4
ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 1263
София, 29.12. 2010 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Върховният касационен съд, трето гражданско отделение в закрито заседание на 22 декември две хиляди и десета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Капка Юстиниянова
ЧЛЕНОВЕ: Л. Богданова
С. Димитрова
като разгледа докладваното от съдията Капка Юстиниянова
гр. д. № 822/2010 година, за да се произнесе взе пред вид следното:
Производството е по чл. 288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на С. П. Я. против въззивно решение № 343 от 04.03.2010 г. по гр. дело № 464/2009 год. на П.ски апелативен съд, с което е оставено в сила решение № 513 от 25.03.2009 г. по гр. дело № 3118/2007 год. на П.ски окръжен съд в частта, с която е прогласена нищожността на договор за покупко-продажба на недвижим имот от 27.04.2001 год. сключен с нотариален акт № 156, том 17, н.д. № 4076/2001 г., поправен с нотариален акт от 16.09.2005 г., вписан под № 160, н.д. № 19646/2005 год. на С. по вписванията гр. П., с който ищците Д. Я. К. и И. С. К. продали на ответника С. П. Я. апартамент № 4, тип мезонет, находящ се на пети и шести жилищни етажи от шестетажна с магазин и пет жилищни етажа сграда, намираща се в гр. П. на ул. „Р.” № 18, поради липса на годен предмет и след като отменил първоинстанционното решение в останалата му част осъдил С. П. Я., П. С. Я. и М. П. Я. да предадат на Д. и И. К. владението на апартамента, като на основание чл. 431, ал. 2 ГПК (отм.) отменил нотариален акт от 18.04.2006 год. № 39, том 34, н.д. № 7608/2006 год. на С. по вписванията гр. П., с който С. П. Я. учредил в полза на родителите си – ответниците П. С. Я. и М. П. Я. право на пожизнено и безвъзмездно ползване, заедно и поотделно, върху апартамент № 4, тип мезонет, находящ се на пети и шести жилищни етажи от шестетажна с магазин и пет жилищни етажа сграда в гр. П. на ул. „Р.” № 18 и отхвърлил насрещния иск на С. П. Я. против Д. Я. К. и И. С. К. за заплащане солидарно на сумата 5000 лв., представляваща продажна цена дадена на отпаднало основание – в изпълнение на договор за покупко-продажба на недвижим имот от 27.04.2001 год., сключен с нотариален акт № 156, том 17, н.д. № 4076/2001 г. на С. по вписванията гр. П., като погасен по давност.
В изложение за допускане на касационно обжалване жалбоподателят поддържа, че решението в уважената част по исковете по чл. 26, ал. 2 ЗЗД и чл. 108 ЗС и в отхвърлената част по иска по чл. 55 ЗЗД е постановено в противоречие със съдебната практика на Върховния касационен съд, тъй като с нотариалният акт за поправка на нотариален акт не била изменена волята на страната, а по отношение иска за паричното вземане неправилно е определен началния момент на погасителната давност – основание за допускане на касационно обжалване по чл. 280, ал. 1, т. 1 и т. 2 ГПК. Излага и съображения по приложението на чл. 181, ал. 2 ЗУТ (редакция 2001 год.), според който, след завършване на сградата в груб строеж, констатирано с протокол на общинската (районна) администрация, съгласно чл. 159, ал. 2 , предмет на прехвърлителна сделка може да бъде построената сграда или самостоятелни части от нея, като основание за допускане на касационно обжалване по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК.
Ответниците Д. Я. К. и И. С. К. в писмен отговор на касационната жалба излагат съображения за липса на мотивирано изложение за допускане на касационно обжалване, поради липса на изведени правни въпроси от значение за изхода на делото и смесване с основанията за касационно обжалване по чл. 281, т. 3 ГПК.
Върховният касационен съд, състав на трето г. о., като взе предвид, че решението е въззивно, с което са разгледани искове по чл. 26, ал. 2 ЗЗД, чл. 108 ЗС и чл. 55 ЗЗД, както и че обжалваемият интерес не е под 1000 лв. намира, че касационната жалба е допустима, подадена е в срок и е редовна.
Изложението по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК не съдържа конкретни правни въпроси от значение за изхода на делото, като общо основание за допускане на касационно обжалване.
Поддържа се, че нотариалният акт за поправка на нотариален акт не променял волята на страните по поправения нотариален акт, но като е прието, че с първият нотариален акт е прехвърлен апартамент, като отделен обект от незавършена в груб вид сграда (без покрив), а пет години по-късно този нотариален акт е поправен в нотариален акт за възмездно учредяване на право на строеж върху апартамента, с което е променен вида на договора, а това не може да стане по реда на поправка на нотариален акт, съдът е постановил решението си в противоречие със съдебната практика.
Извода на съда, че основният нотариален акт е нищожен, поради липса на възможен предмет, не влиза в противоречие с постоянната съдебната практика на ВКС, според която договора за прехвърляне на отделен обект от сграда, преди тя да бъде завършена в груб вид е нищожен на посоченото основание, както и че с нотариален акт за поправка на окончателен нотариален акт могат да се поправят само допуснати фактически грешки в съдържанието на основния нотариален акт, без да се изменя характера на договора. В настоящия случай страните са се опитали, чрез нотариалният акт за поправка сключен пред 2005 год., да преодолеят нищожността на договора по основния нотариален акт за продажбата на апартамент, като обособена част от незавършена в груб строеж сградата сключен 2001 год., като го изменят във възмезден договор за отстъпено право на строеж по предварителен договор, което е недопустимо.
В изложението се поддържа, че по насрещният иск на жалбоподателя с правно основание чл. 55 ЗЗД, съдът е приложил давността в нарушение на съдебна практика на ВКС. Жалбоподателят се позовава на съдебни решения (които не е представил) за извършени подобрения от владелец (добросъвестен или недобросъвестен) в чужд имот. Насрещният ищец е претендирал връщане на даденото по един обявен за нищожен договор, вземане произтичащо от фактическия състав на неоснователно обогатяване, при начална липса на основание по чл. 55, ал. 1, пред. първо ЗЗД, което се погасява с изтичането на петгодишната давност по чл. 110 ЗЗД. С обжалваното решение е посочено, че този срок, при първи фактически състав, започва да тече от момента на извършване на недължимо платеното, т. е. при подписване на нотариалния акт 27.04.2001 год. и е изтекъл на 27.04.2006 год., а искът е предявен през 2007 год. Този извод кореспондира с приетото в т. 7 на Постановление № 1/28.05.1979 год. – задължителна съдебна практика съобразена с обжалваното решение, което изключва приложното поле на чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК, като основание за допускане на касационно обжалване.
Изложените съображения по приложението на чл. 181, ал. 2 ЗУТ, като основание за допускане на касационно обжалване в хипотезата на чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК, не касаят обуС.ящите мотиви на съда за уважаване на иска по чл. 26, ал. 2 ЗЗД. Следва да се посочи, че в разпоредбата е казано – предмет на прехвърлителна сделка може да бъде построената сграда или самостоятелни части от нея, само след като бъде завършена в груб строеж. Въпросът, дали към момента на извършената сделка, сградата е била завършена в груб строеж, е въпрос по съществото на спора, който не подлежи на обсъждане в производството по допускане на касационно обжалване, но в случая е било безспорно, че към този момент сградата не е била покрита.
Предвид изложеното липсват основания обжалваното решение да бъде допуснато до касационно обжалване по чл. 280, ал. 1 ГПК и в трите хипотези.
С оглед изхода на делото жалбоподателят ще следва да заплати на ответниците направените в касационното производство съдебни разноски в размер на 700 лв. адвокатско възнаграждение.
Воден от горното, Върховният касационен съд, състав на трето г. о.
О П Р Е Д Е Л И
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 343 от 04.03.2010 год. по гр. дело № 464/2009 год. на П.ски апелативен съд.
ОСЪЖДА С. П. Я. да заплати на Д. Я. К. и И. С. К. съдебни разноски за касационното производство в размер на 700 лв. адвокатско възнаграждение.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ
ЧЛЕНОВЕ