2
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 453
С. 27.03.2012 г.
Върховният касационен съд на Република България, Трето гражданско отделение, в закрито заседание на двадесет и първи март, две хиляди и дванадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Капка Юстиниянова
ЧЛЕНОВЕ: Л. Богданова
С. Димитрова
изслуша докладваното от съдията Богданова гр. дело № 1582/2011 г.
Производството е по чл.288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на Апелативна прокуратура, [населено място], срещу въззивно решение № 390 от 11.03.2011 г. по гр. дело № 884/2010 г. на Софийски апелативен съд, в частта, с която е потвърдено решението от 13.08.2010 г. по гр.д. № 3231/2009 на Софийски градски съд в частта му, с която Прокуратура на Република България е осъдена да заплати на Славея Димитрова Ш. на основание чл.2, ал.1, т.2 вр.чл.4 З. обезщетение за претърпяни неимуществени вреди в размер на 10 000 лв.
В изложение за допускане на касационно обжалване се поддържа, че е налице основание по чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК по процесуалноправния въпрос за преценка на доказателствата по делото и липсата на мотиви за наличието на причинно – следствена връзка между незаконосъобразното обвинение и причинените вреди, разрешен от въззивния съд в противоречие с трайната практиката на ВКС- ТР №3/2004 г. и ТР №1/2001 г. на ОСГК. Поддържа се, че е налице основание по чл. 280, ал. 1, т. 2 ГПК по материалноправния въпрос за критериите при определяне на обезщетението по чл.52 ЗЗД.
Писмен отговор на касационната жалба не е постъпил от ответната страна.
Върховният касационен съд, състав на ІІІ гр. отделение намира, че касационната жалба е подадена в срока по чл. 283 ГПК, че обжалваемия интерес е над 5000 лв. поради което е процесуално допустима.
С обжалваното решение, Софийски апелативен съд е отменил решението на първата инстанция в частта, с която предявеният от Славея Ш. срещу Прокуратура на РБ иск с правно основание чл. 2, т. 2 от З. за заплащане на обезщетение в размер на сумата над 10 000 лв. до 20000 лв. за претърпени от същата неимуществени вреди, причинени от незаконни действия на орган на Прокуратурата, изразяващи се в незаконно повдигнато обвинение в престъпление, за което е била оправдана с влязла в сила присъда на наказателния съд е бил уважен, и в тази част е постановил ново, с което е отхвърлен, като в частта, с която Прокуратура на РБ е осъдена да заплати сумата 10 000 лв. решението е потвърдено.
За да определи размера на обезщетението за неимуществени вреди на 10 000 лв. въззивният съд е обсъдил събраните по делото доказателства, включително и приетата съдебно-психиатрична експертиза и на тази база е изградил изводите си, приемайки за доказани твърдените факти за преживяванията и страданията по време на разследването и съдебния процес.
В изложение за допускане на касационно обжалване се поддържа, че въззивния съд се е произнесъл по процесуалноправен въпрос от значение за изхода на делото, относим към всестранната и пълна преценка на доказателствата и доводите на страните по делото, при определяне размера на вредите и излагане на мотиви за наличие на причинна връзка между твърдяните незаконосъобразни действия и причинените вреди в противоречие със задължителната практика на ВКС.
Съдът в настоящия състав намира, че не е налице основанието по чл.280, ал.1, т.1 ГПК за допускане на касационно обжалване.
Правилото установяващо изискване към съда по същество да обсъди събраните по делото доказателства за обстоятелствата, които имат значение за делото, както и доводите на страните е установено в разпоредбата на чл. 235, ал.2 ГПК. Постановявайки своя съдебен акт въззивният съд не се е отклонил от смисъла и съдържанието на посочената норма, както и от дадените в задължителната практика на Върховния касационен съд указания за преценка на събрания по делото доказателствен материал. По настоящото дело апелативеният съд е извършил цялостна преценка на релевантните за предмета на спора факти и обстоятелства. Тази преценка на фактическия и доказателствен материал по делото /включително заключението на експертизата/ е относима единствено към конкретния спор и касае правилността на постановения съдебен акт. В тази връзка оплакванията на жалбоподателя за необоснованост представляват касационни основания за отмяна на обжалваното решение поради неговата неправилност съгласно чл. 281, т. 3 ГПК, но не и основания за допускане на касационно обжалване с оглед критериите, предвидени в чл. 280, ал. 1 ГПК.
Поставеният материалноправен въпрос по приложението на чл.52 ЗЗД относим към определения размер на обезщетението за претърпени от Ш. неимуществени вреди не е решаван противоречиво от съдилищата. Последователна е практиката на съдилищата обезщетенията по чл. 2, ал.1, т. 2 З. за неимуществени вреди от неоснователно поддържано обвинение да се определят по справедливост, като във всеки конкретен случай се преценяват с оглед установените по делото обстоятелства, предвид тежестта на повдигнатото и поддържано обвинение, продължителността на наказателното преследване, вида и продължителността на наложената му мярка за неотклонение, отражението на наказателното преследване върху физическото и психическо здраве на обвиняемия, върху доброто му име в обществото и върху взаимоотношенията му със семейството, близките и приятелите му, наличието на съпричиняване на вредите от страна на обвиняемия. Въпросът за размера на дължимото обезщетение за неимуществени вреди, пряка и непосредствена последица от незаконно обвинение, което в случая е завършило с оправдателна присъда е въпрос на конкретна фактическа обстановка. В. с разпоредбата на чл.52 ЗЗД критерий за справедливост означава съдът да определи точен паричен еквивалент на болките и страданията на пострадалото лице, като се съобразят конкретните факти и обстоятелства за всеки отделен случай. Когато съдът е съобразил всички доказателства, относими към реално претърпените от увреденото лице морални вреди, решението е постановено в съответствие с принципа за справедливост. Различията в размера на присъдените обезщетения по приложените дела не може да се приеме като противоречивост по смисъла на чл.280, ал.1, т.2 ГПК. Това е така, защото размерът на обезщетението се определя по всяко конкретно дело, с отчитане на всички релевантни за това факти. В този смисъл не е налице противоречива практика на съдилищата по въпроса за приложението на чл.52 ЗЗД и определените размери на обезщетенията по представените съдебни решения не могат да бъдат критерий за определяне на обезщетението по настоящото дело. Преценката на въззивния съд, че сумата от 10 000 лв. справедливо ще обезщети претърпените от Ш. морални вреди от незаконното обвинение, е с оглед конкретната фактическа обстановка по настоящото дело, а обосноваността на изводите му относно присъдения размер не е основание за допускане на касационното обжалване, тъй като необосноваността е основание за касиране поради неправилност на решението по чл.281, т.3 ГПК.
Водим от горното Върховният касационен съд, ІІІ г.о.
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивно решение № 390 от 11.03.2011 г. по гр. дело № 884/2010 г. на Софийски апелативен съд.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: