1
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 1246
С., 12.12. 2013 година
Върховният касационен съд на Република България, Трето гражданско отделение, в закрито заседание на двадесет и трети октомври, през две хиляди и тринадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: КАПКА ЮСТИНИЯНОВА
ЧЛЕНОВЕ: Л. БОГДАНОВА
С. ДИМИТРОВА
като разгледа докладваното от съдия С. Д. гр.д. № 4569 по описа за 2013 г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производство по чл. 288, вр. с чл. 280, ал. 1 ГПК.
Постъпила е касационна жалба от П. М. Б. от [населено място], приподписана от пълномощника й адв. С. Пашова от АК-Г., против въззивно решение № 136 от 30.04.2013 г., постановено по в.гр.д. № 89/2013 г. на Габровския окръжен съд, с което е отменено решение № 8 от 23.01.2013 г. на Габровския районен съд, постановено по гр.д. № 2396/2012 г., с което е уважен предявеният от касаторката срещу ЦДГ „М.” [населено място], иск с правно основание чл. 195, вр. с чл. 188, вр. с чл. 193, ал. 2, вр. с чл. 357 КТ и този иск е отхвърлен като неоснователен.
В изложение на основанията за допускане на касационно обжалване, касаторката поддържа, че с постановеното решение на въззивния съд, с което неправилно е отхвърлен предявеният от нея иск за отмяна на наложеното й дисциплинарно наказание „предупреждение за уволнение”, съдът се е произнесъл по правни въпроси, които са решени в противоречие с практиката на ВКС – основание по чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК. Изведените правни въпроси от материално естество, обусловили изхода на делото са – от кой момент тече срокът за налагане на дисциплинарното наказание по чл. 194 КТ и за мотивираността на заповедта за налагане на дисциплинарно наказание с оглед изискването на чл. 195, ал. 1 КТ. В подкрепа на твърденията си жалбоподателката е представила съдебни решения, както следва: решение № 148 от 17.02.2000 г. на ІІІ г.о. на ВКС, постановено по стария процесуален ред, решение № 357 от 06.10.2011 г. по гр.д. № 108/2011 г. на ІV г.о. на ВКС, решение № 231 от 13.06.2011 г. по гр.д. № 858/2010 г. на ІV г.о. на ВКС и решение № 256 от 18.05.2012 г. по гр.д. № 1036/2011 г. на ІV г.о. на ВКС, последните три решения постановени по реда на чл. 290 ГПК.
Ответникът по касационната жалба ЦДГ „М.” [населено място], чрез пълномощника си адв. И. Ж. от АК-Г. в писмен отговор по чл. 287, ал. 1 ГПК изразява становище за нейната неоснователност, както и за липсата на основанията по чл. 280, ал. 1 ГПК за допускане на касационното обжалване.
Върховният касационен съд, Гражданска колегия, Трето отделение, като взе предвид изложените основания за допускане на касационно обжалване и като провери данните по делото, констатира следното:
Касационната жалба е срещу подлежащ на обжалване акт на въззивен съд – неоценяем иск по чл. 195, вр. с чл. 188, вр. с чл. 193, ал. 2, вр. с чл. 357 КТ, поради което се явява допустима. Същата е редовна като подадена в срока по чл. 283 ГПК.
За да постанови обжалваното решение, с което е отхвърлен предявеният иск за защита срещу незаконно налагане на дисциплинарно наказание „предупреждение за уволнение”, въззивният съд е приел, че откриване на нарушението означава узнаване от субекта на дисциплинарната власт за нарушаване на трудовата дисциплина, установено в съществените му признаци – субектът на нарушението, времето и мястото на извършването му, както и индивидуализиращите признаци на деянието от обективна и субективна страна, които да го квалифицират като нарушение. Приел е, че в конкретния случай подаването на жалба до директора на детската градина от родителя на засегнатото дете още не означава, че действително е констатирано нарушение, което да бъде индивидуализирано по обективни и субективни признаци, тъй като жалбата представлява само сигнал до работодателя за евентуално извършено нарушение, като при извършване на съответната проверка би се установило дали в действителност такова деяние е осъществено. Затова съдът е приел, че срокът по чл. 194 КТ не започва да тече от датата на подаване на жалбата от родителя на пострадалото дете, а от датата на представяне на социалния доклад, с констатациите на който нарушението може да се счита установено. Приел е също така, че атакуваната заповед съответства на разпоредбата на чл. 195, ал. 1 КТ, същата е мотивирана, тъй като в нея е посочен както нарушителят, така и нарушението, което е извършил, наказанието и законовия текст, въз основа на който се налага.
За да е налице основание за допускане на касационно обжалване по чл.280, ал.1, т.1 ГПК следва правният въпрос, по който се е произнесъл въззивният съд в обжалваното решение, значим за изхода на спора, да е разрешен в противоречие с практиката на Върховния касационен съд, когато тази практика е задължителна, а това са – Постановленията на Пленума на Върховния съд, Т. решения на Общото събрание на гражданската и търговската колегии на Върховния касационен съд и решенията на ВКС, постановени по реда на чл. 290 ГПК. Затова незадължителната практика на Върховния касационен съд, доколкото е все пак противоречива, мястото й е в хипотезата на чл. 280, ал. 1, т. 2 ГПК/ТР № 1/2010 г. по тълк.д. № 1/2009 г. на ОСГТК на ВКС, т. 2 и т. 3/. В конкретния случай се сочи, че въззивното решение е постановено в противоречие с практиката на ВКС и са представени посочените по-горе съдебни решения, едно от които е на състав на ВКС по стария процесуален ред, а останалите, постановени по реда на чл. 290 ГПК, което в случая се явява основания по чл. 280, ал. 1, т. 1 и т. 2 ГПК.
Поставените от жалбоподателката материалноправни въпроси – от кой момент тече срокът за налагане на дисциплинарното наказание по чл. 194 КТ и за мотивираността на заповедта за налагане на дисциплинарно наказание с оглед изискването на чл. 195, ал. 1 КТ, са обусловили изхода на делото, но те не са решени в противоречие с задължителната съдебна практика, както и с практиката на съдилищата, а в съответствие с нея. Приетото от въззивния съд в обжалваното решение относно срока по чл. 194 КТ е в съответствие с установената задължителната съдебна практика, в т.ч. и с тази, представена от касаторката – решение № 231 от 13.06.2011 г. по гр.д. № 858/2010 г. на ІV г.о. на ВКС и решение № 256 от 18.05.2012 г. по гр.д. № 1036/2011 г. на ІV г.о. на ВКС, постановени по реда на чл. 290 ГПК. В тях е прието, че откриване на нарушението означава узнаване от субекта на дисциплинарната власт за нарушаване на трудовата дисциплина, установено в съществените му признаци – субектът на нарушението, времето и мястото на извършването му, както и индивидуализиращите признаци на деянието от обективна и субективна страна, които да го квалифицират като нарушение. Именно в съответствие с тази задължителна съдебна практика, въззивният съд е приел, че в случая срокът по чл. 194, ал. 1 КТ не започва да тече от датата на подаване на жалба до работодателя от родителя на пострадалото дете, а от датата на изготвения социален доклад във връзка с това нарушение, с констатациите на който нарушението на трудовата дисциплина може да се счита установено – както фактът на неговото извършване, така и на съществените му белези, посочени по-горе. На релевирания от касаторката правен въпрос относно приложението на разпоредбата на чл. 195, ал. 1 КТ, въззивният съд е дал отговор, който е в съответствие със задължителната съдебна практика по този въпрос – решение № 92 от 16.03.2011 г. по гр.д. № 910/2010 г. на ВКС, ІІІ г.о., решение № 278 от 19.05.2011 г. по гр.д. № 1276/2010 г. на ВКС, ІV г.о. и др., постановени в производство по реда на чл. 290 ГПК, съгласно която разпоредбата на чл. 195, ал. 1 КТ по императивен начин установява необходимото съдържание на заповедта за дисциплинарно наказание. Актът на работодателя трябва да съдържа данни за нарушителя, наложеното наказание и законовия текст, въз основа на който се налага, описание на нарушението и времето на извършването му и то по начин указващ ясно в какво е обвинен наказания работник или служител. В случая в съответствие с тази задължителна съдебна практика, въззивният съд е приел, че процесната заповед за налагане на дисциплинарно наказание съдържа всички необходими реквизити, посочени в чл. 195, ал. 1 КТ – подробно е посочено в какво се изразява нарушението, времето на извършването му, посочен е нарушителят, вида на наказанието и законовият текст, въз основа на който то се налага, т.е. същата е мотивирана. Тъй като по поставения правен въпрос е налице задължителна съдебна практика, съобразена от въззивния съд, основанието за допускане до касация по чл. 280, ал. 1, т. 2 ГПК не намира приложение.
Изложените твърдения, които касаят неправилност на решението, изразяващи се в необоснованост на въззивния съдебен акт, поради опорочени фактически констатации, въз основа на които е приложен материалния закон, както и допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила представляват касационни основания по чл. 281, т. 3 ГПК, но не могат да аргументират приложното поле на чл. 280, ал. 1 ГПК, какъвто е настоящият случай.
Въз основа на изложеното следва, че не са налице предпоставките на чл.280, ал.1, т. 1 и т. 2 ГПК, поради което не следва да се допуска касационно обжалване на атакуваното въззивно решение.
При този изход на делото пред настоящата инстанция на ответника по жалбата следва да бъдат присъдени направените разноски за касационното производство в размер на 100 лв. адвокатско възнаграждение.
По изложените съображения, Върховният касационен съд, състав на Трето гражданско отделение,
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивно решение № 136 от 30.04.2013 г., постановено по в.гр.д. № 89/2013 г. на Габровския окръжен съд, по касационна жалба с вх. № 1976 от 22.05.2013 г. на П. М. Б. от [населено място].
ОСЪЖДА П. М. Б. от [населено място] да заплати на ЦДГ „М.” [населено място] направените разноски за касационното производство в размер на 100/сто/ лева.
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: