1
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 88
С., 29.02. 2012 година
Върховният касационен съд на Република България, Трето гражданско отделение, в закрито заседание на двадесет и седми февруари, през две хиляди и дванадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: КАПКА ЮСТИНИЯНОВА
ЧЛЕНОВЕ: Л. БОГДАНОВА
С. ДИМИТРОВА
като разгледа докладваното от съдия С. Д. гр.д. № 219 по описа за 2012 г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производство по чл. 288, вр. с чл. 280, ал. 1 ГПК.
Постъпила е касационна жалба от [община], чрез процесуалния си представител адв. П. Г. от АК-В., против въззивно решение № 1255 от 04.11.2011 г., постановено по в.гр.д. № 1260/2011 г. на Варненския окръжен съд, ІІ граждански състав, с което като е потвърдено решение № 1068 от 19.03.2011 г., постановено по гр.д. № 12250/2009 г. на Варненския районен съд, Х състав, са уважени предявените от К. Т. М. от [населено място] и Н. А. П. от [населено място] срещу касатора, искове с правно основание чл. 30, ал. 3 ЗС, за сумата от по 2100 лв. на всяка една от тях, представляваща следващата им се сума, съразмерно на собствените им по 1/3 ид.части от 1309/1994 кв.м. ид.части от получените от ответника доходи във вид на наем за периода от 05.11.2004 г. до 05.11.2009 г. от процесния недвижим имот – книжарница, изградена в дворно място, находящо се в гр. Д.Чифлик, съставляващо ПИ № 677, с площ 1994 кв.м., при описани граници, ведно със законната лихва от предявяване на иска до окончателното изплащане на сумите по главниците. В необжалваната му част, с която са отхвърлени предявените искове с правно основание чл. 31, ал. 2 ЗС, въззивното решение е влязло в законна сила при предпоставките на чл. 296, т. 2 ГПК. В касационната жалба се излагат оплаквания за неправилност на въззивното решение, с което са уважени предявените искове с правно основание чл. 30, ал. 3 ЗС в размер на сумите за всяка една от ищците от по 2100 лв., поради наличие на касационни основания по чл. 281, т. 3 ГПК и се иска неговата отмяна с произтичащите от това последици.
Представено е изложение по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК, в което касационното обжалване е обосновано с основанията по чл. 280, ал. 1, т. 1 и т. 2 ГПК. Сочи се, но не се представя задължителна съдебна практика, както и влезли в сила съдебни решения, на които въззивното решение противоречи.
Ответниците по касационната жалба К. Т. М. от [населено място] и Н. А. П. от [населено място], чрез пълномощника си адв. К. М. от АК-В. в писмен отговор по чл. 287, ал. 1 ГПК оспорват касационната жалба като процесуално недопустима, както и изразяват становище за липсата на основанията по чл. 280, ал. 1 ГПК за допускане на касационното обжалване.
Върховният касационен съд, Гражданска колегия, Трето отделение, като взе предвид изложените основания за допускане на касационно обжалване и като провери данните по делото, констатира следното :
Върховният касационен съд, състав на Трето гражданско отделение намира, че касационната жалба е подадена в срока по чл. 283 от ГПК, но е процесуално недопустима.
Касационното обжалване е ограничено само от един установен от законодателя формален критерий – цената на иска/чл. 280, ал. 2 ГПК/, и от реалните критерии за допускане на касационното обжалване, които се проверяват от ВКС – чл. 280, ал. 1 ГПК.
Съгласно разпоредбата на чл. 280, ал. 2 ГПК в редакцията й, обнародвана в Д.В., бр. 100/21.12.2010 г., в сила от същата дата, въззивните решения, постановени по граждански дела с цена на иска до 5 000 лв., са изключени от обхвата на касационния контрол.
С обжалваното решение въззивният съд се е произнесъл по предявени от ищците срещу касатора субективно съединени искове за парични вземания, с правно основание чл. 30, ал. 3 ЗС, като цената на всеки един от исковете е търсената сума – чл. 69, ал. 1, т. 1 ГПК. В случая тя е в размер на сумата от по 2100 лв. за всяка една от ищците. В. решение е постановено на 04.11.2011 г., а касационната жалба е подадена на 14.12.2011 г., т.е. след влизане в сила на изменението на чл. 280, ал. 2 ГПК в редакцията от ДВ, бр. 100/21.12.2010 г. Тъй като паричната оценка на предмета на делото е под 5 000 лв., т.е. под предвидените в чл. 280, ал. 2 ГПК минимални прагове за допустимост на касационното обжалване, касационната жалба е процесуално недопустима и следва да бъде оставена без разглеждане.
Съгласно § 25 от ПЗР на З./ДВ, бр. 100/2010 г./ висящите производства се довършват по досегашния ред. Висящо пред съответната инстанция обаче е онова производство, което е инициирано от правоимащия преди датата на влизане в сила на З.. В случая преди да бъде подадена касационна жалба висящо касационно производство не съществува, съответно няма как за него да се приложи стария ред. Касационната жалба е подадена на 14.12.2011 г. и към тази дата не е допустима на основание редакцията на чл. 280, ал. 2 ГПК, след измененията, направени със З./ДВ, бр. 100/21.12.2010 г./. Записът на въззивния съд, че решението подлежи на касационен контрол е неправилен по отношение на касатора и не може да дерогира установеното от закона в чл. 280, ал. 2 ГПК ограничение за допустимост на касационното обжалване.
С оглед на този резултат, настоящия състав на Върховния касационен съд, Трето гражданско отделение намира, че е безпредметно произнасяне по допустимостта на касационна жалба на [община] предвид основанията по чл. 280, ал. 1 ГПК.
По изложените съображения, касационната жалба е процесуално недопустима и следва да бъде оставена без разглеждане, а производството пред Върховния касационен съд следва да бъде прекратено.
При този изход на делото пред настоящата инстанция касаторът следва да бъде осъден да заплати на ответниците по жалбата направените разноски за касационното производство в размер на 300 лв. адвокатско възнаграждение.
По изложените съображения, Върховният касационен съд, състав на Трето гражданско отделение,
О П Р Е Д Е Л И :
ОСТАВЯ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ касационната жалба с вх. № 40893/14.12.2011 г. на [община] против въззивно решение № 1255 от 04.11.2011 г., постановено по в.гр.д. № 1260/2011 г. на Варненския окръжен съд, ІІ граждански състав.
ПРЕКРАТЯВА производството по гр.д. № 219/2012 г. по описа на Трето гражданско отделение на Върховния касационен съд.
ОСЪЖДА [община] да заплати на К. Т. М. от [населено място] и Н. А. П. от [населено място] направените разноски по делото за касационното производство в размер на 300 лева.
Определението може да се обжалва в едноседмичен срок от съобщаването му пред друг тричленен състав на Върховния касационен съд, ГК.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: