3
ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 128
С., 27.01. 2014 г.
Върховният касационен съд, трето гражданско отделение в закрито заседание на 22 януари две хиляди и четиринадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Капка Юстиниянова
ЧЛЕНОВЕ: Л. Богданова
С. Димитрова
като разгледа докладваното от съдията Капка Юстиниянова
гр. д. № 5455/2013 година, за да се произнесе взе пред вид следното:
Производство по чл. 288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба Й. В. Б. и В. Х. Б. чрез адвокат Н. И. В. адвокатска колегия против въззивно решение № 133 от 29.05.2013 г. по в. гр. дело № 131/2013 г. на Великотърновски апелативен съд, с което е отменено решение № 265 от 29.01.2013 г. по гр. дело № 509/2011 г. на Великотърновски окръжен съд и е признато за установено по отношение на Й. В. Б. и В. Х. Б., че Г. Й. И. притежава вземане срещу тях за законна лихва върху сумата 90 000 лв., считано от 23.11.2010 г. до изплащането й, за което е издадена заповед за изпълнение на парично задължение № 4863 от 24.11.2010 г. по ч. гр. дело № 5213/2010 г. на Великотърновски районен съд.
В изложение за допускане на касационно обжалване жалбоподателите поддържат, че по изп. дело № 943/2010 г. на частен съдебен изпълнител В. Г. с район на действие Великотърновски окръжен съд са изплатили задължението си за лихви върху главницата от 90 000 лв., считано от 23.11.2010 г., признато от съдебния изпълнител с Постановлението му от 30.05.2011г., с което е прекратил производството по изпълнителното дело по отношение на взискателя Г. И.. В този смисъл считат, че постановеното решение е недопустимо.
Ответникът Г. Й. И. не е представил писмен отговор на касационната жалба.
Върховният касационен съд, състав на трето г. о., като взе предвид, че решението е въззивно, с което е разгледан иск по чл. 422 ГПК намира, че касационната жалба е допустима, подадена е в срок и е редовна.
По въпроса за допустимостта на обжалваното решението решаващият състав е приел, че е налице активна и пасивна процесуална легитимация – страните по делото са страни по заповедното производство по ч. гр. дело № 5213/2010 г. на Великотърновски районен съд и за ищеца е налице правен интерес от предявяването на установителния иск по чл. 422 ГПК, тъй като ответниците – длъжници в заповедното производство са възразили срещу издадената заповед за изпълнение, поради което вземането на заявителя е станало спорно. Прието е, че съществуването на вземането се установява към момента на подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение; при редовно предявен иск по чл. 422 ГПК, настъпилите след подаване на заявлението обстоятелства, включително и плащане на сумата в изпълнителното производство не обуславят отпадане на правния интерес от водене на иска, тъй като установяване на съществуването на вземането се преценява към предходен момент – подаване на заявлението, а законната лихва върху претендираното със заявлението вземане се дължи от датата на постъпването му в съда – 23.11.2010 г., като законна последица от уважаване на заявлението за главницата на исковата сума и се дължи до окончателно изплащане на главницата.
Относно твърдението на ответниците, че в хода на производството са изплатили освен главницата и законната лихва по образуваното изпълнително дело, което било прекратено по отношение на взискателя – ищец е прието, че липсват доказателства постановлението на съдебен изпълнител от 30.05.2011 г. да е влязло в сила, от което е видно , че по изпълнителното дело има и друг взискател [фирма] [населено място], както и че представените платежните нареждания независимо, че са за по -голяма сума от главницата, по делото не е установено да са за изплащането на вземането за главница и лихви на ищеца по делото.
По наведените доводи в изложението, за извършено плащане й на лихвите върху главницата, считано от 23.11.2010 г., приетото от съда, че тези твърдения не са доказани от ответниците, в чиято доказателствена тежест е да установят фактите, от които извеждат изгодни за себе си последици, кореспондира с доказателствата по делото. В производството пред първата инстанция е била допусната съдебно-икономическа експертиза със задача, след проверка по изп. дело № 943/2010 г. на ЧСИ В. Г. и като съобрази направените в изпълнителното дело плащания да установи, какъв е размера на търсената законна лихва върху главницата от 90 000 лв. за времето от 23.11.2010 г. до изплащането й и дали лихвата е платена. Експертизата е била заличена по вина на ответниците, които не са внесли определеното от съда възнаграждение за вещо лице, което идва да покаже, че твърденията за плащане на лихвите са останали недоказани, както е прието с обжалваното решение.
Предвид изложеното, изводите на съда за допустимост на установителтния иск, поради наличие на правен интерес от неговото предявяване, са изведен в съответствие със съдебната практика на ВКС, а твърдението, че лихвите са изплатени от ответниците не е основание за недопустимост на иска, а за неговата неоснователност, при доказаност на твърдението.
Воден от горното, Върховният касационен съд, състав на трето г. о.
О П Р Е Д Е Л И
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивно решение № 133 от 29.05.2013 г. по в. гр. дело № 131/2013 г. на Великотърновски апелативен съд.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ
ЧЛЕНОВЕ