3
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 154
[населено място], 28.02. 2013 год.
Върховният касационен съд на Република България, III гражданско отделение в закрито заседание на двадесет и пети февруари две хиляди и тринадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Капка Юстиниянова
ЧЛЕНОВЕ: Л. Богданова
С. Димитрова
изслуша докладваното от съдията Богданова ч.гр.дело № 571 по описа за 2012 год. и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл. 274, ал. 2 ГПК.
Образувано е по частна жалба на В. Й. Вакарелска и А. П. Вакарелски и двамата от [населено място] срещу разпореждане от 30.05.2012 г. по гр. д. № 14589/2011 г. на Софийски градски съд, с което е върната касационната им жалба срещу решение от 2.04.2012 г., постановено по същото дело. Поддържа се, че неправилно въззивният съд е приел касационната жалба за недопустима и е приложил разпоредбата на чл.280, ал.2 ГПК.
Писмен отговор на частната жалба не е постъпил.
Върховният касационен съд, състав на ІІІ г.о., като прецени данните по делото, намира следното:
Частната жалба е подадена в срока по чл. 275, ал. 1 ГПК от надлежна страна и е процесуално допустима. Разгледана по същество жалбата е основателна.
За да върне касационната жалба на В. Й. Вакарелска и А. П. Вакарелски срещу решение от 2.04.2012 г. по гр.д. № 14589/2011 г. Софийски градски съд е приел, че атакуваното с нея въззивно решение не подлежи на касационен контрол съгласно разпоредбата на чл.280, ал.2 ГПК, тъй като делото е гражданско и цената на всеки от двата обективно съединени иска е в размер до 5 000 лв.
Определението е неправилно.
Неправилно въззивният съд е преценил, че цената на иска по чл.422, ал.1 ГПК е под 5000 лв. В случая [фирма] е предявило срещу жалбоподателите положителен установителен иск за установяване, че им дължат солидарно сумата 5079.11 лв. и сумата 1 688.65 лв., обезщетение за забава считано от 31.03.2006 г. до 14.09.2010 г. Първоинстанционният съд е уважил иска по чл.422, ал.1 ГПК, като е признал за установено, че жалбоподателите солидарно дължат на дружеството 2 114.41 лв. и 195.52 лв. обезщетение за забава, като за разликата над тези суми до пълния предявен размер исковете са отхвърлени. Производството пред въззивния съд е образувано по подадените от жалбоподателите и дружеството въззивни жалби в уважената, респ. отхвърлената част. Съгласно разпоредба на чл.280, ал.2 ГПК не подлежат на обжалване пред Върховния касационен съд въззивните решения по искове за парични вземания по граждански дела с цена на иска до 5000 лв. В конкретния случай атакуваното решение на въззивния съд е постановено по иск за парично вземане с цена на иска над 5000 лв. Цената на иска при предявяването му е 5079.11 лв., каквато е цената и пред въззивния съд, тъй като решението е обжалвано както в уважената, така и в отхвърлената част. Искът за обезщетение за забава е под 5000 лв., но той е обусловен от първия иск.
По тези съображения настоящият съдебен състав намира, че касационната жалба неправилно е върната от въззивния съд, като процесуално недопустима. Поради това обжалваното разпореждане ще следва да се отмени, а делото се върне на същия съд за нейното администриране.
По изложените съображения Върховният касационен съд, ІІІ г.о.
О П Р Е Д Е Л И :
ОТМЕНЯ разпореждане от 30.05.2012 г. по гр. д. № 14589/2011 г. на Софийски градски съд, с което касационната жалба на В. Й. Вакарелска и А. П. Вакарелски е върната на основание чл.280, ал.2 ГПК, като недопустима.
Връща делото на Софийски градски съд за администриране на подадената касационна жалба.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: