4
ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 866
С., 19.06. 2012 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Върховният касационен съд, трето гражданско отделение в закрито заседание на 15 юни две хиляди и дванадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Капка Юстиниянова
ЧЛЕНОВЕ: Л. Богданова
С. Димитрова
като разгледа докладваното от съдията Капка Юстиниянова
гр. д. № 110/2012 година, за да се произнесе взе пред вид следното:
Производството е по чл. 288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на Я. А. Я. и В. Г. А. против въззивно решение № 470 от 17.10.2011 г. по гр. дело № 578/2011 г. на Добрички окръжен съд, с което е отменено решение № 42 от 17.06.2011 г. по гр. дело № 5248/2010 г. на Добрички районен съд и е отхвърлен иска на Я. А. Я. и В. Г. А. против Т. Г. А. за разваляне на договор за покупко-продажба сключен на 25.10.2005 г. с нотариален акт № 170/2005 г. на нотариус с район на действие Добрички районен съд, с който е продаден апартамент № 16 в [населено място], [улица], вход Д, етаж 6, състоящ се от три стои, кухня и сервизни помещения със застроена площ 87,35 кв. м и избено помещение № 5 от 2,28 кв. м поради неплатена продажна цена.
В изложение за допускане на касационно обжалване, извън направеното преобсъждане на фактическата обстановка и доказателствата и съображенията за неправилонст на решението, жалбоподателите поставят въпросите – допустимо ли е съпругата придобила правото на собственост върху имота по време на брака с другия съпруг да оспорва признанието на съпруг си, че не е платил продажната цена, поради привидност на договора в тази част; как следва да се цени настъпилия след сключването на договора развод между съпрузите и необходимо ли е наличие на обратно писмо или друго писмено доказателство за разкриване на действителните отношения по изявленията в нотариалния акт, че при сключването на договора цената е изплатена напълно и в брой. Представена е съдебна практика-решения на Върховния касационен съд по приложението на чл. 134, ал. 2 ГПК (отм.) във вр. с чл. 97, ал. 3 ЗЗД и във вр. с чл. 172, ал. 2 ГПК (отм.), чрез която жалбоподателите обосновават приложно поле за допускане на касационно обжалване по чл. 280, ал. 1, т. 2 ГПК.
Ответницата Т. Г. А. в писмен отговор на касациноната жалба оспорва основанието за допускане на касационно обжалване с твърдение, че обжалваното решение е постановено в съответствие с представената от жалбоподателите съдебна практика, като са изложени и съображения в подкрепа правилността на обжалваното решение.
Върховният касационен съд, състав на трето г. о., като взе предвид, че решението е въззивно, с което е разгледан иск по чл. 87, ал. 3 ЗЗД намира, че касационната жалба е допустима, подадена е в срок и е редовна.
Поставените в изложението по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК правни въпроси касаят разпределяне на доказателствата тежест по правно релевантните факти, значението на признаването на иска от купувача – съпруг спрямо другия съпруг, който оспорва иска, вида на другарството между ответниците по облигационния иск, които с обжалваното решение не са разрешени в противоречие с представената от жалбоподателите съдебна практика.
Съдът е бил сезиран с иск за разваляне на договор за покупко-продажба, с който жалбоподателите са продали на първия ответник- техен син по време на брака му с втората ответница, собственият си апартамент срещу определена цена и признание на продавачите в нотариалния акт, че са получили напълно и в брой от купувача посочената цена, преди подписването на акта. Ищците са оспорили верността на записаното в нотариалния акт относно плащането на цената, с твърдение за симулация, поради наличието на уговорка, различна от посоченото – плащането на цената да стане в едногодишен срок от сключването на договора. Тъй като ответникът не изпълнил задължението си да изплати продажната цена е поискано разваляне на договора на основание чл. 87, ал. 3 ЗЗД.
Искът е предявен по време на бракоразводен процес между ответниците, който към постановяване на въззивното решение с влязло в сила решение брака е прекратен с развод. Първият ответник е признал иска, ответницата, която не е участвала при сключването на договора, но по силата на брачната връзка е придобила права върху имота, е оспорила иска. Искът е отхвърлен от въззивния съд. Прието е, че признанието на иска от първия ответник не обвързва неучаствалия при сключването на договора съпруг, но прави вероятно твърдението, че цената не е платена, което дава основание да се допуснат и разпитат свидетели. Съдът е извършил анализ на свидетелките показания с оглед разпоредбата на чл. 172 ГПК, поради близката им родствена връзка с ищците и първия ответник, преценил е и съпътстващите обстоятелства, че ищците не са искали разваляне на договора в продължение на период от пет години, а едва, когато ответниците са били в процес на развод, при което е приел, че твърденията за наличието на друга уговорка относно плащането цената и поради това симулиране на договора в тази му част не са доказани, зачел е материалната доказателствена сила на нотариалния акт в частта съдържаща признание на продавачите, че са получили продажната цена преди подписването на договора и е отхвърлил иска за неговото разваляне по чл. 87, ал. 3 ГПК.
Жалбоподателите са представили съдебна практика – решение по гр. дело № 1053/2010 г. на ВКС, постановено по реда на чл. 290 ГПК и решение по гр. дело № 1147/2003 г. на ВКС, в които е прието, че когато се поддържа привидност относно характера, вида и последиците на договора, свидетелските показания са допустими при наличието на писмени доказателства, изходящи от другата страна по сделката, които правят вероятно твърдението за привидност – чл. 165, ал. 2 ГПК уреждащ началото на писмено доказателство. Такова начало на писмено доказателство може да бъде признаването на неизгоден за страната факт, съдържащ се в писмено изявление подписано от страната, като признаването на иска пред съда се третира като изявление на страната пред държавен орган и също прави твърдението за привидност вероятно. При наличието на начало на писмено доказателство свидетелските показания са допустими.
Обжалваното решение не влиза в противоречие с посочената съдебна практика. Признанието на иска от първия ответник прави вероятно твърдението на противната страна за неплащане на цената и наличие на симулация. Признанието по смисъла на чл. 165, ал. 2 ГПК е непълно доказателство – начало на писмено доказателство, което прави само вероятно твърдението за симулативност, затова, за да се постигне пълно доказване се допускат свидетелски показания.
В посочените съдебни решение е взето отношение и по въпроса за характера на обратното писмо. Обратният документ се съставя нарочно, с цел да се установят действителните вътрешни отношения между страните. Той следва да бъде подписан от всички участници в сделката и според естеството на договора страните да признават или неговата привидност или прикритото съглашение. Представената по делото декларация изходяща само от първия ответник, с която признава, че цената не е платена не удовлетворява посочените материлано-правно изисквания за обратен документ и служи за начало на писмено доказателство.
Предвид изложеното, поставените правни въпроси не са разрешени в противоречие със съдебната практика на Върховния касационен съд и не обуславят основание за допускане на касационно обжалване по чл. 280, ал. 1, т. 2 ГПК.
Воден от горното, Върховният касационен съд, състав на трето г. о.
О П Р Е Д Е Л И
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивно решение № 470 от 17.10.2011 г. по гр. дело № 578/2011 г. на Добрички окръжен съд.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ
ЧЛЕНОВЕ