ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 188
С., 18.07.2011 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Върховният касационен съд, трето гражданско отделение в закрито заседание на 13 юли две хиляди и единадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: КАПКА ЮСТИНИЯНОВА
ЧЛЕНОВЕ: Л. БОГДАНОВА
С. ДИМИТРОВА
като разгледа докладваното от съдията Капка Юстиниянова
гр. д. № 295/2011 година, за да се произнесе взе пред вид следното:
Производството е по чл. 288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на П. Г. П. и Г. Г. П. против въззивно решение на Добрички окръжен съд № 543 от 02.12.2010 г. по гр. дело № 832/2010 г., с което са отхвърлени исковете на жалбоподателите да бъде обявен за нищожен, като привидно сключен без срок, договор от 22.10.1999 г. по нотариален акт № 250, т. II, per. № 1222 д. № 312/99 г. на нотариус с район на действие Тервелски районен съд, с който са учредили в полза на ответника [фирма] срещу сумата 250 лв. право да построи в собствения им имот – празно дворно място с площ 838 кв. м, съставляващо парцел V-1673,1050 в кв. 92 по плана на [населено място], модулна газстанция със застроена площ 50 кв. м, състояща се от офис на един етаж и навеси за цистерна и газколонки и за обявяване за действителен договор за учредяване право на строеж за същия обект за срок от 10 години, считано от подписване на договора.
В изложение за допускане на касационно обжалване жалбоподателите поставят правния въпрос за същността на „обратния документ“ и в контекста на конкретния случай, дали сключените договори за наем за срок от десет години установяват прикрито между страните съглашение, относно срока на отстъпеното с нотариален акт право на строеж за изграждане на обектите. Въпросът се поставя в хипотезата на чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК, а чрез представени съдебни решения на ВКС по приложението на чл. 18 и чл. 20 ЗЗД; чл. 134, ал. 2 ГПК (отм.); чл. 19, ал. 3, чл. 135 ЗЗД и чл. 17 ЗЗД се обосновава и т. 2-ра, като основания за допускане на касационно обжалване
Ответникът [фирма] [населено място] в писмен отговор на касационната жалба се позовава на чл. 280, ал. 2 ГПК за недопустимост на касационната жалба, тъй като цената на иска е под 5000 лв. Поддържа, че няма обосновано изложение за допускане на касационно обжалване по чл. 280, ал. 1 ГПК, тъй като изложените твърдения са различни от тези по исковата молба, в която сключените между страните наемни договори не се сочат, като прикрита сделка относима към срока на учреденото право на строеж и в този смисъл въпросът за съдържанието на „обратното писмо“ е ирелевантен за спора. Изложени са и съображения в подкрепа правилността на обжалваното решение.
Върховният касационен съд, състав на трето г. о., като взе предвид, че решението е въззивно, с което е разгледан иск по чл. 26, ал. 2 ЗЗД с прилагане на правилата за прикритото по чл. 17 ЗЗД, намира следното:
По възражението за недопустимост на касационната жалба.
Ответникът по касационната жалба [фирма] в писмения отговор повдига въпроса за допустимостта на касационното обжалване като се позовава на чл. 280, ал. 2 ГПК и сочи, че цената на иска е определена на 4847,80 лв., под 5000 лв., а касационната жалба е постъпила на 07.01.2011 г., след влизане в сила на изменението на чл. 280, ал. 2 ГПК – ДВ бр. 100/2010 г. на 21.12.2010 г., поради което приложима е новата редакция.
Възражението е основателно.
Според чл. 280, ал. 2 ГПК (редакция ДВ бр. 100/2010 год. в сила от 21.12.2010 г.) не подлежат на касационно обжалване решенията по въззивни дела с цена на иска до 5000 лв. за граждански дела, а в чл. 69, ал. 1, т. 4 ГПК е посочено, че размерът на цената по искове за съществуване, унищожаване или разваляне на договори и за сключване на окончателен договор се извежда от стойността на договора, а когато договорът има за предмет вещни права, размерът се определя по реда на т. 2 – по данъчна оценка, а ако няма такава по пазарната цена на веща.
Касационната жалба е подадена против въззивно решение, с което е отхвърлен иск за нищожност на договор за отстъпено право
на строеж като привиден, прикриващ учредено право на строеж за срок от 10 години с цена на иска – по договора 250 лв., а по искова молба 4847,80 лв. – данъчната оценка на имота по данъчно удостоверение № 863/03.07.2009 год. на [община].
Касационната жалба е постъпила в деловодството на Добрички окръжен съд под № 125 на 07.01.2011 год. по време действието на чл. 280, ал. 2 ГПК в изменената редакция. Разпоредбата е процесуална и приложима незабавно по отношение процесуалните действия по висящи производства към датата на влизане в сила на правна норма в посочената редакция.
Касационната жалба е насочена против въззивно решение по гражданско дело с цена на иска под 5000 лв. и като процесуално недопустима следва да се остави без разглеждане.
Воден от горното, Върховният касационен съд, състав на трето г. о.
О П Р Е Д Е Л И:
ОСТАВЯ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ касационната жалба на П. Г. П. и Г. Г. П. против въззивно решение № 543 от 02.12.2010 г. по гр. дело № 832/2010 г. на Добрички окръжен съд.
Определението може да се обжалва в едноседмичен срок от връчване препис на страната пред друг тричленен състав на Върховния касационен съд.
ПРЕДСЕДАТЕЛ
ЧЛЕНОВЕ