4
ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 1005
С., 3.11. 2015 г.
Върховният касационен съд, трето гражданско отделение в закрито заседание на 14 октомври две хиляди и петнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Капка Юстиниянова
ЧЛЕНОВЕ: Л. Богданова
С. Димитрова
като разгледа докладваното от съдията Капка Юстиниянова
гр. д. № 3202/2015 година, за да се произнесе взе пред вид следното:
Производство по чл. 288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на @@4@ [населено място] чрез пълномощник адв. Н. К. Бургаска адвокатска колегия против въззивно решение № ІV-15 от 13.02.2015г. по в. гр. дело № 35/2015г. на Бургаски окръжен съд, с което е потвърдено решение № 197 от 16.10.2014г. по гр. дело № 577/2014г. на Карнобатски районен съд в частта, с която е признато за незаконно и отменено уволнението на К. С. М. извършено с Акт за прекратяване № 69 от 01.07.2014г. на основание чл. 325, т. 3 КТ, същата е възстановена на заеманата преди уволнението длъжност „специалист” и като потвърдил решението в частта, с която е присъдено обезщетение за оставане без работа поради незаконно уволнение в размер на 1723,06 лв., въззивният съд присъдил още 861,50 лв., или общо обезщетение в размер на 2584,56 лв., ведно със законна лихва считано от 06.08.2014г.
В изложение за допускане на касационно обжалване жалбоподателят поставя процесуалноправни въпроси, конкретизирани като от значение за решаване на делото, както следва – може ли съдът да обоснове незаконност на уволнението с факт, който не е бил заявен с исковата молба или чрез нейното изменение и допълване, респ. следва ли съдът, ако констатира незаявено с исковата молба основание за незаконност на уволнението да включи същото в доклада и укаже на страните да ангажират доказателства. В останалата част въпросите са теоретични, без да са свързани с предметното естество на делото. Представена е съдебна практика на Върховния касационен съд по приложението на чл. 146, ал. 2 ГПК, чл. 266 ГПК и други процесуални въпроси разрешени с оглед конкретиката на делата, по които са постановени решения по реда на чл. 290 ГПК. Поддържа се основание за допускане на касационно обжалване по чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК.
Ответницата К. С. М. чрез пълномощник адв. Т. Т. в писмен отговор оспорва наличие на основание за допускане на касационно обжалване. Поддържа, че процесуалноправните въпроси с обжалваното решение са разрешени в съответствие със задължителната съдебна практика на ВКС, което изключва хипотезата на чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК като основание за допускане на касационно обжалване. Направено е искане за присъждане на съдебни разноски.
Върховният касационен съд, състав на трето г. о., като взе предвид, че решението е въззивно, с което е потвърдено първоинстанционно решение по разгледани искове по чл. 344, ал. 1, т. 1-3 КТ намира, че касационната жалба е допустима, подадена е в срок и е редовна.
Поставения процесуалноправен въпрос е свързан с решаващата дейност на съда, но не обосновава основание за допускане на касационно обжалване по чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК.
С обжалваното решение съдът е извършил анализ на разпоредбата на чл. 68, ал. 1, ал. 3 и ал. 4 КТ визираща условията, при които може да се сключи срочен трудов договор, тъй като между страните е бил сключен срочен трудов договор, който е прекратен поради изтичането на уговорения срок. Констатирано е, че заеманата от ищцата длъжност по длъжностна характеристика е за „специалист – горска охрана”; изпълняваната работа няма временен, сезонен или краткотраен характер по смисъла на чл. 68, ал. 3 КТ, тъй като няма случаен и еднократен характер спрямо основния предмет на дейност на предприятието/учреждение, не зависи от сезонните условия и няма подчертано кракът срок на изпълнение; обсъдено е предвиденото в ал. 4 на чл. 68 изключение за сключване на срочен трудов договор за срок най-малко от една година за работи и дейности, които нямат временен, сезонен или краткотраен характер, с оглед определението за „изключение” по смисъла на § 1, т. 8 ДР КТ, което да е съществувало към момента на сключването на трудовия договор и е констатирано, че в договора не са посочени причини (икономически, технологични, финансови, пазарни) обуславящи срочността му. При тези констатации е прието, че трудовият договор с ищцата е сключен в нарушение на чл. 68, ал. 3 и ал. 4, вр. ал. 1 КТ и съгласно ал. 5 договорът се смята за сключен за неопределено време, поради което работодателят не е имал основание да го прекрати по чл. 325, ал. 3 КТ поради изтичането на уговорения срок.
П. въпрос е поставен с твърдението, че като основание за незаконност на уволнението в исковата си молба ищцата се е позовала единствено на обстоятелството, че след изтичането на уговорения срок по договора, тя е продължила да работи повече от пет дни, без писмено възражение от работодателя, поради което срочният трудов договор се е трансформирал в безсрочен по чл. 69, ал. 1 КТ и работодателят не е имал основание да го прекрати по чл. 325, т. 3 КТ. Поддържано е, че първоинстанцият съд уважил исковете като се е позовал на разпоредбите на чл. 68, ал. 3, ал. 4, и ал. 5 във вр. с ал. 1 КТ и по този начин съдът поставил грешна правна квалификация и в същото време не указал на страните, че ще изследва законността (валидността) на възникналото трудово правоотношение – оплаквания въведени с въззивната жалба на ответника.
С въззивното решение съдът е дал отговор на всички доводи и възражения по въззивната жалба – приел е, че правната квалификация на спорното материално право поставена с решението от първия съд по чл. 344, ал. 1 т. 1-3 КТ е изведена при точно субсумиране на фактите към правна норма; посочил е, че съдът е длъжен да следи за изпълнението на императивни правни норми и без изрично страната да се позовава, когато тези норми са нарушени, поради което констатираното от съда нарушаване на императивни разпоредби на материалния закон от работодателя не съставлява неправилна правна квалификация на спорното право, нито произнасяне по факти, които не са въведени в спора. След като работодателят е сключил срочен трудово договор по реда на чл. 68 КТ, съдът има право да провери дали материалният закон е приложен точно, дори неговото нарушаване да не е било въведено като основание за незаконност на уволнението. В този смисъл ТР № 1/09.12.2013г. по т.д. №1/2013г. на ОСГТК на ВКС и ТР № 1/17.07.2001г. по т. д. № 1/2001г. на ОСГК на ВКС.
Представената от жалбоподателя съдебна практика касае приложение на разпоредбите по чл. 266 ГПК и чл. 146 ГПК, които са извън предмета на поставения правен въпрос.
Предвид изложеното по поставения процесуалноправен въпрос не се установява приложното поле на чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК като основание за допускане на касационно обжалване.
С оглед изхода на делото на основание чл. 78, ал. 3 ГПК жалбоподателят ще следва да заплати на ответницата по касационната жалба съдебни разноски за настоящето производство в размер на 500 лв. адвокатско възнаграждение по представен договор за правна защита.
Воден от горното, Върховният касационен съд, състав на трето г. о.
О П Р Е Д Е Л И
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивно решение № ІV-15 от 13.02.2015г. по в. гр. дело № 35/2015г. на Бургаски окръжен съд.
ОСЪЖДА [община] да заплати на К. С. М. съдебни разноски за настоящето производство в размер на 500 лв. адвокатско възнаграждение.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ
ЧЛЕНОВЕ