3
Определение на Върховен касационен съд, ІІІ г.о.
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 299
С., 07.05.2013 година
Върховният касационен съд на Република България, Трето гражданско отделение, в закрито заседание на тридесети април, през две хиляди и тринадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: КАПКА ЮСТИНИЯНОВА
ЧЛЕНОВЕ: Л. БОГДАНОВА
С. ДИМИТРОВА
като изслуша докладваното от съдията С. Д.
ч.гр.дело № 2763/2013 година и за да се произнесе, взе предвид следното :
Производството е по реда на чл. 278, вр. с чл. 274, ал. 2 ГПК.
Образувано е по частна жалба на [фирма] [населено място], срещу протоколно определение от 30.10.2012 г. по в.гр.д. № 5972/2012 г. на Софийски градски съд, АО, ІІІ-Г състав, с което е върната въззивната жалба с вх.№ 1030898/23.09.2010 г. срещу решение № ІІ-65-112 от 19.07.2010 г. на Софийски районен съд, 65 с-в, по гр.д. № 13600/2007 г., на основание чл. 200, ал. 1, б.”б” ГПК/отм./. Поддържат се оплаквания за допуснати нарушения на съдопроизводството и се иска отмяна на определението и връщане делото на въззивния съд за разглеждане на въззивната жалба.
Ответниците по частната жалба С. К., О. К., Н. К., С. Б. и С. Г., всички от [населено място], чрез пълномощника си адв. Сл. Н. от АК-С., в писмен отговор по чл. 276, ал. 1 ГПК изразяват становище за неоснователност на частната жалба.
Върховният касационен съд, състав на Трето гражданско отделение, разгледа частната жалба и провери обжалваното определение с оглед изискванията на чл. 274 и сл. от ГПК.
Жалбата е подадена в срока по чл. 275, ал.1 от ГПК и е процесуално допустима.
Разгледана по същество, частната жалба е неоснователна.
За да постанови обжалваното определение въззивният съд е приел, че в указания от съда срок касаторът не е отстранил нередовностите на въззивната жалба според дадените указания с разпореждане от 21.06.2012 г. по делото за внасяне на дължимата държавна такса по сметка на СГС в размер на 25 лв. до насроченото открито съдебно заседание на 30.10.2012 г., получено на 18.07.2012 г. и на основание чл. 200, ал. 1, б.”б” ГПК/отм./, я е върнал.
Определението е правилно.
К. е депозирал въззивна жалба с вх. № 1030898/23.09.2010 г. срещу решение № ІІ-65-112 от 19.07.2010 г. на Софийски районен съд, 65 с-в, по гр.д. № 13600/2007 г. С разпореждане от 21.06.2012 г. СГС е оставил жалбата без движение и е указал на жалбоподателя до провеждане на откритото съдебно заседание пред въззивния съд на 30.10.2012 г. да внесе дължимата държавна такса за въззивното обжалване в размер на 25 лв., като в противен случай жалбата ще бъде върната като нередовна. Жалбоподателят е получил разпореждането на 18.07.2012 г. и тъй като не е изпълнил указанията на съда да внесе дължимата държавна такса за въззивното обжалване в указания срок – до насроченото открито съдебно заседание на въззивния съд, с обжалваното протоколно определение от 30.10.2012 г. на решаващия съд на основание чл. 200, ал. 1, б.”б” ГПК/отм./ въззивната жалба на [фирма] е върната като нередовна. Едва пред настоящата инстанция с частната жалба е представен документ за внесена държавна такса на 29.10.2012 г. за въззивното обжалване.
Съгласно разпоредбите на чл. 199, ал. 1, б.”в” ГПК/отм./ редовността на въззивната жалба изисква да бъде внесена дължимата държавна такса по сметка на въззивния съд, което следва да бъде удостоверено със съответния документ.
В случая след като въпреки дадените изрични указания на съда и уведомяване на страната за неблагоприятните последици от неизпълнението на тези указания по привеждане нередовната въззивна жалба в съответствие с изискването на чл. 199, ал. 1, б.”в” ГПК/отм./, А. – А”О. като въззивник не е изпълнил указанието на въззивния съд за внасяне на дължимата държавна такса за въззивното обжалване по сметка на СГС, то и връщането на въззивната жалба като нередовна, е правилно. Обжалваното протоколно определение на въззивния съд е постановено при точно спазване на изискванията на закона, поради което следва да бъде оставено в сила. Доводите на касатора, че определената от съда държавна такса е била внесена своевременно, но поради обективни пречки не е представен съответния документ, в случая са ирелевантни. Разпоредбата на чл. 199, ал. 1, б.”в” ГПК/отм./, респ. чл. 261, т. 4 ГПК изрично и ясно сочи като задължително приложение към въззивната жалба, документа за внесена държавна такса по нея. Поради това нередовността на въззивната жалба се изразява не в невнасянето на държавната такса по сметка на въззивния съд, а в непредставяне на съответния платежен документ затова. Именно такива са и законосъобразно дадените в случая указания на въззивния съд към жалбоподателя за отстраняване на тази нередовност в указания срок, които са му надлежно съобщени. Надлежното изпълнение на тези указания означава жалбоподателят не само да внесе дължимата държавна такса за въззивното обжалване, а и в посочения му от съда срок да представи документа, който за удостовери внасянето. Като представен в случая след изтичането на този срок, вносният документ не следва да се взема предвид от съда, включително от настоящата инстанция.
В заключение, правилно въззивният съд е приел, че касаторът не е отстранил нередовностите на въззивната жалба в указания срок, въпреки дадената му затова възможност от въззивния съд, поради което следва да се приложат последиците на чл. 200, ал. 1, б.”б” ГПК/отм./ и въззивната жалба бъде върната като нередовна.
По изложените съображения, настоящият съдебен състав намира, че частната жалба е неоснователна и следва да бъде оставена без уважение, а обжалваното определение като постановено в съответствие със закона, следва да бъде потвърдено.
По изложените съображения, Върховният касационен съд, състав на Трето гражданско отделение,
О П Р Е Д Е Л И:
ПОТВЪРЖДАВА протоколно определение от 30.10.2012 г. по в.гр.д. № 5972/2012 г. на Софийски градски съд, АО, ІІІ-Г състав, с което е върната въззивната жалба с вх.№ 1030898/23.09.2010 г. срещу решение № ІІ-65-112 от 19.07.2010 г. на Софийски районен съд, 65 с-в, по гр.д. № 13600/2007 г.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ :
ЧЛЕНОВЕ: