3
Определение на Върховен касационен съд, ІІІ г.о.
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 301
С., 26.04..2012 година
Върховният касационен съд на Република България, Трето гражданско отделение, в закрито заседание на двадесет и пети април, през две хиляди и дванадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: КАПКА ЮСТИНИЯНОВА
ЧЛЕНОВЕ: Л. БОГДАНОВА
С. ДИМИТРОВА
като изслуша докладваното от съдията С. Д.
ч.гр.дело № 267/2012 година и за да се произнесе, взе предвид следното :
Производството е по реда на чл. 278, вр. с чл. 274, ал. 2 ГПК.
Образувано е по частна жалба на Г. И. Г. от [населено място], срещу решение от 26.01.2012 г. по ч.гр.д. № 6287/2011 г. на Софийски градски съд, ГО, ІІ-в състав, което е оставено без разглеждане възражението по реда на чл. 423, ал. 1 ГПК на Г. И. Г. срещу заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК, издадена на 28.12.2009 г. по ч.гр.д. № 15396/2009 г. по описа на СРС, 113 с-в. Поддържат се оплаквания за допуснати нарушения на съдопроизводството и се иска отмяна на решението.
Върховният касационен съд, състав на Трето гражданско отделение, разгледа частната жалба и провери обжалваното решение, имащо характер на определение, с оглед изискванията на чл. 274 и сл. от ГПК.
Жалбата е подадена в срока по чл. 275, ал.1 от ГПК и е процесуално допустима.
Разгледана по същество, частната жалба е неоснователна.
За да постанови обжалваното решение съдът е приел, че депозираното по реда на чл. 423 ГПК възражение пред въззивния съд е нередовно, тъй като молителят не е доказал момента на узнаването на заповедта за изпълнение, което е в негова тежест, поради което е оставил без разглеждане възражението по чл. 423, ал. 1 ГПК.
Решението на въззивния съд с характер на определение, е правилно.
Частният жалбоподател Г. Г. е депозирал пред въззивния съд възражение по чл. 423, ал. 1 ГПК срещу заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК, издадена на 28.12.2009 г. по ч.гр.д. № 15296/2009 г. по описа на СРС, ГО, 113 с-в. С разпореждане от 26.07.2011 г. въззивният съд му е указал в седмичен срок от получаване на препис от разпореждането да представи писмени доказателства, удостоверяващи датата на връчване на поканата за доброволно изпълнение на ЧСИ Н. М. с оглед процесуалната допустимост на молбата по чл. 423, ал. 1 ГПК, което той е получил лично на 03.08.2011 г. и тъй като в дадения му срок не е изпълнил указанията, с обжалваното решение от 26.01.2012 г. молбата му по чл. 423, ал. 1 ГПК е оставена без разглеждане като процесуално недопустима. В тази връзка следва да се посочи, че определението по чл. 423 ГПК за неприемане на възражение на длъжник, направено директно пред въззивния съд, не подлежи на последващ инстанционен контрол. Това е така поради обстоятелството, че тази част от заповедното производство въвежда извънинстанционна проверка относно правото на участие на длъжника в същото при наличие на изчерпателно уредени в процесуалния закон хипотези. В случай, че възражението бъде прието, се възстановява висящността на заповедното производство към момента по чл. 415 ГПК, а ако това възражение не бъде прието, то се възстановява стабилитета на издадената вече заповед за изпълнение – т.е. касае се за процесуален ред, сходен с производството за отмяна на влезли в сила съдебни решения по чл. 303 ГПК. В случая обаче постановеният от въззивния съд акт, с който е оставено без разглеждане възражението по реда на чл. 423, ал. 1 ГПК като процесуално недопустимо, поради неотстраняване на нередовностите му в срок подлежи на инстанционен контрол по силата на чл. 274, ал. 1, т. 1 ГПК, тъй като въззивният съд не се е произнесъл по същество в производството по чл. 423 ГПК.
В случая след като въпреки дадените изрични указания на съда и уведомяване на страната за неблагоприятните последици от неизпълнението на тези указания по привеждане нередовното възражение в съответствие с изискването на чл. 423, ал. 1, Г. И. Г. не е изпълнил указанието на съда за представяне на писмени доказателства, удостоверяващи датата на връчване на поканата за доброволно изпълнение на ЧСИ Н. М. с оглед процесуалната допустимост на молбата му по чл. 423, ал. 1 ГПК, то и оставянето без разглеждане на възражението по реда на чл. 423, ал. 1 ГПК като процесуално недопустимо поради нередовност, е правилно и следва да бъде потвърдено.
По изложените съображения, настоящият съдебен състав намира, че частната жалба е неоснователна и следва да бъде оставена без уважение, а обжалваното решение с характер на определение като постановено в съответствие със закона, следва да бъде потвърдено.
По изложените съображения, Върховният касационен съд, състав на Трето гражданско отделение,
О П Р Е Д Е Л И:
ПОТВЪРЖДАВА решение, имащо характер на определение, от 26.01.2012 г. по ч.гр.д. № 6287/2011 г. на Софийски градски съд, ГО, ІІ-в състав, с което е оставено без разглеждане възражението по реда на чл. 423, ал. 1 ГПК на Г. И. Г. от [населено място] срещу заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК, издадена на 28.12.2009 г. по ч.гр.д. № 15396/2009 г. по описа на СРС, 113 с-в.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ :
ЧЛЕНОВЕ: