4
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 894
С. 21.06. 2012 г.
Върховният касационен съд на Република България, Трето гражданско отделение, в закрито заседание на деветнадесети юни, две хиляди и дванадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Капка Юстиниянова
ЧЛЕНОВЕ: Л. Богданова
С. Димитрова
изслуша докладваното от съдията Богданова гр. дело № 1280/2011 г.
Производството е по реда на чл.288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на С. М. С. от [населено място], срещу въззивно решение от 28.04.2011 г. по гр. дело № 318/2011 г. на Софийски градски съд, с което е потвърдено решение № І-33-146 от 13.10.2010 г. на Софийски районен съд, в частта, в която искът по чл.124, ал.1 вр. чл. 415 ГПК по отношение на главницата е уважен за сумата 3 889.04 лв.- стойността на доставена топлинна енергия за периода м. септември 2006 г.-м.април 2009 г., ведно със законна лихва от 8.10.2009 г. до изплащането й, а искът по чл.86, ал.1 ЗЗД е уважен по отношение на главниците, дължими за времето м. септември 2006 г.-м.април 2009 г., за периода 31.10.2006 г.-8.09.2009 г. в размер на 645.30 лв., както и в частта, с която в полза на [фирма] са присъдени разноски в размер на 503.95 лв.
Срещу въззивното решение в частта, с която е отхвърлен искът на [фирма] за признаване за установено, че С. М. С. дължи сумата над 3889.04 лв. до 5928.46 лв. за доставена топлинна енергия за периода 1.04.2004 г. до м. септември 2006 г. и за сумата над 645.30 лв. до 1893.89 лв. мораторна лихва върху главницата и в частта относно разноските е подадена касационна жалба от [фирма], [населено място].
В касационната жалба на С. М. С. като основание за допускане на касационно обжалване се сочи разпоредбата на чл.280, ал.1, т.2 ГПК. Поддържа се, че въпросите: за нищожност на облигационните отношения, поради липса на предмет на сделката, вследствие на липса на качествени показатели и неравноправни клаузи в Общите условия, санкционирани от З., както и начислени мораторни лихви върху прогнозни, а не реални задължения, в нарушение на чл.86, ал.2 ЗЗД са от значение за изхода на делото и по тях е налице разнопосочна и противоречива практика. Приложени са решения на състави на Софийски районен съд.
В изложение към касационната жалба на [фирма], [населено място] се поддържа, че по въпроса: помесечните задължения на потребителите на топлинна енергия към топлоснабдителните дружества периодични плащания ли са по смисъла на чл.111, б.”в” ЗЗД и съответно приложима ли е кратката тригодишна погасителна давност е налице основание за допускане на касационно обжалване, тъй като същият е от значение за изхода на делото и се решава противоречиво от съдилищата.
В писмения отговор на касационната жалба на [фирма] ответникът С. М. С. изразява становище, че не е налице основание за допускане на касационно обжалване, тъй като по поставения въпрос има постановени по реда на чл.290 ГПК решения на състави на Върховния касационен съд, с които практиката е уеднаквена, като е прието, че се прилага специалната погасителна давност.
С разпореждане от 6.12.2011 г. на председателя на Върховния касационен съд е образувано тълкувателно дело №3/2011 г. на Върховния касационен съд, общо събрание на гражданска и търговска колегии за постановяване на тълкувателно решение по материалноправния въпрос: какво е съдържанието на понятието “периодични плащания” по смисъла на чл.111, б.”в” ЗЗД и кои са неговите основни и задължителни характеристики.
С определение от 22.02.2012 г. производството по настоящото дело е спряно до произнасяне на Общото събрание на гражданска и търговска колегии на ВКС по направеното искане за постановяване на тълкувателно решение по поставения правен въпрос.
На 18.05.2012 г. е прието тълкувателно решение по т.д. № 3/2011 г. на ОСГТК на ВКС, поради което и на основание чл.230, ал.1 ГПК производството по настоящото дело следва да се възобнови и се постанови определение по чл.288 ГПК.
На поставения в изложението на [фирма], [населено място] материалноправен въпрос е дадено разрешение в ТР № 3/2011 г. на ОСГТК в което е прието, че понятието “периодични плащания” по смисъла на чл.111, б.”в” от Закона за задълженията и договорите се характеризира с изпълнение на повтарящи се задължения и предаване на пари или други заместими вещи, имащи единен правопораждащ факт, чийто падеж настъпва през предварително определени интервали от време, а размерите на плащанията са изначално определени или определяеми без да е необходимо периодите да са равни и плащанията да са еднакви.
В настоящия случай даденото от въззивния съд разрешение на поставения материалноправен въпрос, че вземането на топлофикационното дружество е за периодични плащания по смисъла на чл.111, б.”в” ЗЗД и за тях се прилага тригодишната давност е в съответствие с приетото в тълкувателното решение, поради което не е налице основанието по чл.280, ал.1, т.1 ГПК за допускане обжалваното въззивно решение до касационен контрол.
По поставените в изложението на С. М. С. въпроси за нищожност на облигационните отношения, поради липса на предмет на сделката, вследствие на липса на качествени показатели и неравноправни клаузи в Общите условия, санкционирани от З., както и начислени мораторни лихви върху прогнозни, а не реални задължения, в нарушение на чл.86, ал.2 ЗЗД не е налице основанието по чл.280, ал.1, т.2 ГПК за допускане на касационно обжалване. Приложени са копия от решение от 4.02.2010 г. по гр.д. № 25352/2009 г. на СРС; решение № 149 от 29.03.2010 г. по гр.д. № 6701/2008 г. на ПРС; решение № 66 от 6.06.2008 г. по гр.д. № 26943/2006 г. на СРС и решение от 12.07.2007 г. по гр.д. № 17547/2006 г. за които няма данни да са влезли в сила. Съгласно даденото в т.3 на Тълкувателно решение № 1 от 19.02.2010 г. на ВКС по тълк. д. № 1/2009 г., ОСГТК разрешение за да е налице основание за допускане на касационно обжалване по чл. 280, ал. 1, т. 2 ГПК, правният въпрос, от значение за изхода на обжалваното въззивно решение трябва да е разрешен в противоречие с друго влязло в сила решение на първоинстанционен съд, въззивен съд или решение на Върховния касационен съд, постановено по реда на отменения ГПК по същия правен въпрос. Приложното поле на тази хипотеза обхваща противоречие между разрешенията на правен въпрос, дадени в обжалваното решение на въззивния съд и решение на друг съд. Съдебната практика се формира от всички влезли в сила съдебни решения. В случая жалбоподателят не е представил влезли в сила съдебни решения, поради което не е налице соченото в изложението основание за допускане на касационно обжалване.
Водим от горното Върховният касационен съд, състав на ІІІ г.о.
О П Р Е Д Е Л И :
ВЪЗОБНОВЯВА производството по гр.д. № 1280/2011 г. на ВКС, ІІІ г.о.
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивно решение от 28.04.2011 г. по гр. дело № 318/2011 г. на Софийски градски съд.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ :