГПК за допускане на касационното обжалване. В случая в изложението по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК са изложени твърдения, които касаят евентуална неправилност на въззивното решение, изразяващи се в необоснованост, поради опорочени фактически констатации, въз основа на които е приложен материалния закон, което е основание за касирането му на основание чл. 281, т. 3 ГПК, но едва след като същото бъде допуснато до касационен контрол, пред каквато хипотеза, с оглед изложеното по-горе, не сме изправени.
Въз основа на изложеното следва, че не са налице предпоставките на чл.280, ал.1 ГПК за допускане на въззивното решение до касационен контрол.
При този изход на делото, на ответницата по жалбата не следва да бъдат присъдени направените по делото разноски за настоящото производство, тъй като такива не са поискани.
По изложените съображения, Върховният касационен съд, състав на Трето гражданско отделение,
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивно решение № 298 от 19.02.2014 г., постановено по в.гр.д. № 467/2013 г. на Сливенския окръжен съд, ГО, по касационна жалба с вх. № 1396 от 04.03.2014 г. на С. В. Ч. от [населено място].
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: