О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 256
гр. София, 28.04. 2015 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Върховният касационен съд на Република България, Трето гражданско отделение, в закрито съдебно заседание на двадесет и четвърти април две хиляди и петнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: КАПКА ЮСТИНИЯНОВА
ЧЛЕНОВЕ: Л. БОГДАНОВА
С. ДИМИТРОВА
като изслуша докладваното от съдия Б. ч. гр. д. № 1595/2015 г. и за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по чл. 274, ал. 3, т. 2 ГПК.
Образувано е по частна касационна жалба [фирма] чрез юрисконсулт В. Б. срещу определение от 21.10.2014 г. по ч. гр. д. № 15030/2014 г. на Софийски градски съд, с което е потвърдено определение от 22.08.2014 г. по гр. д. № 53781/2012 г. на Софийски районен съд.
Частната касационна жалба е постъпила в срока по чл. 275, ал. 1 ГПК срещу определение на въззивен съд, което подлежи на обжалване съгласно чл. 274, ал. 3, т. 2 ГПК.
В срока по чл. 287, ал. 1 ГПК ответникът по частната касационна жалба М. И. Бамбукова чрез адвокат Е. С. подава писмен отговор, с който смята същата за неоснователна по същество.
Върховният касационен съд допуска касационното обжалване на тези определения, когато са налице предпоставките по чл. 280, ал. 1 ГПК. За да се произнесе по допускане на касационното обжалване на въззивното определение настоящият състав взе предвид следното:
С решение от 25.10.2013 г. по гр. д. № 53781/2012 г. на Софийски районен съд, 68 състав са отхвърлени като неоснователни предявените от М. И. Бамбукова против ЗАД [фирма] обективно съединени искове по чл. 344, ал. 1, т. 1, т. 2 и т.4 от КТ, като съдът отхвърля искането на ответника за присъждане на сумата от 372 лв. за адвокатско възнаграждение в първоинстанционното производство.
С молба 28.10.2013 г. ЗАД [фирма] иска изменение на решението в частта относно разноските, която е оставена без уважение с определение от 22.08.2014 г. на първоинстанционния съд, потвърдено с обжалваното определение от 21.10.2014 г. по ч. гр. д. № 15030/2014 г. на Софийски градски съд.
Срещу така постановеното въззивно определение е подадена частна касационна жалба, в която се правят оплаквания, че то е незаконосъобразно и постановено в противоречие със задължителната практика на ВКС, обективирана в Тълкувателно решение № 6 от 06.11.203 г. по тълк. дело № 6/2012 г. на ОСГТК на ВКС. В изложение на касационните основания по чл. 284, ал. 1, т. 3 ГПК жалбоподателят обосновава предпоставките за допускане до касационно обжалване на въззивното определение по чл. 280, ал. 1 ГПК със следния правен въпрос – следва ли да се приеме, че страната е доказала извършване на действително сторени разноски в производството по делото, документирано със съответните банкови документи, удостоверяващи плащането, в преклузивния срок, ако към молбата по чл. 248 от ГПК са приложени доказателства, че разходните документи са депозирани в съда, преди датата на съдебното заседание, в което е приключило разглеждането на делото пред съответната инстанция.
С оглед данните по делото Върховния касационен съд, състав на ІІІ гражданско отделение намира, че не са налице основанията за допускане касационно обжалване на въззивното определение. На така изведения от касатора правен въпрос е даден отговор в горепосоченото тълкувателно решение и не е налице твърдяното противоречие с обжалваното въззивно определение. Съгласно т. 1 от Тълкувателното решение само когато е доказано извършването на разноски в производството, те могат да се присъдят по правилата на чл. 78 ГПК. В настоящия случай касаторът е ангажирал доказателства за извършено плащане едва с молбата за изменение на първоинстанционното решение по чл. 248 ГПК, което е несвоевременно. Такива доказателства е следвало да бъдат представени най – късно до приключване на устните състезания. Приложеното към молбата заявление в оригинал от 23.05.2013 г. се е намирало в [фирма], поради което няма как до приключване на устните състезания да бъде приложено по делото и съобразено от съда. Като е постановил обжалваното определение, въззивният съд правилно е съобразил задължителните указания в т. 1 и т. 11 от Тълкувателно решение № 6 от 06.11.2033 г. по тълк. дело № 6/2012 г. на ОСГТК на ВКС, поради което определението не следва да бъде допуснато до касационно обжалване.
Водим от горното, Върховният касационен съд, състав на Трето гражданско отделение
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на определение от 21.10.2014 г. по ч. гр. д. № 15030/2014 г. на Софийски градски съд, с което е потвърдено определение от 22.08.2014 г. по гр. д. № 53781/2012 г. на Софийски районен съд, 68 състав, с което е отказано изменение на първоинстанционно решение от 25.10.2013 г. в частта относно разноските.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: