1
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 1480
С., 20.12. 2012 година
Върховният касационен съд на Република България, Трето гражданско отделение, в закрито съдебно заседание на осемнадесети декември, през две хиляди и дванадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: КАПКА ЮСТИНИЯНОВА
ЧЛЕНОВЕ: Л. БОГДАНОВА
С. ДИМИТРОВА
като разгледа докладваното от съдия С. Д. гр.д. № 889 по описа за 2012 г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производство по чл. 288, вр. с чл. 280, ал. 1 ГПК.
Постъпила е касационна жалба от С. общежитие „М. Колони” [населено място], чрез пълномощника си адв. Д. Х. от АК-В., против въззивно решение № 1080 от 31.05.2012 г., постановено по в.гр.д. № 1205/2012 г. на Варненския окръжен съд, ГО, ІІІ състав, с което като е потвърдено решение № 49 от 06.01.2012 г. на Варненския районен съд, 17 с-в, постановено по гр.д. № 8108/2011 г., е уважен предявеният от С. Д. Д. от [населено място] срещу касатора, иск с правно основание чл. 357 във връзка с чл. 188, т. 2 КТ, за отмяна на заповед № 142/19.05.2011 г., издадена от директора на СО М. Колони”, с която на основание чл. 192, ал. 1, във връзка с чл. 188, т. 2, във връзка с чл. 187, т. 3, пр. 1 и т. 10 КТ му е наложено дисциплинарно наказание „предупреждение за уволнение”.
В изложение на основанията за допускане на касационно обжалване, касаторът поддържа, че в постановеното решение на въззивния съд, с което неправилно е уважен предявеният иск, съдът се е произнесъл по материалноправен и процесуалноправен въпроси, които са решени в противоречие с практиката на ВКС и са от значение за точното прилагане на закона, както и за развитието на правото – основания по чл. 280, ал. 1, т.1 и т. 3 ГПК. Изведените въпроси са – следва ли ответника в спора да търпи санкции от факта, че по независещи от него причини и поради изтичане на срока за съхраняване на определена документация – протоколи на общото събрание на общежитието, не е могъл да ги представи като доказателства по делото, за който твърди, че решаването му е от значение за точното прилагане на закона, както и за развитието на правото и може ли съдът да основе своите изводи само на избрани от него доказателства и доказателствени средства, без да обсъди другите и да изложи съображения защо ги отхвърля като недостоверни, за който твърди, че е решен в противоречие с практиката на ВКС. Позовава се и прилага съдебна практика – решение № 24 от 28.01.2010 г. на ВКС по гр.д. № 4744/2008 г., І г.о., постановено по реда на чл. 290 ГПК и решение № 1678 от 01.12.1999 г. на ВКС по гр.д. № 570/1999 г., ІІІ г.о., постановено по стария процесуален ред.
Ответникът по касационната жалба, С. Д. Д. от [населено място], чрез пълномощника си адв. А. П. от АК-В. в писмен отговор по чл. 287, ал. 1 ГПК изразява становище за нейната неоснователност, както и за липсата на основанията за допускане до касационното обжалване по чл. 280, ал. 1, т. 1 и т. 3 ГПК.
Върховният касационен съд, Гражданска колегия, Трето отделение, като взе предвид изложените основания за допускане на касационно обжалване и като провери данните по делото, констатира следното:
Касационната жалба е срещу подлежащ на обжалване акт на въззивен съд – неоценяем иск по чл. 357, вр. с чл.188, т. 2 КТ, поради което се явява допустима. Същата е редовна като подадена в срока по чл. 283 ГПК.
За да постанови обжалваното решение въззивният съд е приел, че работодателят не е доказал, че е било в задължение на ищеца да попълва материалната книга, съгласно Правилника за устройството и дейността на ответното общежитие, за да му бъде наложено при неизпълнение дисциплинарното наказание „предупреждение за уволнение”. В тази връзка съдът е приел, че в чл. 32, ал. 1, т. 3 от представения Правилник за устройството и дейността на СО”М. Колони” е посочено, че задължително се води материална книга за взетите часове, съобразно официално установения образец. Но тъй като по делото не е доказано, кога е бил приет този правилник, дали е бил сведен до знанието на ищеца, нито дали е бил одобрен от началника на съответния регионален инспекторат по образованието, каквото е изискването на чл. 77 от П., не може да се приеме, че към момента на извършване на твърдяното нарушение, ищецът е бил обвързан от установеното в правилника задължение за попълване на материалната книга, поради което извършването на дисциплинарното нарушение не е доказано и наложеното наказание като незаконно следва да бъде отменено.
Представеното от жалбоподателя изложение за допускане на касационно обжалване не съдържа изведен правен въпрос, обусловил изхода на делото, като общо основание за допускане на въззивното решение до касационен контрол. Разпоредбата на чл. 280, ал. 1 ГПК изисква да се посочи правен въпрос от материално и/или процесуално естество, от значение за изхода на конкретното дело, който е обусловил правната воля на съда, обективирана в обжалваното решение, и който с обжалваното решение е разрешен в противоречие с практиката на ВКС, в противоречие с практиката на съдилищата, или който има значение за точното прилагане на закона и развитие на правото. Изложението не съдържа такъв правен въпрос, отнесен към хипотезите на приложното поле на чл. 280, ал. 1, т. 1-3 ГПК. Изведените от касатора въпроси не са от значение за изхода на спора. Първият въпрос – следва ли ответника по спора да търпи санкции от факта, че по независещи от него причини и поради изтичане на срока за съхраняване на определена документация – протоколи на общото събрание на общежитието, не е могъл да ги представи като доказателства по делото, освен, че не е обусловил изхода на делото, се поставя за първи път пред касационната инстанция и тъй като не е бил предмет на възззивното решение, не подлежи на обсъждане и от настоящата инстанция. Що се отнася до въпроса – може ли съдът да основе своите изводи само на избрани от него доказателства и доказателствени средства, без да обсъди другите и да изложи съображения защо ги отхвърля като недостоверни, така както е формулиран, касае правилността на обжалваното решение по смисъла на чл. 281, т. 3 ГПК, а не съставлява общото основание за допускане на касационното обжалване по чл. 280, ал. 1 ГПК. А твърдения, които касаят неправилност на решението, изразяващи се в необосноваността му, поради опорочени фактически констатации, въз основа на които е приложен материалния закон, представляват касационни основания по чл. 281, т. 3 ГПК, а не могат да аргументират приложното поле на чл. 280, ал. 1, т. 1-3 ГПК. По тези съображения настоящата инстанция приема, че формулираните от касатора правни въпроси не са от значение за изхода на спора, а липсата на изведен правен въпрос, който да определя рамките, в които Върховният касационен съд селектира касационните жалби съобразно критериите на чл. 280, ал. 1, т. 1-3 ГПК по допускане на касационно обжалване, е основание обжалваното решение да не се допусне до касационен контрол на заявените основания по чл. 280, ал. 1, т. 1 и т. 3 ГПК.
При този изход на спора, на ответника по жалбата следва да се присъдят направените по делото разноски за настоящата инстанция в размер на 150 лв. адвокатско възнаграждение.
По изложените съображения, Върховният касационен съд, състав на Трето гражданско отделение,
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивно решение № 1080 от 31.05.2012 г., постановено по в.гр.д. № 1205/2012 г. на Варненския окръжен съд, ГО, ІІІ състав, по касационна жалба с вх. № 21778 от 06.07.2012 г. на С. общежитие „М. Колони” [населено място].
ОСЪЖДА С. общежитие „М. Колони” [населено място] да заплати на С. Д. Д. от [населено място] направените разноски за настоящата инстанция в размер на 150/сто и петдесет/ лева.
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: