4
ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 1125
С., 20.10. 2011 година
В ИМЕТО НА НАРОДА
Върховният касационен съд, трето гражданско отделение в закрито заседание на дванадесети октомври, през две хиляди и единадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: КАПКА ЮСТИНИЯНОВА
ЧЛЕНОВЕ: Л. БОГДАНОВА
С. ДИМИТРОВА
като разгледа докладваното от съдията Б. гр. д. № 678/2011 година, за да се произнесе взе пред вид следното:
Производството е по чл. 288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на Й. Х. С. против въззивно решение на Пловдивския окръжен съд № 100 от 19.01.2011 год. по гр. дело № 2198/2010 год., с което е потвърдено решение 1693 от 31.05.2010 год. по гр. дело № 4971/2009 год. на Пловдивския районен съд с което е прекратен брака между Й. Х. С. и Й. Н. С., упражняването на родителските права спрямо малолетния Х. Й. С. е предоставено на майката, определен е режим на лични контакти с бащата и последният е осъден да заплаща ежемесечна издръжка на детето в размер на сумата 80 лв.
В изложение за допускане на касационно обжалване жалбоподателят поддържа, че обжалваното решение е постановено в нарушение на процесуалния закон изискващ мотивиране на решението, като изложените мотиви били в противоречие със задължителните указания дадени в ТР № 1/2001 г. на ОСГК на ВКС, с което се обосновава приложното поле на чл.280, ал.1, т.1 ГПК. При постановяване на решението съдът не съобразил, че най-съществено значение за предоставяне упражняването на родителски права върху децата от брака при прекратяването му с развод имат личните родителски възпитателни качества, което е в противоречие с даденото в решение № 1890 от 28.01.1991 г. по гр.д. № 1318891 г. на ВС разрешение – приложно поле за допускане на касационно обжалване по чл. 280, ал. 1, т. 2 ГПК.
Ответницата Й. Н. С., в писмен отговор на касационна жалба оспорва искането за допускане на касационно обжалване, поради липса на изведен правен въпрос. Излага съображения в подкрепа правилността на обжалваното решение.
Като основание за допустимост на подадената касационна жалба се сочи разпоредбата на чл.281, т.3 ГПК. Поддържа се, че решението е постановено в противоречие с материалноправни и процесуалноправно норми, тъй като изложените в него мотиви, противоречали на задължителните указания дадени в ТР №1/2000 г. на ОСГК на ВКС с оглед направената от съда преценка, че вина за настъпилото дълбоко и непоправимо разстройство на брака имат двамата съпрузи. Жалбоподателят твърди, че съдът е предоставил упражняването на родителските права по отношение на малолетното дете на майката, независимо от установеното по делото, че тя живее в чужбина, че понастоящем той се грижи за детето, че то живее при отлични условия и че между детето и бащата има силна емоционална връзка. Позовава се на ТР№1/2000 г. на ОСГК на ВКС и решение № 1890 от 28.01.1991 г. по гр.д. № 1318/1991 г. на ВС.
За да се произнесе по допустимостта на жалбата до касационно разглеждане, Върховният касационен съд, състав на Трето гражданско отделение, като прецени изложените доводи и данните по делото, намира следното:
С обжалваното решение въззивният съд е приел, че брака между страните е дълбоко и непоправимо разстроен, като вина за това имат двамата съпрузи, както и че упражняването на родителските права по отношение на малолетното им дете следва да се предостави на майката. Тези изводи съдът е изградил въз основа на събраните по делото доказателства, като е изложил фактически и правни изводи относно предмета на делото, включително и за вината на двамата съпрузи за настъпилото дълбоко и непоправимо разстройство, както и на кой от родителите да се предостави упражняването на родителските права по отношение на малолетното дете. За да предостави на майката е приел, че независимо от това, че и двамата родители имат необходимите родителски и възпитателни качества да се грижат за детето, с оглед ниската му възраст майката е по-пригодния родител да осъществява тези грижи.
В изложението по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК не е формулиран материалноправен или процесуалноправен въпрос от значение за изхода на делото, по който въззивния съд се е произнесъл в противоречие със задължителната практика на ВКС, решаван е противоречиво от съдилищата или е от значение за точното прилагане на закона и за развитието на правото. Поддържаното от жалбоподателя касае обосноваността на изводите на съда относно вината за разстройството на брака и предоставянето на родителските права по отношение на малолетното дете. С оглед на това следва да се приеме, че не са налице предпоставките на чл. 280, ал.1 ГПК за допускане на касационно обжалване, тъй като не се сочи кои са съществените материалноправни и процесуалноправни въпроси, по които се е произнесъл въззивния съд, което е първото условие за допускане на обжалването и формулирането им е задължение за жалбоподателя. По въпросите за вината и за упражняването на родителските права, жалбоподателят трябва да уточни дали те са решени в противоречие с практиката на Върховния касационен съд, решават се противоречива от съдилищата или разглеждането на жалбата би имало значение за точното прилагане на закона или за развитието на правото. В изложението не се обосновава наличието на нито една от тези хипотези, а се развиват оплаквания по съществото на спора и доводи за необоснованост и нарушение на материалния и процесуален закон, които не са основания за допустимост на касационното обжалване по чл. 280, ал. 1 ГПК. Те обосновават неправилност по чл. 281, т.3 ГПК и биха могли да се разгледат само ако се допусне касационното обжалване. С въведените основания за допускане на касационно обжалване законодателят няма предвид конкретните пороци на решението, водещи до неправилност поради нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила или необоснованост. В производството по чл.288 ГПК съдът не се произнася по това, дали конкретният спор е решен правилно, а дали да допусне касационната жалба до разглеждане като се ръководи от предпоставките по чл. 280, ал.1 ГПК. Въпросът за това дали съдът правилно е преценил ангажираните по делото доказателства и дали направените въз основа на тях изводи са обосновани – не е въпрос за допустимост на касационно обжалване по чл. 280, ал.1 ГПК, а е основание за касационно обжалване по чл.281, т.3 ГПК. Дали съдът е приложил правилно материалния закон към установените по делото факти е въпрос по съществото на спора, относим към правилността на решението, отговорът на който зависи от конкретните обстоятелства по делото, предмет на обсъждане в производство по касационно обжалване.
По тези съображения, съдът в настоящия състав намира, че не са налице основания за допускане на обжалваното въззивно решение до касационен контрол.
Предвид изложеното молбата на жалбоподателя съдържаща искане за определяне на привременни мерки относно грижата за малолетното дете не подлежи на разглеждане.
Водим от горното, Върховният касационен съд, състав на Трето гражданско отделение
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение Пловдивския окръжен съд № 100 от 19.01.2011 год. по гр. дело № 2198/2010 год.
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ :
ЧЛЕНОВЕ :