3
ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 574
С., 08.05. 2013 г.
Върховният касационен съд, трето гражданско отделение в закрито заседание на 24 април две хиляди и тринадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Капка Юстиниянова
ЧЛЕНОВЕ: Л. Богданова
С. Димитрова
като разгледа докладваното от съдията Капка Юстиниянова
гр. д. № 79/2013 година, за да се произнесе взе пред вид следното:
Производство по чл. 288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на Р. Д. Д. чрез адвокат М. П. – В. адвокатска колегия против въззивно решение № 134 от 03.07.2012г. по в. гр. дело № 266/2012 г. на Варненски апелативен съд, с което е потвърдено решение № 1677 от 22.12.2011 г. по гр. дело № 826/2011 г. на Варненски окръжен съд за отхвърляне иска на жалбоподателя против [фирма] [населено място] и И. Е. Д. за прогласяване нищожността на договорна ипотека върху апартамент № 2, находяща се на адрес – [населено място], [улица], учредена в полза на [фирма] за обезпечаване на вземания, произхождащи от договор за банков кредит № ВГ 529 от 23.10.2008 г. в полза на кредитодателя [фирма] обективирана в нотариален акт за договорна ипотека № 35, том ІІ, рег. № 1894, дело № 234/2008 г. от 27.10.2008 г. поради липса на съгласие от съпруга – несобственик на основание чл. 23 СК (отм.).
В изложение за допускане на касационно обжалване жалбоподателят поставя правните въпроси – може ли с неизразяване на несъгласие да се осъществи императивното изискване на чл. 23 СК (отм.) за изрично дадено съгласие и достатъчно ли е узнаването на факта на сделката, за да се приеме, че сделката е санирана по смисъла на чл. 23 СК (отм.); може ли съдът да замести задължението на нотариуса по чл. 25 З. за точно прилагане на закона като изяснява волята на страните и фактическото положение; следва ли с всички доказателствени средства да се дирят причините за не даване на съгласие и бездействието на съпруга – несобственик покрива ли съдържанието на чл. 23 СК (отм.); съставлява ли нарушение на материалния закон и от какъв характер е порокът на сключената сделка в нарушение на императивната забрана на чл. 23 З. – нотариусът да не се намира в особени отношения със страните по сделката. Жалбоподателят представя съдебна практика – решения и определения на Върховния касационен съд, чрез която обосновава приложното поле на чл. 280, ал. 1, т. 2 ГПК като основание за допускане на касационна обжалване.
Ответникът [фирма] [населено място] в писмен отговор оспорва основанието за допускане на касационно обжалване по съображения в подкрепа правилността на обжалваното решение.
Ответницата И. Е. Д. не е представила писмен отговор на касационната жалба.
Върховният касационен съд, състав на трето г. о., като взе предвид, че решението е въззивно, с което е потвърдено първоинстанционно решение по разгледан иск по чл. 23 СК (отм.) намира, че касационната жалба е допустима, подадена е в срок и е редовна.
Поставените в изложението материалноправни въпроси не са обуславящи за изхода на делото и не съставляват основание за допускане на касационно обжалване по чл. 280, ал. 1 ГПК.
С обжалваното решение е отхвърлен иск за обявяване нищожността на договор за ипотека сключен от съпруга – едноличен собственик на 1/6 идеална част от ипотекирания имот за обезпечаване на негово задължение по банков кредит, представляващ семейно жилище, предявен от съпруга-несобственик, като сключен в нарушение на чл. 23 СК (отм.), без да е взето неговото съгласие.
Видно от представената от жалбоподателя съдебна практика на Върховния касационен съд – решения по гр. дело № 40/2001г., втора г. о. и гр. дело № 38/2000 г. второ г. о., съгласието по чл. 23 СК (отм.) не е елемент от фактическия състав на сделката. По своя характер то е изискване, което обуславя правното действие на извършеното разпореждане. Със съгласието се взема положително отношение към извършеното разпореждане и се допуска неговото правно действие, затова може да бъде дадено и след сключването на сделката. Касае се до висяща недействителност, която се трансформира в действителност с даване на съгласие от съпруга – несобственик. При оспорването му по чл. 23 СК (отм.) договорът не е нищожен, поради противоречие със закона, а относително недействителен. Договорът е порил действие между разпоредилия се съпруг и третото лице, но е непротивопоставим на съпруга – несобственик, доколкото може да засегне негови права върху семейното жилище, в случай на развод или унищожаване на брака, при определяне на мерките относно ползването на семейното жилище. В този смисъл е решение по гр. дело № 659/2010 г., ВКС, трето г. о., постановено по реда на чл. 290 ГПК.
Жалбоподателят е предявил иск за нищожност на договора, който е отхвърлен, тъй като видно от цитираната съдебна практика, договорът не е нищожен, а относително недействителен, непротивопоставим на съпруга – несобственик, ако засяга негови права във връзка със семейния характер на жилището.
Предвид изложеното не се установява основание за допускане на касационно обжалване по чл. 280, ал. 1 ГПК.
С оглед изхода на делото жалбоподателят ще следва да заплати на [фирма] съдебни разноски за настоящето производство в размер на 3150 лв.
Воден от горното, Върховният касационен съд, състав на трето г. о.
О П Р Е Д Е Л И
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивно решение № 134 от 03.07.2012г. по в. гр. дело № 266/2012 г. на Варненски апелативен съд.
ОСЪЖДА Р. Д. Д. да заплати на [фирма] [населено място] съдебни разноски за настоящето производство в размер на 3150 лв. адвокатско възнаграждение.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ
ЧЛЕНОВЕ