4
ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 1077
С., 4.11. 2013 г.
Върховният касационен съд, трето гражданско отделение в закрито заседание на 23 октомври две хиляди и тринадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Капка Юстиниянова
ЧЛЕНОВЕ: Л. Богданова
С. Димитрова
като разгледа докладваното от съдията Капка Юстиниянова
гр. д. № 3435/2013 година, за да се произнесе взе пред вид следното:
Производство по чл. 288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на А. Е. К. и Ф. М. К. чрез адвокат Щ. Щ. Хасковска адвокатска колегия против въззивно решение № 483 от 21.01.2013 г. по гр. дело № 11830/2012 г. на Софийски градски съд, с което е потвърдено решение от 04.07.2012 г. по гр. дело № 10951/2012 г. на Софийски районен съд за отхвърляне исковете на А. Е. К., Ф. М. К., Б. Р. К., С. Б. К. и С. Б. К. против [фирма] [населено място] общо за сумата 210 000 лв., или поотделно по 30 000 лв. за А. Е. К., Ф. М. К. и Б. Р. К. и по 60 000 лв. за С. Б. К. и С. Б. К. обезщетение за неимуществени вреди претърпени от трудова злополука.
В изложение за допускане на касационно обжалване жалбоподателите поддържат, че с обжалваното решение в противоречие с представена съдебна практика са разрешени материалноправните въпроси – може ли съдът да приложи разпоредбата на чл. 200, ал. 4 КТ спрямо обезщетенията определени на възходящите на починалия при трудова злополука работник или служител, когато те не са негови наследници и може ли съдът да приложи разпоредбата на чл. 200, ал. 4 КТ като намалява обезщетенията не само с получени суми по сключени договори за застраховане на работниците и служителите, но и с получени суми на друго основание – дарение. Представени са съдебни решения по гр. дело № 256/2009 г. на Разградски районен съд; гр. дело № 11853/2010 г. на Софийски районен съд и гр. дело № 2524/2011 г. на Пловдивски окръжен съд – всички влезли в сила по приложението на чл. 200, ал. 1 и ал. 4 КТ, чрез които жалбоподателите обосновават приложно поле за допускане на касационно обжалване по чл. 280, ал. 1, т. 2 ГПК. Представените съдебните решения, за които няма данни да се влезли в сила не съставляват съдебна практика по смисъла на чл. 280, ал. 1 ГПК. Те са извън обхвата на приложното поле по чл. 280, ал. 1 ГПК като основание за селектиране на касационната жалба.
Ответникът [фирма] [населено място] в писмен отговор оспорва основанието за допускане на касационно обжалване. Излага съображения, че поставените правни въпроси не са обусловили изхода на делото по отношение обезщетението, което двамата жалбоподатели са получили от работодателя извънсъдебно, както и че от същото съдът не е приспадал изплатеното застрахователно обезщетение получено от законните наследници на починалия – съпруга и две деца, по отношение на които решението е влязло в сила. Развити са съображения и по съществото на спора в подкрепа правилността на обжалваното решение.
Върховният касационен съд, състав на трето г. о., като взе предвид, че решението е въззивно, с което е потвърдено първоинстанционно решение по разгледани искове по чл. 200 КТ намира, че касационната жалба е допустима, подадена е в срок и е редовна.
Поставените в изложението по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК правни въпроси не са разрешени с обжалваното решение в противоречие с представената съдебна практика, което изключва приложното поле на чл. 280, ал. 1, т. 2 ГПК.
С цитираните съдебни актове са разгледани случаи на присъдени обезщетения за неимуществени вреди на наследниците на починали при трудова злополука работници. В решенията е прието, че заплатеното застрахователно обезщетение по задължителна застраховка „Злополука” сключена между работодателя и застрахователния институт се получава от законните наследници на починалото при злополуката лице – съпруг и неговите нисходящи (деца) и се приспада от обезщетението определено от съда. Когато се присъждат обезщетения на възходящите на починалия лица – негови родители, съдът определя размера на обезщетение за всеки един, което не може да бъде намалявано със застрахователното обезщетение получено от законните наследници на починалия – съпруг и деца. Само при наличие на установено съпричиняване на вредата от пострадалото лице, обезщетението им се намалява със съответно определения от съда процент.
Обжалваното решение, касателно дължимото обезщетение на двамата жалбоподатели – възходящи на починалия при трудовата злополука техен син, не е постановено в противоречие с приетото в представената и обсъдена съдебна практика.
Жалбоподателите са претендирали обезщетение в размер на 30 000 лв. за всеки един. Съдът е определил 80% процента съпричиняване на вредоносния резултат от пострадалия, поради което работодателят е следвало да заплати 20% от претендираното обезщетение – по 6000 лв. на всеки един или общо 12 000 лв. за двамата ищци. Тази сума е била преведена от работодателя с 12 броя разходни касови ордери, получена от ищците, като в процеса на делото работодателят е превел още 25 2000 лв. на ищците, или общо 37 200 лв. Ищците – възходящи, нисходящи и съпруга са живеели в едно домакинства с починалото при трудовата злополука лице и сумите са били превеждани за всички наследници. В тази връзка съдът е посочил, че спорът не е между ищците, поради което изплащането на суми от работодателя общо на ищците има погасителен ефект. В процеса на делото не е обсъждана хипотезата сумите да са били престирани с дарствено намерение. Напротив, работодателят е изплатил същите като обезщетение за понесените морални вреди от близките на починалия и това се потвърждава от направеното в процеса по делото плащане. В този смисъл въпроса – може ли съдът да приложи разпоредбата на чл. 200, ал. 4 КТ като намалява обезщетенията с получени суми на друго основание, в случая като дарение не кореспондира с данните по делото, не е поставян на обсъждане и в този смисъл се явява ирелевантен за изхода на спора и не съставлява основание за допускане на касационно обжалване по чл. 280, ал. 1 ГПК.
Въпросът – може ли съдът да приложи разпоредбата на чл. 200, ал. 4 КТ спрямо обезщетенията определени на възходящите на починалия при трудова злополука работник или служител, когато те не са негови наследници, не е разрешен в противоречие с представената съдебна практика, тъй като не се установява дължимото обезщетение в размер общо на 12 000 лв. за двамата ищци да е намалено със застрахователното обезщетение в размер на 12 600 лв., изплатено на съпругата на починалия работник. Вътрешните отношения между ищците са извън предмет на делото. В тази връзка съдът е посочил, че извършеното плащане от работодателя – извънсъдебно и по време на процеса има погасителен ефект.
Предвид изложеното по поставените правни въпроси не се установя приложното поле на чл. 280, ал. 1, т. 2 ГПК като основание за допускане на касационно обжалване.
С оглед изхода на делото на основание чл. 78, ал. 3 ГПК жалбоподателите ще следва да заплатят на другата страна съдебни разноски за настоящето производство в размер на 1000 лв. адвокатско възнаграждение по представен договор за правна защита.
Воден от горното, Върховният касационен съд, състав на трето г. о.
О П Р Е Д Е Л И
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивно решение № 483 от 21.01.2013 г. по гр. дело № 11830/2012 г. на Софийски градски съд.
ОСЪЖДА А. Е. К. и Ф. М. К. да заплатят на [фирма] [населено място] съдебни разноски за настоящето производство в размер на 1000 лв. адвокатско възнаграждение.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ
ЧЛЕНОВЕ