Определение №265 от 17.7.2012 по гр. дело №361/361 на 3-то гр. отделение, Гражданска колегия на ВКС

2

О П Р Е Д Е Л Е Н И Е

№ 265

[населено място] 17.07. 2012 год.

Върховният касационен съд на Република България, III гражданско отделение в закрито заседание на двадесети юни две хиляди и дванадесета година в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: Капка Юстиниянова
ЧЛЕНОВЕ: Л. Богданова
С. Димитрова

изслуша докладваното от съдията Богданова гр.дело № 361 по описа за 2012 год. и за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по чл.288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на Религиозна институция “Свидетели на Й. в България”, [населено място], Х. П. Н. и Г. Т. Г., подадена от адвокати В. С. и А. К. срещу въззивно решение № 494 от 5.12.2011 г. по гр.д. № 1058/2011 г. на Великотърновския окръжен съд, с което е потвърдено решение от 5.07.2011 г. по гр.д. № 3999/2010 г. на Великотърновския районен съд, с което са отхвърлени предявените от Х. П. Н., А. Д. А. и Г. Т. Г. срещу [фирма], гр. В. Т. и Н. В. Т. искове за осъждане на ответниците при условията на солидарност да заплатят обезщетение за претърпяни неимуществени вреди в размер на по 2000 лв. на всеки един от ищците и искът на религиозната институция срещу ответниците за осъждането им при условията на солидарност да заплатят обезщетение за претърпяни неимуществени вреди в размер на 4000 лв.
В изложението се поддържа, че е налице основанието по чл.280, ал.1, т.1, т.2 и т.3 ГПК за допускане на касационно обжалване по поставените в него материалноправни и процесуалноправни въпроси.
В писмения отговор на касационната жалба ответниците изразяват становище, че не е налице основание за допускане на касационно обжалване.
Върховния касационен съд, състав на ІІІ г.о., намира, че касационната жалба е подадена в срока по чл.283 ГПК, но е процесуално недопустима по следните съображения:
Решението на въззивния съд е постановено по гражданско дело, образувано по предявени от жалбоподателите искове с правно основание чл.49 вр.чл.45 ЗЗД за присъждане на суми от по 2000 лв. на всеки един от ищците физически лица и 4000 лв. на религиозната организация, представляващи обезщетение за претърпяни неимуществени вреди. То не подлежи на касационно обжалване съгласно чл. 280, ал. 2 ГПК. Със законодателното изменение на чл.280, ал.2 ГПК /обнародвано в ДВ бр.100/21.12.2010 г./ са изключени от касационно обжалване решенията по въззивни дела с цена на иска до 5000 лв. за гражданските дела, а в случая цената на всеки един от исковете е под законоустановения минимален праг. Съгласно § 26 от ЗИД на ГПК, изменението е в сила от датата на обнародване на закона в ДВ бр.100/21.12.2010 г., като според § 25 по действащия до изменението процесуален ред се приключват само висящите пред съответната инстанция дела. В случая е неприложим § 25 от ПЗР на ЗИД на ГПК, тъй като касационната жалба е подадена на 25.01.2012 г. и не е налице заварено висящо производство пред касационната инстанция, към момента на влизане на този закон в сила. С оглед изложеното жалбата следва да бъде оставена без разглеждане, като процесуално недопустима и се прекрати производството по настоящото дело.
Водим от горното, Върховният касационен съд, състав на III гр. отделение

О П Р Е Д Е Л И:

ОСТАВЯ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ касационната жалба на Религиозна институция “Свидетели на Й. в България”, [населено място], Х. П. Н. и Г. Т. Г., подадена от адвокат В. С. и А. К. срещу въззивно решение № 494 от 5.12.2011 г. по гр.д. № 1058/2011 г. на Великотърновския окръжен съд.
ПРЕКРАТЯВА производството по гр.д. № 361/2012 г. на ВКС, ІІІ г.о.
Определението може да се обжалва пред друг състав на ВКС в едноседмичен срок от получаване на препис от него.

ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ:

Scroll to Top