1
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 77
С., 16.01. 2014 година
Върховният касационен съд на Република България, Трето гражданско отделение, в закрито заседание на осемнадесети декември, през две хиляди и тринадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: КАПКА ЮСТИНИЯНОВА
ЧЛЕНОВЕ: Л. БОГДАНОВА
С. ДИМИТРОВА
като разгледа докладваното от съдия С. Д. гр.д. № 6347 по описа за 2013 г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производство по чл. 288, вр. с чл. 280, ал. 1 ГПК.
Постъпила е касационна жалба от Г. М. А. от [населено място], Н. Г. Х. от [населено място] и [фирма] [населено място], чрез пълномощника им адв. Виделина К. АК-П., против въззивно решение № 348 от 27.06.2013 г., постановено по в.гр.д. № 1209/2010 г. на Пловдивски апелативен съд, ГО, І състав, с което като е потвърдено решение № 100 от 25.01.2010 г. на Пловдивския окръжен съд, постановено по гр.д. № 1750/2009 г., са отхвърлени предявените искове от касаторите срещу Д. В. К. от [населено място], с правно основание чл. 26, ал. 1, вр. с чл. 152 ЗЗД, за прогласяване нищожността на договор, сключен с нотариален акт за покупко-продажба на недвижим имот № 68/15.02.2008 г., т. 1, рег. № 1126, д. 68/2008 г. на нотариус Н. Б., с № 461 от регистъра на НК, с район на действие – Пловдивски районен съд, с който са прехвърлени процесните недвижими имоти, находящи се в [населено място], подробно описани, поради сключването му в нарушение на забраната за предварително уговаряне на начин за удовлетворение на кредитора, различен от предвидения в закона.
В изложение на основанията за допускане на касационно обжалване, касаторите поддържат, че в обжалваното решение, въззивният съд се е произнесъл по правни въпроси, които са решени в противоречие с практиката на ВКС – основание по чл. 280, ал. 1, т.1 ГПК и са от значение за точното прилагане на закона, както и за развитие на правото – основание по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК. Поставените правни въпроси са – допустими ли са гласни доказателствени средства за доказване на съществуваща уговорка по чл. 152 ЗЗД, направена във връзка със сключен между страните устен договор за заем; противопоставими ли са, в каква степен и с каква доказателствена тежест се ползват свидетелските показания, с които се доказва по безспорен начин наличието на уговорка по чл. 152 ЗЗД на обратно писмо, подписано от страните по договор за покупко-продажба, при подписването на което едната от страните е въведена в заблуждение относно характера и смисъла на документа, както и съставляват ли изключение на принципа „непознаването на закона не извинява никой” случаите, при които неравнопоставени правни субекти, с оглед наличието на правни познания и квалификация сключат договор по предложение на и в съответствие с даден от едната страна правен съвет, който договор е привиден по своята правна същност, но има белезите на действителен по отношение на представените за сключването му доказателства. В тази връзка е посочено и представено решение № 461 от 16.01.2012 г. по гр.д. № 1206/2010 г. на ВКС, ІV г.о., постановено по реда на чл. 290 ГПК.
Ответникът по касационната жалба Д. В. К. от [населено място] в писмен отговор по чл. 287, ал. 1 ГПК оспорва касационната жалба като неоснователна и изразява становище за липсата на основанията по чл. 280, ал. 1 ГПК за допускане на касационното обжалване.
Върховният касационен съд, Гражданска колегия, Трето отделение, като взе предвид изложените основания за допускане на касационно обжалване и като провери данните по делото, констатира следното :
Касационната жалба е срещу подлежащ на обжалване акт на въззивен съд – отхвърлени установителни искове по чл. 26, ал.1, вр. с чл. 152 ЗЗД, с цена над 5000 лв., поради което се явява допустима. Същата е редовна като подадена в срока по чл. 283 ГПК.
За да постанови обжалваното решение, с което са отхвърлени предявените искове за прогласяване нищожността на продажбената сделка като противоречаща на закона, въззивният съд е приел, че в случая ищците, чиято е доказателствената тежест не са установили, че между тях и ответника е бил сключен договор за паричен заем, както и че оспорваната продажбена сделка между тях е извършена в обезпечение на този паричен дълг. Т.е. въззивният съд е приел за недоказано, че с договора за продажба, сключен между ищците като продавачи и ответника като купувач, се прикрива съглашение, с което се уговаря начин за удовлетворяване на кредитора, различен от предвидения в закона, при което привидността да обуслови абсолютна симулация на продажбената сделка, поради недействителност на прикритото с нея съглашение, съгласно чл. 152 ЗЗД. Липсват писмени доказателства, изхождащи от ответника, или такива, които да удостоверяват негови изявления пред държавен орган, които да сочат на вероятност изразеното съгласие в договора да е привидно, поради което по арг. на чл. 165, ал. 2 ГПК свидетелските показания са недопустими. Приел е, че неустановяването на сключен между страните договор за заем на парична сума е основната причина за неоснователност на иска за нищожност на продажбената сделка, поради противоречието й със закона, тъй като удовлетворяването на недоказан кредитор, макар и по неразрешен от закона начин, е правно невъзможно, още повече, че от представения от ответника и неоспорен от ищците „обратен документ”, се установява десимулиране на цената по сделката, а именно вместо обявената в договора цена 312 000 евро, тя да се счита 550 000 евро, т.е. в случая несъмнено е обстоятелството, че действителната воля на страните по договора е прехвърляне собствеността на недвижимите имоти, а не обезпечаване на сключен между тях договор за паричен заем.
Представеното от жалбоподателите изложение за допускане на касационно обжалване не съдържа изведен правен въпрос, обусловил изхода на делото като общо основание за допускане на въззивното решение до касационен контрол по чл. 280, ал. 1 ГПК. Това е така, тъй като разпоредбата на чл. 280, ал. 1 ГПК изисква да се посочи правен въпрос от материално и/или процесуално естество от значение за изхода на конкретното дело, който е обусловил правната воля на съда, обективирана в обжалваното решение, и който с обжалваното решение е разрешен в противоречие с практиката на ВКС, в противоречие с практиката на съдилищата, или който има значение за точното прилагане на закона и развитие на правото. Въпросът трябва да е от значение за изхода по конкретното дело, за формиране решаващата воля на съда, но не и за правилността на обжалваното решение, за възприемане на фактическата обстановка от въззивния съд или за обсъждане на събраните по делото доказателства. Изложението не съдържа такъв правен въпрос, отнесен към хипотезите на приложното поле на чл. 280, ал. 1, т. 1 и т. 3 ГПК. К. съд не може от данните по делото да изведе правния въпрос от значение на изхода на спора, без да упражни служебното начало във вреда на другата страна/ТР № 1/2010 г. по тълк.д. № 1/2009 г. на ОСГТК на ВКС, т. 1/. Така както са формулирани първите два въпроса, те представляват оплаквания за необоснованост и за нарушения на съдопроизводствените правила и материалния закон по смисъла на чл. 281, т. 3 ГПК, но те се подлагат на преценка едва в касационното производство, ако такова бъде допуснато, но не и в настоящото по допускането му. Третият правен въпрос се поставя за първи път пред касационната инстанция, не е бил предмет на въззивното решение и не подлежи на обсъждане и от настоящата инстанция в производството по чл. 288 ГПК. Като цяло във връзка с поставените правни въпроси от касаторите следва да се отбележи, че съгласно чл. 154 ГПК всяка страна е длъжна да установи фактите, на които основава своите искания и възражения. Така по иск с правно основание чл. 26, ал. 1, вр. с чл. 152 ЗЗД ищецът следва да установи факта на съществуващо съглашение, в което е уговорен начин за удовлетворение на кредитора, различен от предвидения в закона. Когато се твърди, че сделката за прехвърляне на собственост върху недвижим имот е извършена в обезпечение на паричен дълг, ищецът следва да установи твърдяното заемно правоотношение и обезпечаването му с прехвърления имот, извод за които факти следва да бъде изведен от съвкупната преценка на събраните по делото доказателства. В контекста на изложеното, в конкретния случай въззивният съд е приел, че ищците не са доказали при условията на чл. 154 ГПК както за съществуващо между тях и ответника парично заемно правоотношение, така и че продажбената сделка, сключена между тях и ответника за процесните имоти е извършена като обезпечение на техен паричен дълг към него, поради което е отхвърлил предявените искове с правно основание чл. 26, ал. 1, вр. с чл. 152 ЗЗД. В заключение следва да се подчертае, че твърдения, които се отнасят до евентуална неправилност на въззивното решение, изразяващи се в необоснованост, поради опорочени фактически констатации, въз основа на които е приложен материалния закон, е основание за касирането му на основание чл. 281, т. 3 ГПК, но едва след като същото бъде допуснато до касационен контрол, какъвто не е настоящият случай.
В изложението към касационната жалба не е обосновано наличието и на основанието по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК, изразяващо се в необходимостта от еднообразно тълкуване на закона по повод противоречива или непоследователна практика на Върховния касационен съд във връзка с приложението на чл. 152 ЗЗД, или от преодоляване на погрешна постоянна практика по приложението на посочения законов текст, поради което не е налице и това основание за допускане на касационното обжалване.
Въз основа на изложеното следва, че не са налице предпоставките на чл. 280, ал.1, т. 1 и т. 3 ГПК за допускане на въззивното решение до касационен контрол.
По изложените съображения, Върховният касационен съд, състав на Трето гражданско отделение,
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивно решение № 348 от 27.06.2013 г., постановено по в.гр.д. № 1209/2010 г. на Пловдивски апелативен съд, ГО, І състав, по касационна жалба с вх. № 5126 от 02.08.2013 г. на Г. М. А. от [населено място], Н. Г. Х. от [населено място] и [фирма] [населено място].
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: