6
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 463
С., 14.05. 2016 година
Върховният касационен съд на Република България, Трето гражданско отделение, в закрито заседание на тринадесети април, през две хиляди и шестнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: КАПКА ЮСТИНИЯНОВА
ЧЛЕНОВЕ: Л. БОГДАНОВА
С. ДИМИТРОВА
като разгледа докладваното от съдия С. Д. гр.д. № 1510 по описа за 2016 г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производство по чл. 288, вр. с чл. 280, ал. 1 ГПК.
Постъпила е касационна жалба от Прокуратурата на РБ, чрез прокурор при Окръжна прокуратура [населено място] против въззивно решение № 683 от 22.12.2015 г., постановено по в.гр.д. № 1261/2015 г. на Великотърновския окръжен съд, ГК, в частта му, с която Прокуратурата на Република България е осъдена да заплати на Д. Х. К. от [населено място], на основание чл. 2, ал. 1, т. 3 З., сумата от 7 000 лв., представляваща обезщетение за причинените му неимуществени вреди, претърпени от незаконно повдигнато обвинение за извършено престъпление по чл. 129, ал. 1, вр. с ал. 2, пр. 3 НК, за което е бил оправдан с влязла в сила присъда. Твърди неправилност на въззивното решение в обжалваната му част, поради нарушение на материалния и процесуалния закони и необоснованост – основания за касиране по чл. 281, т. 3 ГПК. В. решение, в частта му, с която е обезсилено решение № 806/02.10.2015 г., постановено по гр.д. № 1286/2015 г. на Великотърновския районен съд, с която на основание чл. 2, ал. 1, т. 3 З. е осъдена Областна дирекция на МВР [населено място] да заплати солидарно с Прокуратурата на РБ на Д. Х. К. сумата от 7 000 лв. – обезщетение за причинените му неимуществени вреди, претърпени от незаконно повдигнато обвинение, за което е бил оправдан и в тази част е прекратено производството по делото, като необжалвано е влязло в законна сила – чл. 296, т. 2 ГПК.
В изложение на основанията за допускане на касационно обжалване по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК касаторът поддържа, че в постановеното решение на въззивния съд, с което неправилно е уважен искът по чл. 2, ал. 1, т. 3 З. за обезщетение за причинени неимуществени вреди в посочения размер, съдът се е произнесъл по правни въпроси, решени в противоречие с практиката на ВКС и решавани противоречиво от съдилищата – основания за допускане на касационно обжалване по чл. 280, ал.1, т. 1 и т. 2 ГПК. Във връзка с наведените основания, жалбоподателят представя съдебна практика, както следва: Тълкувателно решение № 3/22.04.2005 г., постановено по тълк. дело № 3/2004 г. на ВКС, ОСГК, т. 3 и т. 11, ППВС № 4/1968 г., т. 11, ТР № 1/04.01.2001 г. на ОСГК, решение № 394 от 18.01.2013 г. на ВКС, III г.о. по гр.д. № 1520/2010 г., постановено по реда на чл. 290 ГПК, както и решение № 29 от 30.01.2009 г. на ВКС, I г.о. по гр.д. № 2496/2008 г., решение № 1108 от 23.10.2008 г. на ВКС по гр.д. № 1297/2007 г., ІV г.о., решение № 1145 от 18.11.2008 г. на ВКС по гр.д. № 4927/2007 г., V г.о., постановени по стария процесуален ред и решение № 123 от 28.02.2011 г. на СОС по гр.д. № 901/2010 г., за което липсват данни, че е влязло в сила, поради което същото не съставлява противоречива съдебна практика, предвид разрешението дадено в т. 3 на ТР № 1/2010 г. на ВКС по тълк.д. № 1/2009 г. на ОСГТК. В случая релевираните основания за допускане на касационното обжалване са по чл. 280, ал. 1, т. 1 и т. 2 ГПК.
Поставеният материалноправен въпрос, обусловил изхода на делото, по който се е произнесъл въззивният съд, е свързан с определяне размера на обезщетението за причинени неимуществени вреди от незаконно обвинение и критерия за справедливост, визиран в разпоредбата на чл. 52 ЗЗД, към която норма препраща разпоредбата на чл. 4 З., с твърдение, че този въпрос е решен в противоречие с практиката на ВКС. Другият правен въпрос, за който твърди, че е обусловил изхода на делото е, следва ли при определяне размера на обезщетението за претърпени неимуществени вреди да се отчетат всички обективно съществуващи обстоятелства, които обосновават размера му и как се прилага обществения критерий за справедливост по см. на чл. 52 ЗЗД, за който твърди, че е решаван противоречиво от съдилищата.
Ответникът по жалбата Д. Х. К. от [населено място], чрез процесуалния си представител М. И. К., в писмен отговор по чл. 287, ал. 1 ГПК я оспорва като неоснователна и изразява становище за липсата на основанията по чл. 280, ал. 1, т. 1 и т. 2 ГПК за допускане на касационното обжалване по поставените правни въпроси.
Върховният касационен съд, Гражданска колегия, Трето отделение, като взе предвид изложените основания за допускане на касационно обжалване и като провери данните по делото, констатира следното:
Касационната жалба е допустима и редовна като подадена срещу подлежащ на обжалване акт на въззивен съд, с цена на иска над 5 000 лв. и в срока по чл. 283 ГПК.
За да постанови обжалваното решение, въззивният съд е приел, че срещу ищеца Д. К. е било повдигнато обвинение за престъпление от общ характер по чл. 129, ал. 1, вр. с ал. 2, пр. 3 НК, като наказателното производство е образувано на 26.11.2007 г. по пр. пр. № 8903/2007 г., по което е била постановена влязла в сила оправдателна присъда № 16 от 01.02.2010 г. по н.о.х.д. № 1518/2008 на В., влязла в сила на 05.07.2010 г., с която е признат за невинен. Изложени са съображения, че от повдигнатото обвинение и воденото срещу него наказателно производство, продължило около три години, ищецът е претърпял неимуществени вреди, изразяващи в преживени душевни страдания и емоционален дискомфорт, накърнено е било доброто му име в обществото, тъй като воденото наказателно производство е станало общоизвестен факт, както и е повлияло негативно на възможността за кариерно израстване в професията, влошило се и здравословното му състояние, както и отношенията в семейството. В. съд е приел, че е налице фактическият състав на чл. 2, ал. 1, т. 3 З. и са налице условията за ангажиране на отговорността на държавата в лицето на Прокуратурата на РБ, като при определяне на размера на дължимото обезщетение, съдът е съобразил установените по делото обстоятелства, че присъденото от първоинстанционния съд обезщетение в размер на 7 000 лева е адекватно на претърпените от ищеца морални вреди и справедливо ще го обезщети за причиняването им в резултат на незаконното обвинение.
Настоящият състав на Трето гражданско отделение на Върховния касационен съд намира, че в случая по поставените правни въпроси не са налице основанията по чл. 280, ал. 1, т. 1 и т. 2 ГПК за допускане на касационното обжалване.
Както се изложи по-горе, в изложението за допускане на касационно обжалване на касатора са формулирани правните въпроси относно определяне размера на обезщетението за причинени неимуществени вреди от незаконно обвинение и критерия за справедливост, визиран в разпоредбата на чл. 52 ЗЗД, към която норма препраща разпоредбата на чл. 4 З., както и следва ли при определяне размера на обезщетението за претърпени неимуществени вреди да се отчетат всички обективно съществуващи обстоятелства, които обосновават размера му и как се прилага обществения критерий за справедливост по см. на чл. 52 ЗЗД. Тези правни въпроси са от значение за изхода на делото по този правен спор, но в случая те не са решени от въззивния съд в противоречие с цитираната съдебна практика, а в съответствие с нея. Това е така, тъй като съдът е съобразил установената практика, че по въпроса за съдържанието на понятието „справедливост“, изведено в принцип при определяне размера на обезщетението за неимуществени вреди по чл. 52 ЗЗД, следва да се вземат под внимание всички обстоятелства, които ги обуславят. В мотивите към решенията съдилищата трябва да посочват конкретно тези обстоятелства, както и значението им за размера на неимуществените вреди/ППВС № 4/1968 г./. На обезщетяване подлежат неимуществените вреди, които са в пряка причинна връзка с увреждането и техният размер се определя според вида и характера на упражнената процесуална принуда, както и от тежестта на уврежданията. Съобразно разпоредбата на чл. 52 ЗЗД размерът на обезщетението за неимуществени вреди трябва да е съобразен с обществения критерий за справедливост. Н. вреди нямат парична оценка, поради което обезщетението за тях се определя по вътрешно убеждение от съда. Справедливостта, като критерий за определяне паричния еквивалент на моралните вреди, включва винаги конкретни факти, относими към стойността, която засегнатите блага са имали за своя притежател. В този смисъл справедливостта по смисъла на чл. 52 ЗЗД не е абстрактно понятие, а тя се извежда от преценката на конкретните обстоятелства, които носят обективни характеристики – характер и степен на увреждане, начин и обстоятелства, при които е получено, последици, продължителността и степен на интензитет, възраст на увредения, здравословно, обществено и социално положение. Доколкото в случая съдът е разгледал всички относими към спора доказателства, свързани с реално претърпените морални вреди от пострадалия – отрицателни изживявания за ищеца във връзка с образуваното срещу него наказателно производство за престъпление от общ характер, разумния срок на производството – 3 години, приключило с оправдателна присъда, в резултат на което той се затворил в себе си и ограничил социалните си контакти, накърнено е доброто му име в обществото, което е създало за него неблагоприятни последици в професионален, личен и семеен план и влошил здравословното му състояние, обжалваното решение не е постановено в противоречие с представената съдебна практика, тъй като подхода при определяне размера на обезвредата е един и същ. В тази връзка въззивният съд е присъдил обезщетение в размер на 7 000 лв. само за онези морални вреди, които са в причинна връзка с незаконното обвинение за престъпление от общ характер, приключило с влязла в сила оправдателна присъда. По този начин паричното обезщетение е определено в съответствие с принципа за справедливост, чрез който се постига еквивалентно възмездяване на увреденото лице за претърпените от него морални вреди в резултат на незаконното обвинение. В случая въззивният съд е извършил такава преценка, а обосноваността на изводите му относно присъдения размер за неимуществените вреди, не е основание за допускане на касационно обжалване на основание чл. 280, ал. 1 ГПК, тъй като необосноваността е основание за касиране, поради неправилност на решението по чл. 281, т. 3 ГПК, която проверка не може да се извърши в рамките на производството по селекция на касационните жалби по чл. 280, ал. 1 ГПК. Принципът на справедливост включва в най-пълна степен обезщетяване на вредите на увреденото лице от вредоносното действие и когато съдът е съобразил всички тези доказателства от значение за реално претърпените от увреденото лице неимуществени вреди /болки и страдания/, решението е постановено в съответствие с принципа на справедливост. С Тълкувателно решение № 3/22.04.2005 г. по т.гр.д. № 3/2004 г. на ОСГК на ВКС в т. 11 се сочи, че при определяне на обезщетението за неимуществени вреди се вземат предвид броя на деянията, за които е постановена оправдателна присъда, тежестта на извършените деяния, причинната връзка между незаконосъобразността на всяко едно от обвиненията, за които деецът впоследствие е признат за невинен във връзка с причинените болки и страдания, която задължителна съдебна практика е съобразена от въззивния съд в обжалваното решение, поради което не е налице, както твърдяното противоречие с цитираната задължителна съдебна практика, така и поставените правни въпроси да са решени от въззивния съд в противоречие с практиката на съдилищата, поради което и не са налице основанията по чл. 280, ал. 1, т. 1 и т. 2 ГПК за допускане на касационното обжалване.
На ответника по жалбата, не се дължат разноски за настоящото касационно производство, тъй като такива не са поискани.
По изложените съображения, Върховният касационен съд, състав на Трето гражданско отделение,
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивно решение № 683 от 22.12.2015 г., постановено по в.гр.д. № 1261/2015 г. на Великотърновския окръжен съд, ГК, по касационна жалба вх. № 879 от 27.01.2016 г. на Прокуратурата на РБ, чрез прокурор при В. окръжна прокуратура.
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: