3
ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 1100
С., 24.10. 2014 г.
Върховният касационен съд, трето гражданско отделение в закрито заседание на 22 октомври две хиляди и четиринадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Капка Юстиниянова
ЧЛЕНОВЕ: Л. Богданова
С. Димитрова
като разгледа докладваното от съдията Капка Юстиниянова
гр. д. № 3192/2014 година, за да се произнесе взе пред вид следното:
Производство по чл. 288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на П. Х. Тополов чрез пълномощник адв. В. С. П. адвокатска колегия против въззивно решение № 555 от 29.11.2013г. по в. гр. дело № 796/2013г. на Пазарджишки окръжен съд, с което като е отменено решение № 657 от 02.08.2013г. по гр. дело № 1752/2013г. на Пазарджишки районен съд в частта, с която Прокуратурата на Република България е осъдена да заплати на П. Х. Т. на основание чл. 2, ал. 1, т. 3 З. обезщетение за претърпени неимуществени вреди за разликата над 2000 лв. до 6000 лв., съдът е отхвърлил предявения от П. Х. Т. против Прокуратурата на Република България иск за обезщетяване на претърпени неимуществени вреди за разликата над 2000 лв. до 6000 лв. на основание чл. 2, ал. 1, т. 3 З..
В изложение за допускане на касационно обжалване жалбоподателят поставя материалноправният въпрос за прилагане принципа за справедливост при определяне размера на обезщетението за неимуществени вреди, който с обжалваното решение бил занижен. Твърди се, че въпросът с обжалваното решение е разрешен в противоречие със задължителната съдебна практика установена с П. № 4/1968 г. и с представени съдебни решения по гр. дело № 1927/2009г. ВКС, четвърто г. о. и гр. дело № 1210/2009г. ВКС, четвърто г. о., постановени по реда на чл. 290 ГПК, чрез които се обосновава приложно поле за допускане на касационно обжалване по чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК.
Прокуратурата на Република България не е представила писмен отговор на касационната жалба.
Върховният касационен съд, състав на трето г. о., като взе предвид, че решението е въззивно, с което е разгледан иск по чл. 2, ал. 1, т. 3 З. намира, че касационна жалба е допустима, подадена е в срок и е редовна.
Поставеният в изложението по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК материалноправен въпрос за приложението на принципа за справедливост по чл. 52 ЗЗД при определяне размера на неимуществените вреди е относим към предмета на делото, но с обжалваното решение не е разрешен в противоречие със задължителната съдебна практика на Върховния касационен съд, установена с П. № 4/23.12.1968г., т. 11, според която при определяне размера на неимуществените вреди следва да се вземат под внимание всички обстоятелства, които ги обуславят, като в мотивите съдът посочва конкретно тези обстоятелства и значението им за размера на вредите.
С обжалваното решение, при определяне размера на неимуществените вредите, съдът е установил наличието на причинна връзка между незаконността на обвинението в извършване на конкретното престъпление, производството по което е било прекратено и причинените вреди – болки и страдания от това конкретно обвинение, преценени с оглед общия критерии за справедливост, дефинитивно определен в чл. 52 ЗЗД.
Съдът е съобразил, че по отношение на жалбоподателя паралелно с обвинението, производството по което е било прекратено, предмет на настоящето дело, са се движили още две наказателни производства, приключили с присъди, като по едното наказателно дело, с решение на ВКС по реда на възобновяването, жалбоподателят е бил оправдан, а по другото наказателно дело по реда на възобновяването с решение на ВКС е бил признат за виновен и осъден на глоба в размер на 1000 лв. за престъпление по чл. 201 НК, т. е. при наличието на няколко обвинения, съдът е съобразил интензитета на претърпените болки и страдания като вреди от незаконното обвинение в извършване на престъпление предмет на настоящето дело. Отчетена е продължителността на проведеното досъдебното производство, преценена като неразумно дълъг срок до неговото прекратяване, и след като съдът е обсъдил показанията на разпитания свидетел е приел, че стресовите изживявания на жалбоподателя по проведеното наказателно разследване следва да бъдат компенсирани в определения размер. Съдът е посочил, че по делото не е установено, близките на жалбоподателя да са възприели негативно отношение към него, самият той да е бил подтиснат, неконтактен, емоционално нестабилен, да се е изолирал социално. Напротив, установено е че жалбоподателят е участвал активно в обществения и политически живот по местоживеенето си и дори се е кандидатирал за кмет.
При тези обстоятелства, определеният размер покрива обичайните негативни преживявания при подобна ситуация.
Изложеното дава основание да се приеме, че при определяне размера на обезщетението за неимуществени вреди, съдът е приложил принципа на справедливост съобразно приетото в посочената съдебна практика. Обсъдени са всички правно -релевантни факти относими към степента и интензитета на претърпените болки и страдания от обвинението по проведеното наказателно разследване, предмет на настоящето дело, което изключва основание за допускане на касационно обжалване по чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК.
Воден от горното, Върховният касационен съд, състав на трето г. о.
О П Р Е Д Е Л И
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивно решение № 555 от 29.11.2013г. по в. гр. дело № 796/2013г. на Пазарджишки окръжен съд.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ
ЧЛЕНОВЕ