3
ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 200
С., 13.02. 2012 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Върховният касационен съд, трето гражданско отделение в закрито заседание на девети февруари две хиляди и дванадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Капка Юстиниянова
ЧЛЕНОВЕ: Л. Богданова
С. Димитрова
като разгледа докладваното от съдията Капка Юстиниянова
гр. д. № 1123/2011 година, за да се произнесе взе пред вид следното:
Производството е по чл. 288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на К. Х. К. против въззивно решение от 14.04.2011 г. по гр. дело № 741/2010 г. на Шуменски окръжен съд, с което е потвърдено решение № 554 от 13.10.2010 г. по гр. дело № 4427/2009 г. на Шуменски районен съд, с което е отхвърлен иска на жалбоподателя против А. М. Х., Н. К. С. и Ж. Х. К. (последните двама конституирани във въззивното производство) за обявяване нищожността на договор за покупко -продажба на недвижим имот по нотариален акт № 147, дело № 247/2002 г. на нотариус с район на действие Шуменски районен съд, поради противоречие със закона.
В изложение за допускане на касационна обжалване жалбоподателят поддържа приложно поле за допускане на касационно обжалване по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК. Твърди, че ищецът (жалбоподател) разполага с перфектен договор за покупко -продажба на процесния апартамент, праводателите по който са придобили собствеността по силата на съдебно решение, докато нотариалният акт за собственост на ответника – приобретател по предявения иск е порочен и с оборена доказателствена сила, тъй като е придобил собствеността върху процесния апартамент по време висящността на съдебен процес между неговия праводател и праводателите на ищеца и е обвързан от силата на присъдена нещо на това съдебно решение (чл. 226, ал. 3 ГПК).
Ответниците А. М. Х., Н. К. С. и Ж. Х. К. не са представили писмен отговор на касационната жалба.
Върховният касационен съд, състав на трето г. о., като взе предвид, че решението е въззивно, с което е потвърдено първоинстанционно решение по разгледан установителен иск за нищожност на договор за покупко – продажба намира, че касационната жалба е допустима, подадена е в срок и е редовна.
Изложението по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК не съдържа изведен правен въпрос обусловил решаващите изводи на съда за отхвърляне на иска като общо основание за допускане на касационно обжалване, а хипотезата на чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК е посочена формално. Твърденията на жалбоподателя са в отклонение от заявения спорен предмет – установителен иск за нищожност на договора за покупко – продажба между ответниците, като сключен в нарушение на чл. 114, б. „в” ЗС и чл. 226, ал. 3 ГПК, по време висящността на съдебен спор между праводателите на ищеца и праводателеля на ответника – приобретател на имота по оспорения договор. Искът е отхвърлен, като е прието, че договорът не е сключен в нарушение на закона. Прието е, че за валидността на договора няма значение дали продавачът е бил собственик и в какъв обем и могъл ли е да прехвърли вещни права върху него, с оглед трайната съдебна практика, че продажбата на чужда вещ не е основание за нищожност, а прехвърлянето на спорното право в течение на производството от негова страна не е забранено от закона, а е уредено в разпоредбата на чл. 226 ГПК.
Твърденията в изложението са относими към друг вид правна защита, различна от иска за нищожност на сключения между ответниците договор за покупко – продажба поради противоречие със закона. О. договор е сключен по време висящността на съдебен спор по иск на праводателите на ищеца, по който с влязлото в сила съдебно решение е обявена нищожността на договора, от който праводателя на ответника – приобретател черпи правото си на собственост за част от продадения имот и на праводателите на ищеца е признато право на изкупуване на тази част по чл. 33, ал. 2 ЗС. Приобретателят на права от ответник по вписана искова молба, чиито права са отречени, чрез уважаване на иска се явява частен правоприемник на спорното право и ако е придобил правата си в хода на висящия процес е обвързан от силата на присъдено нещо на постановеното срещу праводателя му съдебно решение, съгласно чл. 226, ал. 3 ГПК. В този смисъл твърденията в изложението биха били от значение за един осъдителен (ревандикационен) иск. Р. недвижимия имот срещу правоприемника, ищецът може да се позове на установеното със съдебното решение против праводателя, право на собственост на своите праводатели, без да е необходимо да доказва тяхното придобивно основание.
Предвид изложеното не се установява основание по чл. 280, ал. 1 ГПК за допускане на касационно обжалване.
Воден от горното, Върховният касационен съд, състав на трето г. о.
О П Р Е Д Е Л И
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение от 14.04.2011 г. по гр. дело № 741/2010 г. на Шуменски окръжен съд.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ
ЧЛЕНОВЕ