4
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 112
С. 30.01.2013 г.
Върховният касационен съд на Република България, Трето гражданско отделение, в закрито заседание на двадесет и първи ноември, две хиляди и дванадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Капка Юстиниянова
ЧЛЕНОВЕ: Л. Богданова
С. Димитрова
изслуша докладваното от съдията Богданова гр. дело № 971/2011 г.
Производството е по чл.288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на Апелативна прокуратура [населено място], срещу въззивно решение № 371 от 8.03.2012 г. по гр.д. № 3795/2011 г. на Софийски апелативен съд в частта, с която Прокуратура на Р България е осъдена на основание чл. 2, ал.1, т.2 З. да заплати на Б. П. П. сумата 5 000 лв., представляваща обезщетение за неимуществени вреди, резултат от повдигнато и поддържано обвинение в извършване на престъпление, за което е оправдан.
Подадена е насрещна касационна жалба от Б. П. П., чрез адвокат Я. Д. срещу въззивното решение в частта, с която е отменено решението на първоинстанционния съд, с което Прокуратура на Р България е осъдена да заплати обезщетение за неимуществени вреди в размер на сумата над 5000 лв. до 10 000 лв.; е уважен предявеният при условията на солидарност иск за неимуществени вреди срещу Софийски районен съд, и е уважен искът за заплащане на обезщетение за причинени имуществени вреди в размер на 1600 лв. и исковете са отхвърлени.
В изложение за допускане на касационно обжалване Апелативна прокуратура, [населено място] поддържа, че е налице основание по чл. 280, ал. 1, т.1 и т. 2 ГПК по материалноправния въпрос за критериите при определяне на обезщетението по чл.52 ЗЗД и за ангажиране отговорността Прокуратурата на Република България по чл.4 З. когато не е обосновано наличието на пряка и непосредствена причинно-следствена връзка между твърдяното увреждане и действия или акт на Прокуратурата. Поддържа се, че въззивното решение в обжалваната част е постановено в противоречие със задължителната практика на Върховния съд- т.ІІ от ППВС № 4/68 г. и т.3 и т.11 от ТР №3/2004 г. ОСГК, както и на т.19 от ТР № 1/2001 г. на ОСГК на ВКС. По приложението на обществения критерий за справедливост по см. на чл.52 ЗЗД, към която норма препраща разпоредбата на чл.4 З. практиката била противоречива, предвид различието в тълкуването и прилагането на разпоредбата на чл.52 ЗЗД.
В писмен отговор на касационната жалба ответникът Б. П. П., чрез адвокат Д. изразява становище, че не е налице основание за допускане на касационно обжалване.
Върховният касационен съд, състав на ІІІ гр. отделение намира, че касационната жалба на Апелативна прокуратура [населено място] е подадена в срока по чл. 283 ГПК, срещу подлежащ на обжалване акт на въззивен съд, поради което е процесуално допустима.
С решението в обжалваната от Апелативна прокуратура, [населено място] част, Софийският апелативен съд е отменил решението на първата инстанция, с която предявеният от Б. П. П. срещу Прокуратура на Р. България иск за заплащане на обезщетение в размер на сумата 30 000 лв. за претърпяни от същия неимуществени вреди, причинени от незаконни действия на орган на Прокуратурата, изразяващи се в незаконно повдигнато обвинение в престъпление, за което е бил оправдан с влязла в сила присъда на наказателния съд е бил уважен за сумата 10 000 лв. и e присъдил 5000 лв. Приел е, че тази сума справедливо ще обезщети претърпяните от ищеца неимуществени вреди от обвинението в извършване на престъпление по чл.311, ал.1, т.1 НК, за което е бил оправдан. Изложил е съображения, че определената от първата инстанция сума от 10 000 лв. е завишена. Приел е, че за преживяните от П. болки и страдания във връзка с повдигнатото обвинение в извършване на престъпление, за което е оправдан справедливото обезвъзмездяване съответства на сумата от 5000 лв., като е отчетено обстоятелството, че наказателното производство по повдигнатото обвинение в извършване на умишлено престъпление по служба е приключило в кратки срокове.
Поставеният въпрос за критериите при определяне на обезщетението по чл.52 ЗЗД относим към задължението на съда да приложи максимално точно принципа на справедливост по чл.52 ЗЗД, като прецени всички конкретни обстоятелства при определяне на справедливо обезщетение по смисъла на закона е от значение за предмета на спора, но не е налице основание за допускане на касационно обжалване по чл. 280, ал. 1, т.1 и т. 2 ГПК.
Постановеният съдебен акт на Софийския апелативен съд не е в разрез със задължителната практика, а напротив той е в съответствие с установената и последователна такава по въпроса за отговорността на държавата за действия на прокуратурата, с които са причинени имуществени и неимуществени вреди за водени наказателни производства за престъпление от общ характер, в случая по чл.311, ал.1, т.1 НК, което е приключило с оправдателна присъда. Налице е основанието за отговорността на държавата за вреди от действията на правозащитни органи, след като ищецът е обвинен в извършване на престъпление, по което по-късно е постановена оправдателна присъда. Разрешаването на въпроса за размера на дължимото обезщетение за неимуществени вреди, безспорно е свързан с критерия за справедливост по чл. 52 ЗЗД. Спрямо този критерий настъпилата вреда се съизмерява съобразно установените по делото обстоятелства, които за всеки конкретен случай са различни, затова и решаването му е в зависимост от конкретните обстоятелства по делото. Когато съдът е съобразил всички доказателства относими към реално претърпените от увреденото лице морални вреди, като пряка последица от незаконните актове на правозащитните органи, решението е постановено в съответствие с принципа за справедливост. В случая, с обжалваното решение размера на паричното обезщетение е определен при съобразяване на всички доказателства относими към претърпените от ищеца морални вреди – продължителност на извършваните спрямо него следствени и наказателноправни действия, доказателствата за неговите негативни емоционални преживявания, като съдът е преценил начина, по който увреденото лице субективно е понесло вредата, тъй като предназначението на обезщетението за морални вреди е да поправи претърпяната лична болка и страдание. Размерът на обезщетението за неимуществени вреди е определен при съблюдаване на конкретните данни по делото и обществения критерий за справедливост, както е прието в ППВС № 4/68 г. и чл.52 ЗЗД. Ето защо обжалваното решение не е постановено в противоречие със задължителната съдебна практика и представената такава, тъй като подхода при определяне размера на паричното обезщетението е един и същ.
По изложените съображения настоящият съдебен състав намира, че не е налице основание за допускане на обжалваното въззивно решение до касационен контрол.
С оглед произнасянето по първоначалната жалба на Апелативна прокуратура, [населено място], насрещната касационна жалба на Б. П. П. ще следва да бъде оставена без разглеждане.
Воден от горното Върховният касационен съд, състав на ІІІ г.о.
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивно решение № 371 от 8.03.2012 г. по гр.д. № 3795/2011 г. на Софийски апелативен съд.
ОСТАВЯ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ на основание чл. 287, ал. 4 ГПК насрещната касационна жалба на Б. П. П..
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: