О П Р Е Д Е Л Е Н И Е № 126
гр.София, 31.01.2012 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Върховният касационен съд на Република България, Трето гражданско отделение, в закрито съдебно заседание на тридесети януари, през две хиляди и дванадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: КАПКА ЮСТИНИЯНОВА
ЧЛЕНОВЕ: Л. БОГДАНОВА
С. ДИМИТРОВА
като разгледа докладваното от съдия С. Д. гр.д. № 484 по описа за 2011 г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производство по чл. 288, вр. с чл. 280, ал. 1 ГПК.
Постъпила е касационна жалба от Агенция „Митници“ [населено място], чрез процесуалните си представители юриск. С. Й. и Г. Г., против въззивно решение от 27.12.2010 г., постановено по в.гр.д. № 10274/2010 г. на Софийски градски съд, IV-б с-в, с което като е потвърденото решението от 05.07.2010 г. на Софийски районен съд, 55 с-в, постановено по гр.д. № 10274/2010 г., са уважени предявените от Д. И. К. срещу Агенция „Митници“, искове с правно основание чл. 344, ал. 1, т. 1, т. 2 и т. 3, във връзка с чл. 225, ал. 1 КТ, за признаване за незаконно уволнението на ищеца, извършено със заповед № 9942 от 16.12.2009 г. на директора на АМ, за нейната отмяна и възстановяването му на работа на заеманата от него преди уволнението длъжност – „технически сътрудник“ в Митница Столична и за заплащане на сумата 400,18 лв., представляваща обезщетение за оставане без работа поради незаконното уволнение, за периода от 18.12.2009 г. до 21.01.2010 г.
В изложение на основанията за допускане на касационно обжалване, касаторът поддържа, че с постановеното решение на въззивния съд, с което неправилно са уважени исковете за защита срещу незаконно уволнение, съдът се е произнесъл по материалноправни въпроси, които са решени в противоречие с практиката на ВКС -основание по чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК, решавани са противоречиво от съдилищата – основание по чл. 280, ал. 1, т. 2 ГПК, както и са от значение за точното прилагане на закона и за развитието на правото -основание по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК. Изведените въпроси са: за законосъобразността на извършения подбор по см. на чл. 329 КТ в контекста на това къде следва да бъде извършен подборът и измежду кои служители с еднородни функции – в закритата Митница С. или в нововъзникналата Столична митница и обхвата на съдебния контрол, предвид извършеното преструктуриране на Агенция „Митници“, както и за приложението на чл. 123 КТ при условията на структурна промяна в рамките на Агенция „Митници“. В подкрепа на твърденията си жалбоподателят е представил три съдебни решения на ВКС, постановени по реда на чл. 290 ГПК относно приложението на чл. 329 КТ, две съдебни решения на отделни състави на ВКС във връзка със законосъобразността на подбора по чл. 329 КТ, както и 11 решения на въззивни съдилища, за които липсват данни, че са влезли в сила, поради което същите не съставляват съдебна практика по см. на чл. 280, ал. 1 ГПК.
Ответникът по касационната жалба Д. И. К. от [населено място], чрез своя пълномощник адв. Ю. В. от АК-С., в писмен отговор по чл. 287, ал. 1 ГПК я оспорва като неоснователна и изразява становище за липсата на основанията по чл. 280, ал. 1 ГПК за допускане на касационното обжалване.
Върховният касационен съд, Гражданска колегия, Трето отделение, като взе предвид изложените основания за допускане на касационно обжалване и като провери данните по делото, констатира следното:
Касационната жалба е срещу подлежащ на обжалване акт на въззивен съд – неоценяеми искове по чл. 344, ал. 1, т. 1 и т. 2 и обусловен от тях оценяем иск по чл. 344, ал. 1, т. 3 във връзка с чл. 225, ал. 1 КТ, поради което се явява допустима. Същата е редовна като подадена в срока по чл. 283 ГПК.
За да уважи предявените искове за защита срещу незаконно уволнение, въззивният съд е приел, че в случая касаторът не е установил по надлежния ред, че е налице реално съкращаване на щата по смисъла на чл. 328, ал. 1, т. 2, предл. 2 КТ. Приел е, че с връчване на 18.12.2009 г. на заповед № 9942/16.12.2009 г. за прекратяване на трудовото правоотношение с ищеца, Митница С. не е съществувала, а към този момент правата и задълженията й са преминали предвид структурните промени на АМ в Столична митница, поради което с оглед разпоредбата на чл. 335, ал. 2, т. 2 КТ със съкращаване в щата на несъществуващо звено в структурата на АМ не може да се обосновава уволнение, извършено на 18.12.2009 г. Независимо от този основен извод, съдът е разгледал и хипотезата, при която трудовото правоотношение е прекратено по щата на закритата Митница С.. В случая по длъжностното разписание от 15.12.2009 г. на Митница С. има 1 щатна бройка за длъжността на ищеца и при извършения подбор между него и другия служител, заемащ същата длъжност, ищецът е бил оценен с по-висока оценка и в приложение на чл. 329 КТ той следва да остане на работа, но практически са били уволнени и двамата служители, между които е правен подбора, поради което последният се явява безпредметен.
С определение от 19.10.2011 г. производството по настоящото дело е спряно до произнасяне на ОСГК на ВКС по въпроса подлежи ли на съдебен контрол в производство по иск с правно основание чл. 344, ал. 1, т. 1 КТ преценката на работодателя кой от служителите има по-висока квалификация и работи по-добре.
С TP № 3 от 16.01.2012 г. по тълк. д. № 3/2011 г. на ОСГК на ВКС е прието, че преценката на работодателя по чл. 329 КТ – кой от работниците и служителите има по-добра квалификация и работи по-добре подлежи на съдебен контрол в производството по иск с правно основание чл. 344, ал. 1, т. 1 КТ, при упражняването на който съдът проверява основават ли се приетите от работодателя оценки по законовите критерии по чл. 329 КТ на действително притежаваните от работниците и служителите квалификация и ниво на изпълнение на възложената работа.
При наличието на даден отговор на правния въпрос, пречката поради която е спряно производството по делото е отстранена, поради което на основание чл. 230, ал. 1 ГПК производството по настоящото дело следва да бъде възобновено за провеждане на производство по чл. 288 ГПК.
Представеното от жалбоподателя изложение за допускане на касационно обжалване не съдържа изведен правен въпрос от материално и процесуално естество, обусловил изхода на делото, като общо основание за допускане на въззивното решение до касационен контрол. Релевираните от касатора правни въпроси от материално естество за законосъобразността на уволнението и във връзка с него на извършения подбор по см. на чл. 329 КТ в контекста на това, къде следва да бъде извършен подборът и измежду кои служители с еднородни функции – в закритата Митница С. или в нововъзникналата Столична митница и обхвата на съдебния контрол, предвид извършеното преструктуриране на Агенция „Митници“, както и за приложението на чл. 123 КТ при условията на структурна промяна в рамките на Агенция „Митници“, не са обусловили изхода на спора по иска с правно основание чл. 344, ал. 1, т. 1 КТ. В тази връзка въззивният съд е приел, че дори да се приеме, че подборът на служителите с еднородни функции следва да се извърши измежду тези, работещи в закритата Митница С., то уволнението е незаконосъобразно, тъй като при извършения подбор са прекратени трудовите правоотношения и на двамата служители, участващи в него и едната щатна бройка е останала неусвоена, което прави този подбор безпредметен. Въпросът за приложението на чл. 123 КТ в случая е поставен на теоретична плоскост и не е обусловил изхода на спора. В тази връзка представената съдебна практика по приложението на чл. 329 КТ е неотносима в настоящия случай. Въпросът за обхвата на съдебния контрол при преценката за спазване на чл. 329 КТ от работодателя, с обжалваното решение не е разрешен в противоречие със задължителната съдебна практика на ВКС, установена по реда на чл. 292 ГПК с цитираното тълкувателно решение. Като краен извод настоящата инстанция счита, че изложението не съдържа правен въпрос, обусловил изхода на спора, отнесен към хипотезите на приложното поле на чл. 280, ал. 1, т. 1, т. 2 и т. 3 ГПК. К. съд не може от данните по делото да изведе правния въпрос от значение на изхода на спора, без да упражни служебното начало във вреда на другата страна/TP № 1/2010 г. по тълк.д. № 1/2009 г. на ОСГТК на ВКС, т. 1/. В случая липсата на изведен правен въпрос, който да определя рамките, в които Върховният касационен съд селектира касационните жалби съобразно критериите на чл. 280, ал. 1, т. 1-3 ГПК по допускане на касационно обжалване, е основание обжалваното решение да не се допусне до касационен контрол.
При този изход на делото пред настоящата инстанция на ответника по жалбата не следва да се присъдят разноски за настоящото производство, тъй като липсват данни такива да са направени.
По изложените съображения, Върховният касационен съд, състав на Трето гражданско отделение,
ОПРЕДЕЛИ:
ВЪЗОБНОВЯВА производството по гр.д. № 484/2011 г. по описа на Върховния касационен съд, Трето гражданско отделение.
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивно решение от 27.12.2010 г., постановено по в.гр.д. № 10274/2010 г. на Софийски градски съд, IV-б с-в, по касационна жалба с вх. № 15232/22.02.2011 г. на Агенция „Митници“ [населено място].
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: