3
ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 414
С., 15.04. 2015 г.
Върховният касационен съд, трето гражданско отделение в закрито заседание на осми април две хиляди и петнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Капка Юстиниянова
ЧЛЕНОВЕ: Л. Богданова
С. Димитрова
като разгледа докладваното от съдията Капка Юстиниянова
гр. д. № 7450/2014 година, за да се произнесе взе пред вид следното:
Производство по чл. 288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на Ф. Е. О. чрез пълномощник адв. Р. К. против въззивно решение № 4047 от 30.09.2014г. по в. гр. дело № 686/2014г. на Благоевградски окръжен съд, с което е потвърдено решение № 1111 от 18.06.2014г. по гр. дело № 1380/2013г. на Районен съд [населено място] за отхвърляне исковете на Ф. Е. О. против Професионална гимназия по машиностроене „П. Р. С.” [населено място] за признаване за незаконно и отмяна на уволнението извършено със заповед № 67 от 11.12.2013г., за възстановяване на заеманата преди уволнението длъжност „старши учител практическо обучение” Производствено направление „Производство на текстил, облекло, обувки и кожи” и заплащане на обезщетение за оставане без работа поради незаконно уволнение в размер на 3162лв.
В изложение за допускане на касационно обжалване жалбоподателката излага съображения по съществото на спора. Поддържа, че решението е неправилно поради нарушаване на чл. 333, ал. 2 КТ – преди уволнението работодателят не е взел мнението на ТЕЛК, с оглед заболяването на ищцата – исхемична болест на сърцето, с което е нарушил и разпоредбите на ал. 1, т. 2, т. 3 и т. 4 на чл. 333 КТ. Извършен е анализ на доказателствата по делото с твърдение за неправилно формирани доказателствени изводи от съда.
Ответникът Професионална гимназия по машиностроене „П. Р. С.” [населено място] чрез пълномощник адв. А. Б. Адвокатска колегия Б. в писмен отговор оспорва наличие на основание за допускане на касационно обжалване поради липса на изведен правен въпрос от значение за изхода на делото с оглед ТР № 1/19.02.2010г. на ОСГТК на ВКС. Изложени са съображение и по съществото на спора в подкрепа правилността на обжалваното решение по наведените в изложението оплаквания за нарушена закрила по чл. 333, ал. 1, т. 2, т. 3 и т. 4 и ал. 2 КТ.
Върховният касационен съд, състав на трето г. о., като взе предвид, че решението е въззивно, с което е потвърдено първоинстанционно решение по разгледани искове по чл. 344, ал. 1, т. 1-3 КТ намира, че касационната жалба е допустима, подадена е в срок и е редовна.
Изложението за допускане на касационно обжалване не съдържа правни въпроси, които да са включени в предмета на делото и да обуславят решаващите изводи на съда за отхвърляне на исковете.
Производството по допускане на касационно обжалване е ориентирано към селектиране на касационната жалба по значимост на въведен в предмета на делото правен въпрос от значение за формиране на решаващата воля на съда за изхода на спора.
Разпоредбата на чл. 280, ал. 1 ГПК поставя изискване като общо основание за допускане на касационно обжалване наличието на материалноправен или процесуалноправен въпрос от значение за изхода на конкретното делото. Липсата на изведен правен въпрос от значение за изхода на делото води до невъзможност касационната жалба да бъде селектирана съобразно критериите на чл. 280, ал. 1, т. 1-3 ГПК, което изключва приложното поле за допускане на касационно обжалване. Върховният касационен съд не може служебно (освен в хипотезите на нищожност и недопустимост на обжалваното решение) сам да изведе правен въпрос, без да упражни служебното начало във вреда на другата страна. В този смисъл е тълкуването по приложението на чл. 280, ал. 1 ГПК дадено с Тълкувателно решение № 1 от 19.02.2010г. на ОСГТК на ВКС.
Наведените в изложението доводи за неправилност на решението поради нарушени от работодателя разпоредби осигуряващи закрила при уволнението на ищцата поради съкращаване на щата не кореспондират с доказателствата по делото, въз основа на които са изведени решаващите изводи на съда по приложението на чл. 333, ал. 1, т. 2, т. 3 и т. 4 и ал. 2 КТ – преди уволнението работодателят е иницирал производство по чл. 333, ал. 2 КТ и е получил мнение от ТЕЛК, представил го е на Инспекцията по труда и е получил от последната разрешение за уволнението на ищцата по чл. 333, ал. 1, т. 2, т. 3 и т. 4 КТ, т. е. дори и да се приеме, че оплакванията са насочени по приложението на цитираните разпоредби, обжалваното решение е съобразено със задължителната съдебна практика на ВКС установена с решения по гр. дело № 1821/2009г., четвърто г. о., ВКС и по гр. дело № 1374/2012г., трето г. о., ВКС постановени по реда на чл. 290 ГПК, на които съдът се е позовал при обсъждане закрилата на ищцата.
Предвид изложеното не се установява основание за допускане на касационно обжалване по чл. 280, ал. 1 ГПК.
С оглед изхода на делото на основание чл. 78, ал. 3 ГПК жалбоподателката ще следва да заплати съдебни разноски за касационното производство направени от другата страна в размер на 500 лв. адвокатско възнаграждение по представен договор за правна защита и списък на разноски по чл. 80 ГПК.
Воден от горното, Върховният касационен съд, състав на трето г. о.
О П Р Е Д Е Л И
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивно решение № 4047 от 30.09.2014г. по в. гр. дело № 686/2014г. на Благоевградски окръжен съд.
ОСЪЖДА Ф. Е. О. да заплати на Професионална гимназия по машиностроене „П. Р. С.” [населено място] съдебни разноски за касационното производство в размер на 500 лв. адвокатско възнаграждение.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ
ЧЛЕНОВЕ