4
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 337
С., 05.03. 2014 година
Върховният касационен съд на Република България, Трето гражданско отделение, в закрито заседание на деветнадесети февруари, през две хиляди и четиринадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: КАПКА ЮСТИНИЯНОВА
ЧЛЕНОВЕ: Л. БОГДАНОВА
С. ДИМИТРОВА
като разгледа докладваното от съдия С. Д. гр.д. № 7526 по описа за 2013 г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл. 288, вр. с чл. 280, ал. 1 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на И. С. Д. от [населено място], чрез пълномощника си адв. Г. Г. от АК-Я. против въззивно решение № 134 от 01.10.2013 г. по в.гр. дело № 324/2013 г. на Ямболския окръжен съд, ГК, с което като е потвърдено решение № 387 от 03.07.2013 г. по гр. дело № 814/2013 г. на Ямболския районен съд, са отхвърлени предявените искове за защита срещу незаконно уволнение с правно основание чл. 344, ал. 1, т. 1-3 КТ, предявени от касаторката срещу [фирма] [населено място].
В изложение на основанията за допускане на касационно обжалване жалбоподателката поставя правния въпрос от материално естество, обусловил изхода на делото, относно приложението на чл. 329 КТ и по-конкретно подлежи ли на съдебна преценка извършеният от работодателя подбор, относно това основават ли се приетите от работодателя оценки по законовите критерии по чл. 329 КТ на действително притежаваните от работниците и служителите квалификация и ниво на изпълнение на възложената работа, за който твърди, че е решен от въззивния съд в противоречие със задължителната съдебна практика – ТР № 3/2011 г. по тълк.д. № 3/2011 г. на ОСГК на ВКС – основание по чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК. Прилага и съдебни решения на ВКС, постановени по реда на чл. 290 ГПК, с твърдението, че приетото по този въпрос от въззивния съд им противоречи.
Ответникът по касационната жалба [фирма] [населено място], чрез пълномощника си адв. Х. К. от АК-Я., в писмен отговор по чл. 287, ал. 1 ГПК оспорва жалбата като неоснователна и изразява становище за липсата на основанието по чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК за допускането й до касационен контрол.
Върховният касационен съд, състав на Трето гражданско отделение, като взе предвид, че решението е въззивно, с което са отхвърлени искове за защита срещу незаконно уволнение по чл. 344, ал. 1, т. 1-3 КТ, намира че касационната жалба е допустима, подадена е в срока по чл. 283 ГПК и е редовна.
С обжалваното решение, с което предявените искове за защита срещу незаконно уволнение са отхвърлени като неоснователни, въззивният съд е приел, че в случая е налице реално съкращаване на щата като за длъжността „контрольор качество на продукта” при ответното дружество от 75 бройки по старото щатно разписание са редуцирани на 61 броя по новото щатно разписание в резултат на извършените структурни промени в отдел „Качество”. Съдът е приел също така, че извършеният подбор между всички, заемали длъжността, с протокол от 27.03.2013 г. на назначената от работодателя комисия е законосъобразен, тъй като е осъществен съобразно критериите, визирани в нормата на чл. 329 КТ – по-добра квалификация и ниво на изпълнение на възложената работа. В резултат на извършения подбор, тъй като ищцата е получила по-ниски оценки, което е установено, както от протокола на комисията по подбора, така и от показанията на разпитаните свидетели, е прекратено трудовото правоотношение с нея на основание чл. 328, ал. 1, т. 2 КТ.
В тази връзка по поставения материалноправен въпрос – подлежи ли на съдебна преценка извършеният от работодателя подбор на основание чл. 329 КТ, съобразно законовите критерии по чл. 329 КТ на действително притежаваните от работниците и служителите квалификация и ниво на изпълнение на възложената работа, в случая въззивният съд е извършил съдебен контрол за законосъобразното упражняване на подбора, респ. законосъобразното приложение на критериите установени с разпоредбата на чл. 329, ал. 1 КТ, с което не се е отклонил от задължителната съдебна практика, установена по чл. 292 ГПК с Тълкувателно решение № 3 от 16.01.2012 г. по тълк. дело № 3/2011 г. ОСГК на ВКС, според която при прекратяване на трудовото правоотношение поради съкращаване в щата или намаляване обема на работа, подборът става част от правото на уволнение, затова при спор за законосъобразност на уволнението, съдът упражнява съдебен контрол за точното прилагане на закона, който не се изчерпва само с констатиране формалното прилагане на критериите по чл. 329 КТ, а обхваща проверка на приетите от работодателя и оспорени от работника или служителя оценки по същите критерии. В този смисъл във въззивното решение е прието, че в подбора са участвали всички заемащи длъжността, от която е съкратена ищцата, извършен е при ясно определени критерии съответстващи на законовите, като ищцата и още трима работника, получили по-ниски оценки от останалите, са определени за съкращение, но преди това им е предложена друга, по-лека работа в предприятието – „пакетировач”, която ищцата е отказала да заеме, поради което трудовото й правоотношение е прекратено на основание чл. 328, ал. 1, т. 2 КТ. Тези изводи на въззивния съд се явяват в съответствие със задължителната съдебна практика, установена с цитираното ТР № 3/2012 г., а не в противоречие с нея. Следователно, решаващият съд е извършил съдебен контрол за законосъобразното упражняване на подбора, респ. законосъобразното приложение на критериите на чл. 329 КТ, с което не се е отклонил от посочената задължителна съдебна практика, установена по реда на чл. 292 ГПК.
По изложените съображения, настоящата инстанция намира, че по поставения правен въпрос от материално естество, от значение за изхода на делото, не е налице основанието по чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК за допускане на въззивното решение до касационен контрол.
При този изход на делото пред настоящата инстанция, касаторката следва да бъде осъдена да заплати на ответника по жалбата направените разноски за касационното производство в размер на 300 лв. адвокатско възнаграждение.
По изложените съображения, Върховният касационен съд, състав на Трето гражданско отделение,
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивно решение № 134 от 01.10.2013 г. по в.гр. дело № 324/2013 г. на Ямболския окръжен съд, ГК, по касационна жалба с вх. № 4508 от 28.10.2013 г. на И. С. Д. от [населено място].
ОСЪЖДА И. С. Д. от [населено място] да заплати на [фирма] [населено място] направените разноски по делото за касационното производство в размер на 300/триста/ лева.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ :
ЧЛЕНОВЕ :