4
ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 863
С., 26.06. 2014 г.
Върховният касационен съд, трето гражданско отделение в закрито заседание на 11 юни две хиляди и четиринадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Капка Юстиниянова
ЧЛЕНОВЕ: Л. Богданова
С. Димитрова
като разгледа докладваното от съдията Капка Юстиниянова
гр. д. № 1707/2014 година, за да се произнесе взе пред вид следното:
Производство по чл. 288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на Командира на военно формирование 54320 [населено място] чрез пълномощник юрисконсулт Д. П. и по касационна жалба на Е. З. И. чрез пълномощник адв. И. И. – Софийска адвокатска колегия против въззивно решение № 513 от 06.12.2013 г. по в. гр. дело № 603/2013 г. на Софийски окръжен съд в частта, с което е потвърдено решение № 12 от 14.03.2013 г. по гр. дело № 332/2012 г. на Сливнишки районен съд, с която Командира на военно формирование 54320 [населено място] е осъден да заплати на Е. З. И. на основание чл. 250, ал. 1, вр. чл. 230, ал. 1 З. (отм.) сумата 7881,37 лв. представляваща брутно възнаграждение за длъжността в периода 26.11.2008г. – 27.04.2009 г. и в частта, с която е прекратено производството по иска на Е. З. И. против Командира на военно формирование 54320 [населено място] да бъде осъден да внесе осигурителни вноски по задължителното обществено осигуряване върху разликата между последното брутно възнаграждение и осигурителния доход за периода 07.05.2008 г. – 26.11.2008 г. в размер на 1360,47 лв. и осигурителни вноски за периода 26.11.2008г. – 27.04.2009г. в размер на 1365 лв., както и в частта, с която след частична отмяна на първоинстанциноното решение е отхвърлен иска на Е. З. И. с правно основание чл. 254 З. (отм.) за заплащане на сумата 877,08 лв. обезщетение за неизползван платен годишен отпуск.
Командирът на военно формирование 54320 [населено място] обжалва решението в частта, с която е уважен иска чл. 250, ал. 1, вр. чл. 230, ал. 1 З. (отм.) за сумата 7881,37 лв.
В изложение за допускане на касационно обжалване Командирът на военно формирование 54320 [населено място] излага подробни съображения относно хронологията на развилите се взаимоотношения между страните след влизане в сила на 26.11.2008 г. на решението на петчленен състав на Върховен административен съд, с което е отменена заповед за прекратяване на договора за кадрова военна служба на ищеца до връчване на 27.04.2009 г. на заповедта за възстановяването му на заеманата длъжност, считано от 26.11.2008 г. и прекратяване на договора за кадрова военна служба поради навършване на пределна възраст на кадровия военнослужащ и зачисляването му в мобилизационния резерв. В изложението са обсъдени всички изплатени обезщетения на ищеца, както и неговите жалби до Върховен административен съд и Административен съд [населено място], като в заключение е посочено, че се касае до влезли в сила съдебни актове, които са задължителни за държавните органи, включително и за Командира на военното формирование 54320.
Изложението не съдържа изведен правен въпрос включен в предмета на делото, който да е обусловил решаващите изводи на съда за уважаване на иска като общо основание за допускане на касационно обжалване. Производството по допускане на касационно обжалване е ориентирано към селектиране на касационната жалба по значимост на въведен в предмета на делото правен въпрос от значение за формиране на решаващата воля на съда за изхода на делото. Липсата на правен въпрос, който да определи рамките, в които Върховният касационен съд извършва подбор на касационната жалба, съобразно критериите на чл. 280, ал. 1, т. 1-3 ГПК изключва приложното поле за допускане на касационно обжалване. П. пресъздаване на установените по делото факти, чрез което жалбоподателят се домогва да докаже, че е действал в изпълнение заповедите на Министъра на отбраната и разпоредбите на закона не отменява факта, че от момента на влизане в сила на решението на ВАС за отмяна на заповедта за уволнението на ищеца, същият не е бил възстановен на предишната или друга длъжност и това не е по вина на военнослужещият.
Е. З. И. обжалва решението в частта, с която е прекратено производството по делото и в частта, с която е отхвърлен иска по чл. чл. 254 З. (отм.) за сумата 877,08 лв.
В изложение за допускане на касационно обжалване Е. З. И. поддържа, че разполага с активна процесуална легитимация да иска по съдебен ред внасяне на дължимите осигурителни вноски по задължителното обществено осигуряване в посочените размери (1360,47 лв. за периода 07.05.2008 г. – 26.11.2008 г. и 1365 лв. за периода 26.11.2008г. – 27.04.2009г.) като оспорва изводите на съда за прекратяване на производството по делото по исковете му по чл. 9,ал. 3, т. 2 КСО, вр. чл. 246 З. (отм.) и съображенията на съда, че исковете са недопустими, тъй като касаят публичноправно задължение на ответника към трето неучастващо в производството лице, неизпълнението на което е основание за ангажиране на административнонаказателна отговорност на работодателя.
Касационната жалба по отношение на решението в частта, с която е отхвърлен иска за сумата 877,08 лв. обезщетение за неизползван платен годишен отпуск е процесуално недопустима, като насочена против решение по въззивно дело с цена на иска до 5000 лв. – чл. 280, ал. 2 ГПК. Разпоредбата е приложима и при обжалване на определенията по дела, решенията по които не подлежат на касационно обжалване, доколкото решението в частта за прекратяване на производството по исковете за парично вземане има характер на определение – чл. 274, ал. 4 ГПК.
Предвид изложеното касационната жалба следва да се остави без разглеждане.
С оглед изхода на делото съдебните разноски за настоящето производство остават в тежест на страните както са направени.
Воден от горното, Върховният касационен съд, състав на трето г. о.
О П Р Е Д Е Л И
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивно решение № 513 от 06.12.2013 г. по в. гр. дело № 603/2013 г. на Софийски окръжен съд в частта, с което е потвърдено решение № 12 от 14.03.2013 г. по гр. дело № 332/2012 г. на Сливнишки районен съд, с която Командира на военно формирование 54320 [населено място] е осъден да заплати на Е. З. И. на основание чл. 250, ал. 1, вр. чл. 230, ал. 1 З. (отм.) сумата 7881,37 лв. представляваща брутно възнаграждение за длъжността в периода 26.11.2008г. – 27.04.2009 г.
Определението не подлежи на обжалване.
ОСТАВЯ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ касационната жалба на Е. З. И. против въззивно решение № 513 от 06.12.2013 г. по в. гр. дело № 603/2013 г. на Софийски окръжен съд в частта, с която е отхвърлен иска за сумата за сумата 877,08 лв. обезщетение за неизползван платен годишен отпуск и в частта, с която е прекратено производството по исковете да осъждане на Командира на военно формирование 54320 [населено място] да внесе осигурителни вноски по задължителното обществено осигуряване върху разликата между последното брутно възнаграждение и осигурителния доход за периода 07.05.2008 г. – 26.11.2008 г. в размер на 1360,47 лв. и осигурителни вноски за периода 26.11.2008г. – 27.04.2009г. в размер на 1365 лв.
Определението може да се обжалва в едноседмичен срок от връчване на препис до страната пред друг тричленен състав на Върховния касационен съд.
ПРЕДСЕДАТЕЛ
ЧЛЕНОВЕ