5
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 776
С., 10.06. 2014 година
Върховният касационен съд на Република България, Трето гражданско отделение, в закрито заседание на четиринадесети май, през две хиляди и четиринадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: КАПКА ЮСТИНИЯНОВА
ЧЛЕНОВЕ: Л. БОГДАНОВА
С. ДИМИТРОВА
като разгледа докладваното от съдия С. Д. гр.д. № 1759 по описа за 2014 г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производство по чл. 288, вр. с чл. 280, ал. 1 ГПК.
Постъпила е касационна жалба от Т. А. А. от [населено място], чрез пълномощника си адв. Е. В. от АК-С., против въззивно решение № 8499 от 16.12.2013 г., постановено по в.гр.д. № 14969/2013 г. на Софийски градски съд, ГО, ІV-Г състав, с което като е потвърдено решението от 16.08.2013 г. на Софийски районен съд, ГО, 56 с-в, постановено по гр.д. № 45283/2012 г., са отхвърлени предявените от Т. А. А., срещу Агенция „Митници” [населено място], искове за защита срещу незаконно уволнение с правно основание чл. 344, ал. 1, т. 1, т. 2 и т. 3, вр. с чл. 225, ал. 1 КТ.
В изложение на основанията за допускане на касационно обжалване, касаторът поддържа, че с постановеното решение на въззивния съд, с което неправилно са отхвърлени предявените от него искове за защита срещу незаконно уволнение с правно основание чл. 344, ал. 1, т. 1, т. 2 и т. 3, вр. с чл. 225, ал. 1 КТ, съдът се е произнесъл по материалноправни въпроси, от значение за изхода на делото, за които твърди, че са решавани противоречиво от съдилищата, както и са от значение за точното прилагане на закона, както и за развитие на правото – основания по чл. 280, ал. 1, т. 2 и т. 3 ГПК. Изведените материалноправни въпроси са: правилно и законосъобразно ли е изпълнил задълженията си директорът на Агенция „Митници” по прилагането на ПМС № 129 от 26.06.2012 г. за привеждане на поверената му администрация в съответствие с новите изисквания на К., като служителите по трудово правоотношение, заемащи длъжности, определени за заемане от държавен служител, не са информирани за предстоящите промени и не им е предоставена възможност да подадат заявления и да кандидатстват за длъжности по трудово правоотношение и в случая задължен ли е работодателят да приложи чл. 329 КТ, след като ПМС 129 от 2012 г. засяга и служителите по трудово правоотношение; относно упражненото право на уволнение по чл. 325, ал. 1, т. 12 КТ – определени ли са в § 9, ал. 1 от ПЗР на Наредбата за прилагане на Класификатора на длъжностите в администрацията изброените длъжности за заемане от държавен служител, след като тези длъжности са заличени за заемане от държавен служител в новия К., а липсва и заповед на работодателя и не съществуват в новото длъжностно разписание, както и тълкуването на посочената норма, предвид характера на длъжностите в администрацията като експертните длъжности са с аналитични или контролни, както и със спомагателни функции, като първите се заемат по служебно правоотношение, а вторите по трудово; правилно ли е упражнено правото на уволнение по чл. 325, ал. 1, т. 12 КТ след като съществува определено несъответствие между двете длъжности и съгласно Наредбата за прилагане на К., в която се преповтаря Наредбата на Е., че експертните длъжности със спомагателни функции се заемат от лица, работещи по трудово правоотношение; правилно ли е упражнено правото на уволнение по чл. 325, ал. 1, т. 12 КТ след като посочените длъжности в § 9, ал. 1 от ПЗР на Наредбата за прилагане на Класификатора на длъжностите в администрацията са заличени и не съществуват като длъжностно наименование в новия К., а липсва и заповед на работодателя и не съществуват в новото длъжностно разписание; законосъобразна ли е издадената заповед от работодателя при нарушаване на чл. 8 и чл. 7в КТ и води ли това до ограничаване на правната и адекватна защита на служителя. В подкрепа на твърденията си жалбоподателят е представил следната съдебна практика: решение № 530 от 29.06.2010 г. по гр.д. № 1654/2009 г. на ІІІ г.о. на ВКС, решение № 232 от 22.03.2009 г. по гр.д. № 392/2009 г. на ІІІ г.о. на ВКС, постановени по реда на чл. 290 и сл. ГПК, както и решение № 3951 от 26.03.2009 г. по адм.д. № 13391/2008 г.,V отд. на ВАС, решение № 3570 от 22.05.2001 г. по адм.д. № 8555/2000 г.,ІІІ отд. на ВАС и въззивно решение № 274 от 05.07.2010 г. по гр.д. № 306/2010 г. на Врачанския окръжен съд. Представените решения на ВАС и въззивното решение, за което липсват данни, че е влязло в законна сила, не съставляват противоречива съдебна практика, съгласно даденото разрешение в т. 2 и т. 3 на ТР № 1 от 19.02.2010 г. на ВКС, по тълк.д. № 1/2009 г. на ОСГТК. Тъй като представените решения на ВКС са постановени по реда на чл. 290 и сл. ГПК, основанието за допускане на касационното обжалване е по чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК, а не заявеното от касатора по чл. 280, ал. 1, т. 2 ГПК.
Ответникът по касационната жалба, Агенция „Митници”, [населено място] не изразява становище по нея в писмен отговор по чл. 287, ал. 1 ГПК.
Върховният касационен съд, Гражданска колегия, Трето отделение, като взе предвид изложените основания за допускане на касационно обжалване и като провери данните по делото, констатира следното:
Касационната жалба е срещу подлежащ на обжалване акт на въззивен съд – отхвърлени неоценяеми искове за защита срещу незаконно уволнение по чл. 344, ал. 1, т. 1 и т. 2 и обусловен от първия оценяем иск по чл. 344, ал. 1, т. 3, вр. с чл. 225, ал. 1 КТ, поради което се явява допустима. Същата е редовна като подадена в срока по чл. 283 ГПК.
За да постанови обжалваното решение, въззивният съд е приел, че уволнителната заповед е законосъобразна на основание чл. 325, ал. 1, т. 12 КТ, тъй като с изменение на нормативната уредба е предвидено длъжността, която е заемал ищеца по трудово правоотношение – „старши митнически специалист”, да се заема по служебно правоотношение. Приел е, че в случая определянето на длъжността за заемане по служебно правоотношение е единственото необходимо и достатъчно условие за законосъобразността на извършеното уволнение по чл. 325, ал. 1, т. 12 КТ и е без правно значение обстоятелството дали при работодателя съществуват други длъжности с различни трудови функции, които продължават да се заемат по трудово правоотношение, както и дали лицето отговаря на изискванията за заемането им или на изискванията за заемане на държавна служба.
Изведените материалноправни въпроси, описани по-горе, с изключение на въпроса за приложението в случая на чл. 329 КТ, който се поставя за първи път пред касационната инстанция, са важни, но те са решени от въззивния съд в съответствие със задължителната съдебна практика по приложението на уволнителното основание по чл. 325, ал. 1, т. 12 КТ – решения на ВКС, постановени по реда на чл. 290 и сл. ГПК, включително и представените от касатора като съдебна практика към изложението по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК. В тях нееднозначно е прието, че с нормата на чл. 325, ал. 1, т. 12 КТ законодателят предоставя правото на работодателя с едностранно изявление без предизвестие да прекрати трудовото правоотношение с работника, чиято длъжност е определена за заемане от държавен служител, като законосъобразността на уволнението на това основание се предпоставя от единственото условие определената за заемане от държавен служител длъжност да се изпълнява по създадено за нея трудово правоотношение. Именно в съответствие с тази задължителна съдебна практика въззивният съд е приел, че с ПМС № 129/2012 г., в сила от 01.07.2012 г., е приет нов класификатор на длъжностите в администрацията и Наредба за прилагането му. Съгласно § 9, ал. 1 от ПЗР на Наредбата за прилагане на класификатора на длъжностите в администрацията, служителите заемащи по трудово правоотношение на длъжностите „главен митнически специалист”, „старши митнически специалист” и „младши митнически специалист” в Агенция „Митници”, съгласно отменения Е., се преназначават на длъжността „инспектор” в Агенция „Митници” при условията и по реда на § 36 от ПЗР на ЗИД на З.. В новия класификатор на длъжностите в администрацията не съществуват длъжностите „главен митнически специалист”, „старши митнически специалист” и „младши митнически специалист”, които по отменения класификатор са експертни длъжности със спомагателни функции, за които се предвижда трудово правоотношение. В новия класификатор вместо тези длъжности са предвидени длъжности – „инспектор” в Агенция „Митници”, които се заемат по служебно правоотношение при условията и по реда на § 36 от ПЗР на ЗИД на З.. В съответствие с тези законови изисквания директорът на Агенция „Митници” е утвърдил ново длъжностно разписание, в сила от 01.07.2012 г., съгласно което в Митница Столична всички длъжности се заемат по служебно правоотношение, поради което е прекратено трудовото правоотношение с ищеца, заемал длъжността „старши митнически специалист” на основание чл. 325, ал. 1, т. 12 КТ. В тази връзка поставения материалноправен въпрос – законосъобразна ли е издадената заповед от работодателя при нарушаване на чл. 8 и чл. 7в КТ и води ли това до ограничаване на правната и адекватна защита на служителя, е некоректно поставен, а и е неотносим по спора, тъй като в случая работодателят е издал процесната заповед в съответствие с изискванията на чл. 325, ал. 1, т. 12 КТ, предвид изменението на нормативната уредба, с която е бил длъжен да се съобрази. Тъй като приетото във въззивното решение по поставените въпроси е в съответствие със задължителната съдебна практика, релевираното основание за допускане на касационното обжалване по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК, е неприложимо.
По изложените съображения следва да се приеме, че не са налице основанията за допускане до касационен контрол по чл. 280, ал. 1, т. 1 и т. 3 ГПК на обжалваното въззивно решение.
По изложените съображения, Върховният касационен съд, състав на Трето гражданско отделение,
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивно решение № 8499 от 16.12.2013 г., постановено по в.гр.д. № 14969/2013 г. на Софийски градски съд, ГО, ІV-Г състав, по касационна жалба с вх. № 4203 от 15.01.2014 г. на Т. А. А. от [населено място].
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: