4
ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 605
С., 08.05. 2014 г.
Върховният касационен съд, трето гражданско отделение в закрито заседание на 16 април две хиляди и четиринадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Капка Юстиниянова
ЧЛЕНОВЕ: Л. Богданова
С. Димитрова
като разгледа докладваното от съдията Капка Юстиниянова
гр. д. № 7778/2013 година, за да се произнесе взе пред вид следното:
Производство по чл. 288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на [фирма] [населено място] представлявано от управителя Д. Д. чрез пълномощник юрисконсулт Т. И. против въззивно решение № 1547 от 16.09.2013 г. по в. гр. дело № 2466/2013 г. на Пловдивски окръжен съд, с което е потвърдено решение № 473 от 25.05.2013 г. по гр. дело № 1909/2012 г. на Карловски районен съд за признаване за незаконно и отмяна уволнението на С. И. С. извършено със заповед № 16 от 18.10.2012 г. на основание чл. 330, ал. 2, т. 5 КТ, за възстановяването му на заеманата преди уволнението длъжност „общ работник” при Б. [фирма] и осъждане на Б. [фирма] да му заплати обезщетение за оставане без работа поради незаконно уволнение в размер на 2729,86 лв. за шест месеца.
В изложение за допускане на касационно обжалване жалбоподателят поставя правния въпрос – може ли по иск по чл. 344, ал. 1, т. 2 КТ съдът да възстанови ищеца на посочената от него длъжност, ако по делото е установено, че той не е заемал тази длъжност към момента на уволнението. Наведени са и доводи за нарушаване на чл. 188 ГПК (отм.) поради необсъждане и оценка на всички доказателства по делото. Жалбоподателят представя съдебно решение по гр. дело № 347/2010 г. на ВКС, трето г. о. по приложението на чл. 344, ал. 1, т. 2 ГПК, постановено по реда на чл. 290 ГПК и решение по гр. дело № 2760/2003 г. ВКС, четвърто г. о. по приложението на чл. 79, ал. 1 ЗЗД, чл. 55 ЗЗД и чл. 69 ЗС. Позовава се на приложното поле на чл. 280, ал. 1, т. 1 и т. 3 ГПК като основание за допускане на касационно обжалване.
Ответникът С. И. С. чрез адв. Е. П. оспорва наличие на основание за допускане на касационно обжалване. Поддържа, че поставените правни въпроси с обжалваното решение са разрешени в съответствие със съдебната практика на ВКС, включително и представената от жалбоподателя.
Върховният касационен съд, състав на трето г. о., като взе предвид, че решението е въззивно, с което е потвърдено първоинстанционно решение по разгледани искове по чл. 344, ал. 1, т. 1-3 КТ намира, че касационната жалба е допустима, подадена е в срок и е редовна.
Поставения в изложението материалноправен въпрос, съдържа виждането на жалбоподателя, че трудовото правоотношение на ищеца е било прекратено от длъжността „стрелочник”, която той е заемал преди да бъде трудоустроен на длъжността „общ работник”, която към момента на уволнението не е съществувала, поради което съдът не е имал основание да уважи иска по чл. 344, ал. 1, т. 2 КТ, като възстанови ищецът на длъжност „общ работник”. Така поставен въпросът не кореспондира с решаващите изводи на съда за незаконност на уволнението и уважаване на иска за възстановяване на предишната работа, които са взаимно обусловени – без обявяване на уволнението за незаконно и неговата отмяна, правото на възстановяване по чл. 344, ал. 1, т. 2 КТ не съществува.
Прието е с обжалваното решение, че към момента на уволнението ищецът е бил трудоустроен на длъжността „общ работник”, на която е бил преназначен по предписание на здравните органи за срок до м. август 2012 г. С ЕР на ТЕЛК от 21.06.2012 г., ищецът е бил преосвидетелствуван за срок от още три години, без да е предписана промяна за заемане на друга длъжност, различна от тази, на която е бил трудоустроен като „общ работник” – в ЕР тази длъжност е посочена като подходяща за лицето, т. е. преди и към момента на уволнението не е имало ново предписание за трудоустрояване, налагащо преназначаването на ищеца на друга длъжност. Въпреки това на ищеца е било предложено да заеме друга длъжност, тъй като длъжността „общ работник” е била съкратена, която ищецът отказал да заеме. При тези обстоятелства е прието, че предложената на ищеца друга длъжност не е поради трудоустрояване, а поради съкращение на единствената заемана от него щатна бройка, поради което приложеното уволнително основание по чл. 330, ал. 2, т. 5 КТ – отказ на работника да заеме предложената му подходяща работа при трудоустрояване е незаконно. Ищецът е бил възстановен на длъжността „общ работник”, която е заемал преди уволнението независимо, че в заповедта за уволнение е посочено, че се освобождава от длъжността „стрелочник”, която ищецът е заемал преди да бъде трудоустроен, и на която не е бил преназначен след изтичане на срока за трудоустрояването му. Това разрешение на въпроса не влиза в противоречие с представената от жалбоподателя съдебна практика – решение по гр. дело № 347/2010 г. на ВКС, според която при отмяна на уволнението като незаконно работникът или служителят следва да бъде възстановен на длъжността, която е заемал по незаконно прекратеното трудово правоотношение, но не на друга длъжност.
Предвид изложеното по поставения материалноправен въпрос не се установява основание за допускане на касационно обжалване по чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК.
В изложението няма изведен процесуалноправен въпрос, но доколкото се поддържа, че съдът е нарушил разпоредбата на чл. 188 ГПК (отм.), чл. 235, ал. 2 ГПК следва да се посочи, че при постановяване на решението си въззивният съд е извършил самостоятелна преценка на събрания пред него и пред първата инстанция фактически и доказателствен материал по делото, направил е свои фактически и правни изводи по съществото на спора и след като е констатирал пълно съвпадение на изводите му с тези на първата инстанция е отразил решаващата си дейност в диспозитива на решението. В този смисъл е приетото в представеното съдебно решение по гр. дело № 2760/2003 г. ВКС и по гр. дело № 814/99 г. ВКС, с които са разгледани казуси с предмет на спора различен от разгледания с обжалваното решение.
Изложеното дава основание да се приеме, че не се установява основание за допускане на касационно обжалване по чл. 280, ал. 1, т. 1 и т. 3 ГПК, която е посочена формално, без да са развити съображения.
С оглед изхода на делото жалбоподателят ще следва да заплати на другата страна съдебни разноски за настоящето производство в размер на 350 лв. адвокатско възнаграждение по представен договор за правна защита.
Воден от горното, Върховният касационен съд, състав на трето г. о.
О П Р Е Д Е Л И
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивно решение № 1547 от 16.09.2013 г. по в. гр. дело № 2466/2013 г. на Пловдивски окръжен съд.
ОСЪЖДА [фирма] [населено място] да заплати на С. И. С. съдебни разноски за настоящата съдебна инстанция в размер на 350 лв. адвокатско възнаграждение.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ
ЧЛЕНОВЕ